Сватбарски гафове.

Е, нищо, де, не ми е било тъжно, само малко уморително. Важното е, че нещата в края на краищата завършиха добре 

Четейки се сетих за още една смешка от първата ми сватба

Тя протече на два транша, обедна с роднини и вечерна с приятели. Естествено букета беше надлежно запазен за вечерната част. Диджея ме наставлява, аз заставам с гръб, зад мен чинно са наредени "момите", засилвам се .... и го мятам .... право в скута на ... МЛАДОЖЕНЕЦА  , който беше седнал в най-далечния ъгъл на доста голямата зала! /ожени си се пак човека и то с всяческа помощ от моя страна, дет се вика аз го запознах с бъдещата му жена, 7 год по-късно  /. Така очевидно се наложи втори опит... пак заставам в изходно положение, вече се старая да си овладявам силата, хвърлям и букета се центрира в скута на един приятел, той го бутва в полите на тогавашната си приятелка, тя - обратен пас, той пак. Накрая все пак момичето се предаде и го задържа 

Много се смях на вашите истории 

Първо, на излизане от нас ми счупиха една чаша пълна с вода пред мен ( за да ми вървяло по вода) и аз като минах  през водата, дългата бяла рокля помете всичко и стана вече не толкова бяла.
Второ, на церемонията в ритуалната зала, след като служителката каза: ".... и ... Обявявам ви за съпруг и съпруга" и ние  с мъжа ми веднага се целунахме, а чак после разбрахме, че трябвало да се изчака служителката да каже : "Можете да целунете булката". което стане след доста други обяснения по време на ритуала.
Трето, в църквата чакахме около 25 мин свещеника, който трябваше да ни венчае. Не разбрах какво точно стана, но той така и не дойде. Наложи се да извикат по спешност негов колега, който се оказа един наш познат с който бяхме  се запознали преди 2-3 години на морето. И през цялото време на церемонията аз все си представях попа по бански, и ме напушваше един смях.
Четвърто, в промеждутъка между църквата и ресторанта, отидохме с кумовете на кафе, за да имат време гостите да се настанят в ресторанта. Но най-близкото кафе, където седнахме имаше маси отвън на тротоара до една доста натоварена улица. Всеки шофьор, минал по улицата, се заглеждаше в нас ( не всеки ден булки с бели рокли ходят на кафе, особено в родния ми град, където беше сватбата) - за малко да предизвикаме някоя катастрофа.  Накрая като отидохме в ресторанта гостите отдавна се бяха настанили и ни чакаха нетърпеливо, а майка ми обикаляше отпред и се чудеше къде сме и кога ще се появим ( тогава още нямаше мобилни телефони).

Нищо кой знае какво, но се ошашках много. Аз- в дълга, права и изкрящо бяла рокля- прелест! Слизам от колата и зад гърба си усещам лека суматоха. Три приятелки една след друга се изреждат да ме предупредят: " Имаш малко изцапано отзад на роклята, но не се притеснявай изобщо. Почти не се вижда" Обръщам аз най-накрая поглед към задника си и какво да видя!!!- огромно жълто- кафеникаво петно ( от кръста -до глезена). Оказа се, че собственикът на колата я изпрал в чест на нашата сватба, но седалките не успели да изсъхнат съвсем, постелил човека едни големи найлони, но по пътя моя някак се завъртял. Кой да спаси положението, ако не кръстниците (те стоматолози, та знаят)- от най- близката аптека купихме кислородна вода, изтъркаха ми роклята и петното изчезна за секунди.

Мъжът ми закъсня със половин час,през който половин час ми мина и мисълта,че може и да се е отказал да идва да ме взема.Закъснението се дължало на това,че по-пътя украсата на колата се отлепила и паднала.

Докато родата виеше кръшно хоро,една от лелите ми,се омота във кабела на видеокамерата,дето снимаше и се разхвърчаха едни искри за чудо и приказ.Резултата беше,че леля ми се оказа със риза цялата на дупчици от искрите,но без сериозни наранявания.

Докато си почивах на един стол една роднина се приближи клатушкайки се пред мен и тръгна да ме целува,само,че загуби равновесие,и се намери отгоре ми,аз обаче защото не очаквах залитнах със стола назад и добре,че във този момент от някъде се появи брат ми и във последният момент хвана стола,преди да сме се озовали със пияната роднина с вирнати крака на земята.

Случки няколко от сватбата на която бяхме кръстници.
Тръгваме ние със младоженеца да взимаме булката,но точно преди да стигнем до къщата спираме,да сложим украсата на колата,че не искахме като на нашата сватба да я загубим някъде,когато погледнахме във далечината,позната кола.

Гледаме ние и не вярваме на очите си,колата беше на бащата на булката вървяща едва,едва.Фризьорката закъсняла със прическата,и добре че сме спрели,та да видим,как притесненият татко на булката едва едва кара към дома им,защото колата се развалила по пътя.
Щяхме да идем,пък булка да няма още,добре че спряхме за украсата.
Забравих да хвърля кошничките със бонбонки след излизането на младоженците,и всички ме гледаха много виновно,а аз се хиля и не разбирам защо.По късно ги хвърлих във ресторанта.
Докато един неуморен играч подскачаше с едно пиле отпреде ми,аз яростно се опитвах да си го отмъкна.Хванах го аз със триста зора,ама играча се зъби и не пуща,опънах по рязко и останах със празна табла във ръце,петелът се беше намерил на земята,като преди това беше отскочил на панталона на кръшният играч и го беше оплескал за чудо и приказ.

Моят най - голям гаф е , че деня преди сватбата проспуснах да ям и  когато подписвахме ми стана лошо. Мислех, че ще припадна в гражданското. Жартиерът ми беше голям и ми падна няколко пъти. Но иначе си беше страхотно изживяване...

И аз имам какво да разкажа въпреки,че нашите гафчета бледнеят пред вашите
Сватбата ни беше преди една  година в най-топият ден на август Ние сме от различни градове на около 70-80км. един от друг.Бяхме решили младоженецът и гостите му да дойдат да ме вземат от  родният ми град и да се върнем в неговия град където трябваше да бъде останалата част от сватбата.Естествено цялата му рода пристигна с пот на челото,а самият младоженец и с кърпичка в ръката,като постоянно триеше лицето си и повечето му пози са някак странни и почти винаги е сниман странично
Когато младоженецът най-после влезе  в стаята ми след дълги битки пред вратата аз се разтреперах-незнам защо И когато закачвах цетчето на свкъра,той се провикна :"Що трепериш" и всички избухнаха в смях
Бяхме се разбрали младоженеца да украси колата с цветя които бяха в готов вид,оставаше той само да ги прикрепи към капака на колата.Останах със зяпнала уста когато видях,че цветята са обърнати и вместо да падат към предната част на колата,те стърчаха към стъклото
В ритуалната зала жената която водеше ритуала каза:"Обявявам ви за съпруг и съпруга.Можете да се целунете",но моят мъж както винаги чул друго:"Обявявам ви за съпруг и съпруга.Можете да си размените дълга и страстна целувка" И като ме награби и започна да ме целува,та чак гримът ми изблиза
В църквата попът ни захранва с мед,при което виждам,че ми е приготвил огромно парче,което няма да мога  да сдъвча в близкия 1 час и му казвам:"ще може ли по-малко парченце" и той :" ок".Сигурно 5 мин. се бори да раздели парчето в купата на две
В ресторанта пък DJ ни покани да пристъпим прага на ресторанта и тъкмо когато трябваше да спрем,той пусна Менделсон(оправданието беше,че кабелът се е изключил)
След това DJ обявява ритуала с двете цветчета в менчето при което аз поглеждам и му казвам,че цветчета няма ,но той не ме чува и обяснява на гостите какво значели цветчетата и аз пак му казвам и той накрая казва:"ами добре тогава ритай и да ви върви по вода"За да го няма това на диска,монтажистът дава в продължение на 3 мин. кратата ни
Следва захранването ни от кумовете с питка и взаимно захранване при което съпругът ми вместо да вземе парченце от питката пита момичето:"ама цялата питка ли да взимам"...пак смях
Първият ни танц е сниман до поповината и пак кабелът е виновен
По усмотрение на персонала в ресторанта тортата стоя в продължение на 4 часа на нашата маса(въпреки предупрежденията ми) при което по време на едно кръшно хоро дядото на съпруга ми остави задните си части за автограф върху нея
Моментът с разрязването на тортата беше незабравим за гостите,тък като под звъците на парче подходящо  повече за родео съпругът ми започна да върти ножа и салфетките за тортата и да ми пошушва да се включа и аз.То не беше ножа в панталона му,то не бяха салфетки по главата му и т.н. всички смятаха,че това сме го репетирали
През цялото време жартиера ми падаше и се наложи да го направя двоен,при кото свалянето му се затрудни.Портфейла ми изчезна при което майка ми се шашкаше и мислеше през цялото време за това.После се оказа,че бил паднал точно до вратата в колата на родителите ми(без малко да е паднал)Пред цялото време свеки даваше наставления и допълнително изнерви обстановката,но като цяло сватбата мина много добре.
Дано не съм ви отегчила с моите незначителни гафчета,но за мен си бяха нещо сериозно тогава

-най-напред косата ми не се поддаваше на обработка и стоях 100часа при фризьорката като през това време звънях на мъжът ми и казвах "Гоги, още малко да се забавиш, че не  съм готова.."
-младоженеца се припотил 3 пъти, че украсата от колата паднала и викал да спрат колоната да ги търси, че булката ще се разсърди
-в ресторанта, когато разрязвахме тортата и се захранвахме, съпруга ми така ми тикна парчето в гърлото, че ми спря дъха и пребледнях и не можех да кажа дори "помощ", а той ми се хилеше отсреща и си мисли, че преигравам...Тогава кумата ли, някой от персонала се развика "булката, булката..." и ми оказаха "първа"помощ

В ритуалната зала мъжа ми се задави с шампанското, а в ресторанта оркестъра закъсня и аз си стоях отвън на един стол, а гостите вътре вече се веселяха.След като дойдоха най-накрая се оказа че са забравили думите от ритуала с трите ленти(бяла, синя и червена).аз понеже се омъжвах в Пазарджик, а при нас в Шумен се прави този ритуал, реших да комбинираме нещата, но......А тук имат ритуал след захранването свеки да ни върже с една бяла панделка и да ни заведе до масата(затътри) -едва не се пребих(ама то моето от акъл-да си взема рокля с много волани-е как се ходи с това?

Боже, така не съм се смяла от години, чак малката се изплаши ,като видя сълзите в очите ми  и пита" Мамо ,ти ревеш ли ,или се смееш".

ОХ,и аз като bambi не бях се смяла така от години,направо със сълзи.Не мога да повярвам,че тези неща е възмойно да се случат.Niksi направо ме побърка от смях -трябва да се пробваш да пишеш хумористични разкази!

Много хубава темичка..Посмях се от сърце и чакам да видя на моята сватба,когато и да е тя  какви гафове ще има..

Сетих се още нещо, не е точно гаф, но е смешно.
Ние особена подготовка за сватбата не сме правили, роклята си я избрах (под наем) седмица преди датата, предната вечер се офъках втори номер (забравих, че ще прикрепям шапчица ), въобще организация - нулева, но и нервите - съхранени.
 На самия ден майка ми решава да прояви активност и инвентаризира булката: нещо ново (обувките и вълнената фанела под роклята, че вън беше 10 градуса), нещо старо (бельо, бижута), нещо назаем (роклята), нещо синьо ... хайде сега, ще й мисля синьо, почвам да се изнервям. Тя хлътва в стаята и след известно ровене се появява нахилена и, в опит да успокои напрежението,  размята три-четвърти ватени страстоубийки! Либезно ги отказах,не че нямаше да свършат работа при онзи бахър, пък и в ролята на жартиера можеха да влязат...