Какви сте всъщност?

  • 1 890
  • 42
# 30
Не играех роля, докато раждах децата си.Или може би това беше най-голямата ми роля? ThinkingНе играя роля в нещастията си, драмите, които неизбежно сполетяват всеки един човек.Отдавам се на болката с идея да го изживея и да мога да вдигна глава и да продължа.Тогава нямам сили за роли, тогава е въпрос на оцеляване.Или и това е част от ролята, която играя, всъщност-незнам. Thinking
Виж целия пост
# 31
Целият свят е сцена и всички ние сме актьори е казал Шекспир.
Постоянно излизам от една роля и влизам в друга.
За справка - Джейкъб Морено "Психодрама".

http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=11041&df=46&dflid=3&

Истината е, че не се вживявам в някакви крайни модели.

Виж целия пост
# 32
Слаба съм. Ранима. Трябва да се превъзпитам, ама за кога?  ooooh!
Виж целия пост
# 33
Каква съм всъщност?
Майка,  съпруга , дъщеря.
Играя като се наложи.Такъв  е живота.С рогата напред не става, току виж някой извадил  по-дълги   ...  рога  де... hahaha Joy                                                                                                                                                                                                                                                                                 
Виж целия пост
# 34
Аз съм емоционална и до голяма степен първична....Трябва да съм велика актриса , за да подтисна всичко това. С две думи не играя, не мога. Такава ми е природата
Виж целия пост
# 35
искрена, добронамерена и проницателна до лудост.
много егоцентрична, до ужасяване Sick
Виж целия пост
# 36
Не се стремя да играя ,такава съм си каквато съм.
Виж целия пост
# 37
някои толкова са се вживели в ролите си че в един момент забравят кои са изобщо... жалка картина....

Защо жалка?! Понякога е доста забавно!
Виж целия пост
# 38
Себе си ли съжаляваш? Ти май си един от малкото анонимни тук  newsm78
Виж целия пост
# 39
ами аз май съм си аз
уж не се преструвам не играя роли а все се меня
не е нарочно
може би в даден момент реагираме различно
човешката същност е доста сложно устроена
с различни хора се държа различно
понякога ми изнася да се правя на тъпа  ::
Виж целия пост
# 40
Някои слагат по една маска - други целите се покриват с маски, за да не се види и частица от същността им. Аз мисля, че съм от първите. По принцип съм много контактна, много общувам и много се разкривам - правя го неволно и несъзнателно - просто такъв е характера ми - така че и да искам, трудно се преструвам на такава, каквато не съм. Има разбира се едно кътче в душата ми, което е със забранен достъп за околните - виждал го е само един човек - той няма опасност да се щокира от нищо свързано с мен и пред него винаги душата ми е гола - знам, че ме обича - и най-гаднта да съм - пак ще ме обича. Това чувство ме кара да сваля и последната маска пред него...
Виж целия пост
# 41
Всеки от нас тук не е изключение от това правило.
Аз пък съм изключение. Хабене на излишна енергия ми се вижда да се правя на нещо, което не съм особено във форум.
Виж целия пост
# 42
Аз съм си аз. Близките и приятелите ми ме познават и харесват такава, каквато съм. Не правя усилия да се представям за нещо, което не съм. Едва ли си заслужава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия