Здравейте!
Най-сетне се добрах до нет. 5 дни го нямаше и издивях, не че преди имах време за да седна пред компа. А тъпият комп нещо не ме пуска във форума, та съвсем избеснявам.
Сега и двете диванета спят, а аз готвя. От 13-17ч малката не спа, та и каката не легна от любопитство, а и аз трябва да съм до нея за да заспи. Сигурно нощес ще ме правят на луда.
С кърменето почнахме да се справяме. Колики май няма. Само й е трудно заспиването и иска на ръце с песни и танци, а може и туту (гърда) да поиска. Все още се цедя след всяко кърмене - за стимулиране на гърдите и от страх да не ми намалее кърмата ако спра. А изцеденото го давам на Лина, та не купувам друго мляко (шегичка
).
Да ви се оплача и от моите съседи. Имат си кафенце точно под балкона ми. Събират си се там и седят по цял ден. Има и малки деца около 1,5г-2г. Едното дете е Мария и по цял ден крещят по нея. А при най-малката беля я бият и тя много реве милата. А майка й си седи на масата спокойна, докато щерка й търчи наоколо (малка уличка, но все пак минават коли). Та взе да ми писва - няма следобедна почивка, няма вечер - дори в 22-23-24ч пак крещят по това дете. А то не спи и следобяд. А дребната е в тази стая и все се стряска от виковете им. Всеки път трябва да я взимам на ръце да я успокоя. Дори и да затворя вратата на балкона (което е немислимо в жегите), пак се чуват.
Виж целия пост
Най-сетне се добрах до нет. 5 дни го нямаше и издивях, не че преди имах време за да седна пред компа. А тъпият комп нещо не ме пуска във форума, та съвсем избеснявам.
Сега и двете диванета спят, а аз готвя. От 13-17ч малката не спа, та и каката не легна от любопитство, а и аз трябва да съм до нея за да заспи. Сигурно нощес ще ме правят на луда.
С кърменето почнахме да се справяме. Колики май няма. Само й е трудно заспиването и иска на ръце с песни и танци, а може и туту (гърда) да поиска. Все още се цедя след всяко кърмене - за стимулиране на гърдите и от страх да не ми намалее кърмата ако спра. А изцеденото го давам на Лина, та не купувам друго мляко (шегичка
). Да ви се оплача и от моите съседи. Имат си кафенце точно под балкона ми. Събират си се там и седят по цял ден. Има и малки деца около 1,5г-2г. Едното дете е Мария и по цял ден крещят по нея. А при най-малката беля я бият и тя много реве милата. А майка й си седи на масата спокойна, докато щерка й търчи наоколо (малка уличка, но все пак минават коли). Та взе да ми писва - няма следобедна почивка, няма вечер - дори в 22-23-24ч пак крещят по това дете. А то не спи и следобяд. А дребната е в тази стая и все се стряска от виковете им. Всеки път трябва да я взимам на ръце да я успокоя. Дори и да затворя вратата на балкона (което е немислимо в жегите), пак се чуват.
уф, ся па и за тва да мисля. малко калинки са ме налазили 
И честити ви 2 месеца 
Жената излезе разбрана. Изкоментира само, че явна сме решили да я караме по американски образец /там захранвали късно, но нека Winx да каже/ 
и се успокоих.
