Каква е причината да не се разбираме със свекървата?

Незнам каква е причината за другите, знам си моята.
Свекървата е прекалено стисната и иска и аз да съм така. И какви ли не въртележки прави, за да постигне своето. Направо вече до гуша ми е дошло, не й обръщах внимание и си ми беше гот, до скоро, когато започна да навива мъжа ми каква съм разхитителна и незнам какво ще става. Може и да успее да ни разведе, знам ли?

Ами аз лично не се разбирам със свекървата, защото ние с нея сме напълно различни личности и явно не можем да "мелим брашно заедно". Тя е много прикрит и студен човек, не показва емоциите си, не се кара директно с мен, но после си прави каквото си е наумила, въпреки, че уж не се е противопоставила на мое изискване, например. А аз съм точно нейна противоположност - много емоционална съм, паля се много лесно, много лесно ми и минава, предпочитам да кажа на човека директно какво мисля, вместо да работя зад гърба му.
И противоборството между нас е наложително и очаквано. Е, не съм имала скандали с нея, само защото аз не съм поискала, защото съм успявала да си сдържа нервите и да отмина случката с мълчание. Аз реших, че няма смисъл заради спречкванията между мен и нея да си развалям отношенията със съпруга ми. Имахме в началото след като се оженихме със съпруга ми едно спречкване с нея и оттогава гледам да не се карам - просто подминавам нещата, които казва, от едното ми ухо влиза - от другото излиза, живеем отделно и ходим при нея на гости само когато ние желаем. Засега поддържаме така да се каже дипломатически отношения. Надявам се да си останат такива и за в бъдеще.

Ами не знам, каква е причината. Аз с моята се разбирам. При това живеем заедно.

Интересна темичка сте заформили момичета
Аз няма да се изказвам по въпроса за свекървите - моята вече не е между живите - така че лека и пръст на жената !
Доста истини са казали някои от вас и за де не се повтарям ще ви разкажа един анекдот / или случка - знае ли някой / на който много се смях от сърце ама и ме накара да се замисля " Една снаха много се ядосвала на свекърва си, толково много че един ден си казала: ще започна да си водя една тетрадка със записки за всяко нещо, за което свекървата ме ядоса и ще я пазя за моите деца. И така всеки ден си записвала по нещо.Минали години ето че и тя станала свекърва  и то от тези дето се дразнят на снахите.Няколко пъти направила забележки на снахата и си казала: А бе я да взема да си отворя аз тетрадката та да видя какво аз съм си писала за моята свекърва.Отворила тя тедрадката и се зачела.....Чете тя и не вярва на очите си, пак чете..... Затворила  тя тетрадката недоумявайки и си казала : ХХММ, че тя свекърва ми била права! "
Е момичета какво ще кажете??????????????
Все пак мъжки майки нека не забравяме че един ден и ние ще сме от другата страна и нека тогава да си спомним нещата и да не повтаряме това което нас самите ни е дразнило някога!Ясно е че майката си е майка, чуждата майка е чужда майка - едно толерантно отношение и уважение е най-доброто мисля!Разбира се и от двете страни - спор няма!!! И за мен МНОГО ВАЖНО е честността във взаимоотношенията - аз съм от тези дето си казват всичко така както го виждат и го усещат.Ако не съм права - то затова са разговорите - нека си кажем и изясним нещата на момента.Предпочитам нелицеприятната истина отколкото фалша и лицемерието !Ако и ние учим децата си на това, ако ги учим да разговарят за нещата всичко ще е някак по-лесно!Нека не забравяме една сентенция, че за да са такива мъжета една единствена жена на света е виновна затова - собствената им майка.

Ако родителите се научат да не се месят в живота на вече порасналите си и семейни деца / не казвам да не ги съветват за важните неща /  то това е най-доброто решение на нещата!

Поздрави на всички снахи   и разбира се на всички форумлии

Здравейте мами!  Когато аз се омъжвах си казвах ,че ще се разбирам със свекървата, защото по природа не съм конфликтен човек, но щом направихме сватбата ми каза че никога няма да я командва снаха още повече и грозна. Това ми го каза в очите. Тогава само плачех на обидите и но вече не   . Но има много добри свекърви и мисля че не трябва да се поставят под един знаменател.  Моята е просто за мен психично болен човек. и просто не и обръщам внимание.

Аз смятам, че повечето снахи се опитват да се харесат на свекървите си поне в началото. И аз се опитвах! И все гледах как да я възприема в добра светлина, да говоря добри неща за нея... Е, не е като да си няма плюсове... Но след истериите, които ми спретна в нашия дом, за който не е дала нещо то себе си... и то малко след моето раждане ми е мнооого трудно да виждам положителни неща в нея! По-скоро напротив: напоследък всичко свързано с нея го виждам в черно, което е грешно, но тя така си постла!
Според мен проблемите със свекървите идват от това, че те искат да продължат да бъдат "ръководители" и в новото семейство на синовете си. Т. е. всичко трябва да продължи да става както те смятат за правилно! (Поне моята е така де...)
А по-горното поведение по моя преценка си е чисто неуважение както към техните си деца, така и към чуждите (т. е. снахите).
Разбира се има и свестни свекърви. Въпрос на характер. Лошото е, че ако познат с лош характер може да се избягва от свекърва с лош харктер няма оттърване...

Направо неискам да я виждам не се интересува изобщо от детето си/а й е само 1/ гледа само да удовлетвори любовника и кучето си, а в същото време ако има нужда от нещо не се обръща към въпросният тъпкач.Преди 1 година се местихме в новото ни жилище , което е дело на моите родители , е как пък веднъж тая жена не попита имаме ли нужда от нещо Моите родители имали повече възможност от нея и те трябвало да се грижат за нейния син и още куп простотии, преди се ядосвах много сега съм й показала че тя просто не съществува и не ме интересува

да добавя и мързел и постоянно мрънкане от нейна страна за всичко и всеки...което просто ме влудява 

Мога да отговоря за моята (вече бивша). Тя просто си беше проклето човече. Не търпеше чужди хора в къщата си. И мен не можа да приеме.

Много точно казано- проклето човече.Все е болна и аз добра душа отивам готвя и а тя пак обиди ми казва в лицето е вече не. За мен не съществува.  А иначе много исках да се разбираме да си пием кафето но не не става. Според мен е до възпитание и култура на един човек.

Пак се включвам да допълня мнението си понякога яда наистина пречи на човек(на мен) да се вслуша в здравия разум (мъж ми).
Е в кайна сметка да е жива и здрава да вижда/радва децата и мъж ми... ще и осигуря какъвто иска достъп(включително и ако трябва да са далече от мен за няколко дни), мен скоро няма да ме види не и преди да разбере, че "проблемите ми, не се решават с умирането й".
Е това е от мен вече темата свекърви за мен е ТАБУ.

Нещо не схващам подобно мнение или поне ВЕЧЕ не го схващам Значи ако свекървата не се интересува от детето си  - ЛОШО, ако МНОГО СЕ ИНТЕРЕСУВА -  ПАК ЛОШО! както казах по-долу и двете страни трябва да си знаят че всяко семейство си решава само за себе си и ДА НЕ СЕ МЕСЯТ!!! Иначе разбира се че е кофти когато виждаш че тя в случая не поздравява сина си  за неговите поводи.Ама пък се радвай да не почне да ви занимава с нейните си проблеми.Историята познава по-фрапиращи случаи

Причините са политически и икономически.
Сигурно ако попитаме свекървите ще стигнем до извода, че те искат снахите да са техни клонинги, ама с 20-30 години по-млади. Така ще са сигурни, че има кой да се грижи за синовете "както трябва". Сещам се за филма "Стената" (май беше на Алън Паркър) - имаше един епизод за майките и съпругите.
Представяте ли си, от нищото се появява някакво момиче, което изцяло вържи властта над синчето?! (Защото майката си мисли, че снахата иска контрол.)
 Най-големият кошмар!!