на няколко пъти мъжа ми я засичаше в крачка,но най многото което успяваше да направи е да хване във въздуха "произведеното"
бяхме за най-смешните видеоклипове,казвам ви
след всеки път и аз си казвах-край,връщаме се към памперса,така не може просто.и после отведнъж всичко пак си дойде на мястото,Гери почна да си ходи на гърнето сама.
днес пък като я оставих на яслата лелките ми казаха,че от кр. на мин. седмица имала малко кризи като малко преди времето за обед.поплаквала си,била разтроена.не знам на какво се дължи,установавам наблюдение от днес.а утре сме на педиатър и за двете деца.Стами има месечен преглед,на него пък му се появиха същите като на Гери екземи,само че по бузките.а на Гери са и готови изследванията,които направихме точно по повод екземите, да видим какво ще каже докито,а мен ми изглеждат в нормите де.иначе акушерката в семейната консултация видя Стами и определи атопичен дерматит



Казах си, защо пък сега да й развалям удоволствието като се опитва да прави всичко сама и си остана по гащи. Днес пак така. Засега ще караме по гащички, пък да видим 
Просто нямате на идея колко беше важно че сте до мен тез дни
В крайна сметка и ние имаме дни, когато сме по-избухливи, и други, в които сме по-търпеливи. Тази вечер в разговор с майка ми установих какъв е моят проблем в общуването с детето - аз просто забравям, че тя е дете на моменти. Понеже всичко разбира, прави невероятни логични връзки, държи се като голяма, абсолютно самостоятелна е... Под самостоятелна имам предвид - излиза сама от хотелската стая и слиза в двора на хотела или се вози сама в асансьора (не, че на мен не ми настръхна косата), играе сама на площадката, докато аз съм в магазина (е, има познати майки, но аз не съм там)... Та понякога явно изключвам, че за нея е нормално да се инати или потръшка... или по-скоро забравям, че и аз искам да се инатя и тръшкам, но ме спира отношението на околните. Това е - просто децата наистина са равни на нас, но с тази разлике, че от нас зависи да им покажем що-годе "правилните" модели на поведение. И това не значи, че те няма да експериментират (както е в случая с шамарите). Още повече, че що се отнася до боя има два варианта - или биеш, или те бият - еми не знам за вас, ама аз лично не искам моето дете да е от битите - искам да може да се защитеве. А за да стане това трябва да се посбива сигурно и по нейна инициатива 
Щото още ги разпитват в писма и обаждания, та да се знае
. Той си е все същата палава лудасреда. Даже и сега, като е болен - пак е с нескончаема енергия и би-турбо двигател на ходовата част (визирам краката). Всъщност стартирахме яслата със скоропостижно разболяване. Просто му трябваха 48 часа и жълти, гъсти сополи, болно гърло и т.н.стопираха надеждите за яслени забавления. В понеделника го оставих цял ден и освен носа и гърлото, направо му разбих и нервната система на милото ми диване. Отидохме да го вземем с татко му, а Огата стои на двора на яслата , гледа го и не мърда...милото ми, егати и стреса... Отделно изпи 700 мл сок за няма и 2 минути, та чак се зачудих дали и предния ден не сме пропуснали да му даваме вода или сок... 
Догодина ще пускам Мая на градина и направо тръпки ме побиват като се сетя какво беше в яслата 
Как може да се прави подобна връзка на тази възраст, значи ли, че като не искам да ми бият детето дай сега да го науча то да бие другите