Болници и лекари - голямото разочарование

"...При изваждане на сондата ДЕТЕТО МОЖЕ ДА Е ИНСПИРИРАЛО..."
->Особено ако е било много неспокойно... Вероятно е било с много ниска сатурация и затова са сложили назален катетър. Случва се при малки деца, като освен това много често има и паралелни пневмонии, които трябва да се изключат.
Електродите не горят-те са на тип "скотч"-често обаче под лепенката се появява силно зачервяване-дерматит, но то не боли.

Не мога да взема отношение иначе. Не съм присъствал лично.
Това са страни с висока култура, цивилизовани и много напреднали общества.
Да се надяваме един ден в Бг да почукат на вратата с грижа за децата НИ...
Все пак Дания си е Дания.

От толкова години практика съм виждал какво ли не... Винаги съм казвал на Бг ите живеещи в чужбина да не "мерят" тамошната медицина с Бг аршин. Може би са били интензивни повечко, но то е било само и единствено с грижа и мисъл за детето. Интензивната педиатрия е много отговорна, бързопроменяща се ситуация с висши отговорности.

Призовавам към хладно размисляне на ситуацията в по-спокойна обстановка...

tonev, дай да не спорим за неща, които нито ти, нито аз сме видели. Майката го взела, те й го дърпали, тя крещяла................пълна дъндания. Как и какво е станало с въпросната сонда само може да гадаем.
Моята мисъл беше, че от всичко това, което е разказано разбрах само за едно неадекватно поведение, но не на лекуващите лекари, а на майката. "Влизали сестрите..." - ако не влизат - защо не ни поглеждат, ако влизат - пречеха ни да спим..........
Не ми се коментира повече.
Карил е дала много изчерпателен отговор, за което й благодаря   

Четейки писанатото си мисля че някой от вас са лекари или мед.работници. Мисля че е редно да споменават това. Няма начин тяхното отношение и мение да е  положително -по тази тема. Но наистина ако страничен човек чете всичко до тук не би посмял да си каже мнението. Прекалено остро се дискутира. Благодаря за разбирането. Все пак това се чете от доста майки. Не знам какво биха си помислили те.

Не обвинявам лекарите в нищо. Те са си вършели работата максимално съвестно са правили това, което са ги учили в университета. Просто аз съм разочарована, защото съм очаквала повече отлкото им е по силите - а именно - да ми помогнат конкретно в този случай със запушения нос. Причината е, че се панирах щото дечко наистина грам не можеше да диша, само на моменти прохъркваше като си поемаше инстинктивно въздух през устата, и то ставаше обикновено като му ги отварях насилствено. Мисля, че състоянието му е  било наистина сериозно, защото непрекъснато му падаше кислородът в кръвта докато го следяха. Но лично според мен лечението беше тотално неадекватно, не само поради причината, че изобщо не помогна, а и защото измъчи детето ми и нас. Ние така или иначе сме си му отваряли устата през цялото време за да диша, като почне онова да пищи, че е паднал кислорода - същото можеше да правим и в къщи - този уред е ненужен - то си се чува и с просто ухо когато детето се задушава. Абс същото правехме - отваряхме му устата и като махнаха въздуха. Освен това казах, че секрети не е имало никакви - то се чува че просто носът е запушен. Но хората си капеха физ разтвор и аспирираха нон стоп въпреки, че нямаше какво и изобщо не се променяше състоянието му. От личен опит се убедих, че най си помага да си го носим изправено и да си го кърмя, като преди това капна малко кърма. Всичко това в болницата ми беше невъзможно.
Както също казах паниката ме подгони в болницата и това, че беше събота и нямаше как да идем на УНГ. Наистина не се знае кво става в тялото на бебока, но лично аз по пътя на логиката през цялото време знаех за себе си, че само в носът е проблема, защото нямаше никакви други признаци за болест. Разбирам че кърмата в дроба ги е уплашила от пневмония, но пък не съм аз сложила въпросната сонда в крайна сметка - винаги съм била против сондите, защото още след раждането ми пък мъчеха Ева със сонда, понеже не можаха да я насилят да яде от шише, а имаше жълтеница и нямах още кърма и бла бла. За мен много от нещата, които правят лекарите са дивотия и абс безсмислени. Не ги обвинявам защото хората си вършеха работата много съвестно. Просто от самата медицина като цяло съм разочарована.
Иначе пускаха микробиология и откриха рино вирус, не знам дали го споменах.
Yee и аз не знаех, че новородени не могат да дишат през устата въпреки, че имам по-голям син, който освен това е непрекъснато с хрема. И запушен нос е имал, но такова чудо като с Теодор не ми се беше случвало и дано не ти се случва, защото май единствено тогава ще разбереш какво е паника и как се тича в бърза помощ заради запушен нос. Аз вече не бих го направила, защото от личен опит се научих как да се справям що годе с положението и най-вече защото видях, че дори лекарите не могат да ми помогнат в този случай. Това, че не може да се храни за мен беше по-малкия проблем. Защото от липва на въздух се умира по-бързо отколкото от липса на храна.
Biskara, не разбирам, но когато предложих на УНГто да му изследва секрет за бактерии, той каза, че е излишно, защото в носът винаги има бактерии. Не знам кво трябва да ти е за да ти предпишат антибиотик тук. Знам, че в БГ го правят за щяло и нещяло.
Birdie не мисля, че меря тукашната медицина с български аршин. По принцип  съм против химии при лечение, ако може да се мине и без тях. Просто се надявах, че лекарите имат все пак някакъв начин да се справят с подобен проблем, но не би.
дикси, пак повтарям - не съм възмутена, а РАЗОЧАРОВАНА. И това пак си е мой проблем - човек, който не очаква нищо не се разочарова. Следващия път няма да се надявам толкова да получа помощ от лекари и това е.
Karil права си - който е отишъл в болницата, сам се заврял в ръцете на лекарите, наистина трябва да ги остави да си вършат работата както те преценят. Реакцията ми беше истерична и това го знам. Ако можех вместо да истерясвам бих си грабнала детето и бих избягала. Но те вече бяха усрали нещата със сондата и дори не ми даваха да го пипна, камо ли да си го отнеса. Иначе ако не беше се случило това почти съм сигурна, че нямаше да ме спрат да си ида в къщи - и без това ме взеха в болница, не защото те мислеха, че проблемът е голям, а защото аз не смеех да се прибера в къщи в паниката си.
За горящия електрод да поясня. Да, стандартните електроди не горят. Но този беше специален и наистина гореше - изпробвах го лично на корема си. Именно затова му се сменя позицията периодично.
А НА ТЕЗИ, КОТО МЕ ПРАЩАТ НА ПСИХОЛОГ ще им препоръчам следното нещо. Да си представят, как лекари измъчват детето им, и в същото време и усетът им и логиката им ги правят убедени и с очите си виждат, че лекарите изобщо не помагат на детето, че не това е проблемът и че не това е начинът да се помогне и всички тези изтезания са повече от излишни... как биха реагирали. Не биха ли опитали да спасят детето си и поемат нещата в свои ръце. Сигурна съм, че биха реагирали като мен, особено ако са по-борбен тип. Но така е - когато 100 човека обяват един за луд, дори и да не е става такъв.

Nikifin не съм искала да те засегна с нещо,  понякога е най-добре да се осланяме на майчиния си инстинкт. Извинявай ако е прозвучало грубо, не съм искала да е така

  Много сте преживяли... Дано да нямате повече проблеми с некадърници.

На дъщеря ми носа й беше запушен така 2 месеца, без секрети, без нищо. Оказа се алергия към полени, мед... ей такива. Водих я на пулмолог, изписа й противоалергични капки и един спрей за нос и като пръснах 2 пъти в носа й, на следващия ден я видях, че спи със затворена уста ... а 2 месеца я мъчи този нос.
Това ти го разказвам, за да имаш предвид, че може и от алергия да е запушено нослето на бебето... или от стафилококи .

NikiFin, преживели сте ужасни неща
аз за 2 години в Дания им се нагледах на докторите и напълно те разбирам
никъде не съм срещала такава липса на професионализъм и човещина
после като разказвах за това на нашия личен в БГ, човекът се чудеше за Дания ли става въпрос или за бабанова държава от третия свят
да не говорим, че винаги се консултирахме и с него по телефона, поне да знам за какво да настоявам пред датските му колеги

а за оплакване - не може да няма орган за такива цели (щом в Швеция има, със сигурност има и в Дания)

пожелавам ви да сте здрави и да не се налагат повече срещи с тези ... професионалисти

сега се сещам, че една приятелка германка си водеше детето на лекар само в Германия - явно и тя се беше опарила

бъдете здрави

NikiFin
пожелавам ти никога повече да не изживяваш такова нещо
но ти си била в шок
много от нещата, от манипулациите в едно интензивно отделение на обикновените хора се струват мъчителни, ненужни, пресилени.
но, има определени стъпки в спешната медицина, които се следват задължително, и всичко се прави за благото на пациента, а за близките са шокиращи, след написаното от теб си мисля, че трябва да съм щастлива защото близки на МОИ ПАЦИЕНТИ НЕ СА ПРИСЪСТВАЛИ, когато правим кардиопулмунална ресусцитация, защото ЩЯХА ДА СИ ПОМИСЛЯТ, че ги доубиваме "пускайки им ток" или "блъскайки ги в гръдната кост".

Joel, понеже нямам опит от БГ лекари и болници и не знам дали това тяхното тук е липса на човещина по принцип типична за всички лекари или е датска национална черта. Подозирам, че е второто. А липса на професионализъм може би има известна, защото тук са пълни с апаратура и разчитат изцяло на нея, а главите им изобщо не се налага да работят. От болницата звънях на сестра ми да се консултира в БГ с УНГ специалисти. Единият и е казал, че датските лекари са много напред с материала и да се оставя в техни ръце. А другият - че имат много добра техника и поради тази причина като специалисти не са особено добри. Не мога да генерализирам защото за много неща съм се убедила на практика, че са добри. Но явно е че издишат по някои точки. В крайна сметка УНГ специалиста си знаеше работата, но педиатрите се поизложиха нищо, че се престараха. Иначе българите имат какво да научат от тях в насока отношение към пациента, въпреки, че тък хубавото отношение често е само външно, иначе си правят квото си знаят. Много са упорити ей. И категорични. Но никога няма да ти се развикат примерно  Другото което е, че тук разчитат много на естественото лечение и всичко естествено. Но примерно при нормално раждане си раждаш нормално, но пък не ти се създават нормални условия за раждане, понеже пак те накичват с имервателни уреди и трябва да лежиш по гръб и едва ли не да не мърдаш 

NikiFin,как е сега детето?

Шшшш  , не смея да кажа... 

  добре,но после да не забравиш да кажеш...дано всичко остане зад гърба ви и да нямате повече проблеми.а със социалните оправи ли се?

Всеки пьт го каzвам.
Децата не са ва6и,а са на болниците и дьржавата.Ако се врете в тях,6те ви ги вzимат и 6те експериментират с тях колкото си искат.
Неzнам какво то4но е било сьстоянието на детето,но така както го описва6 НИКИФИН много ми е поzнато....

Гледай като майка (колкото и трудно да е) по малко да се панира6 в бьде6те и по рядко да попада6 в подобни zаведения.

NikiFin , много съжалявам за случилото се 
Дано никога повече не ви се случват такива неща...
Не се обвинявай, че детенце е изтърпяло всичко това заради теб - та нали си мислила най-вече за него...

Ню те е посъветвала да се консултираш с алерголог...

Сещам се и за още нещо...
Никой ли не е предположил, че бебето може да има гъбички?

На дечицата на моя приятелка се случи точно това...
Някъде около месец след раждането се запушиха нослетата (децата не са близнаци, разликата им е 1 1/2г.) - случва се и при двете, по едно и също време след раждането, за еднакъв период - за около 6-7 месеца след раждането.
Нищо друго - само запушено и хъркащо носле...заради което обаче не може нито да се храни нормално, нито да спи спокойно, при все че секрети в нослето липсват...
Много изнервящо и дискомфортно и за бебето, и за майката.

Приятелката ми впръскваше физиологичен разтвор в нослетата, по съвет на педиатър, имаше леко моментно подобрение, но проблема си оставаше.

При изследване на взет от устната кухина секрет - > оказаха се гъбички, и при двете 
След 2-месечно лечение (бяха предписали разни мазила, които слагаше в устата), бебетата се оправиха.
От тогава не са имали проблем с нослетата.


Дано и при вас проблема се реши бързо! 

Моля те, пиши как е Теди сега...
Успех, и дано скоро се похвалиш, че бебчето диша спокойно 

NikiFin, разбирам, че си преживяла нещо наистина ужасно. Да гледаш как бебенцето не може да диша е ужасно.. 
Струва ми се, че си получила това, което си поискала. Реално погледнато първо търсиш лекарска помощ и настояваш детето да влезе в болница, когато те не са преценили, че е необходимо, а после пък изведнъж започваш да им пречиш да си вършат работата и да си изпълнят рутините. Незнам как е в Дания, но тук, в Швеция на всяка стъпка ти обясняват какво и защо правят. Когато става въпрос за бебе/дете винаги се презастраховат - ще направят по скоро 10 изследвания/процедури в повече, но не 1 в по-малко. Това, което липсва обаче е човешко отношение, каквото се среща в бг.
А това да държиш детето в изправено положение или с повдигната глава, да го държиш на хладно при трудности с дишането тук е работа на сестрите да ти обяснят. Обаче трябва и ти да се интересуваш и да питаш...
Всичко хубаво пожелавам на теб и бебчетата и повече да не ви се случват такива ужасии