Какво му става

Може би ревнува  .. .. това си е за семеен терапевт .. идете, не протакайте , не чакайте да стане проблем, за да реагирате

Когато малката беше малка и двата спахме в стаята и, се е случвало някои неспокойни вечери да се става 2-3-4 пъти през ноща, а тома лично на мен се отразяваше крайно негативно. Ходя като ударен с мокър парцаи и се наливам с кафе за да ми стоят очите отворени. Недай си боже да си шофьор .... За мен е разбираемо, ако иска да си почини да се изнася на спалнята за 2-3 вечера и пак да застъпва на смяна.

На първа ръка вижте какво може да се направи по въпроса с наспиването.
Едва ли е нужно да спите в една и съща стая и тримата и да се изнервяте.
Редувайте се например!
Доколкото разбирам детето е на 1,5 г.
Не може ли да му настроите режима на сън-бодърстване с вашия?
Когато вие спите, да спи и то.

Според мен ревнува!

Ами какво да му става - наистина не се наспива човекът Това е ужасно гадно и аз напълно го разбирам. С мъжа ми и двамата сме такива - сънят ни е много важен. И когато детето се будеше по 100 пъти на нощ, направо се смазвахме и двамата. Адски труден е периодът, докато детето е малко, особено ако не спи добре. За оставянето - ами ако имаш възможност, защо не? Аз не съм се разделяла с моя, защото кърмех и той не можеше да спи с друг човек, изпадаше в истерия, ако се събуди и мамините ци не са наоколо Ако при вас не е така, не виждам пречка да го оставиш на баба и да отидете някъде само двамата. Явно му липсва предишният живот. На всички ни липсва. Само че тези с по-силните родителски инстинкти го изживяват добре, като нещо ново, но положително, а тези с по-слабите/ като мъжа ти явно/ го приемат като затвор. А може и да е лееекинко разглезен и да се дразни подсъзнателно, че вече не е номер едно И като комбинираш факторите - ето ти един разгневен и изнервен мъж.

Вземете си по-голямо жилище
и нека мъжът ти да спи в друга
стая! Може дори да си смени и
работата, та да работи нощем,
за да не се дразни от детето!

Споки, ще ви мине! Все някога
детето ще почне да спи повече!

А пък според мен, човека иска да прекара повече време само с теб!
И защо не оставиш детето за 2 дена на някоя баба? Ще видиш колко ободряващо ще се отрази и на двамата, а и на взаимоотношенията ви!
Още повече, че детето е във възраст, в която нервите и търченето след него идват малко в повече и всеки има нужда от глътка свеж въздух.

А? 

Ами ти що се чувстваш длъжна да защитаваш детето и да се оправдаваш, че си всеотдайна майка?  То щото детето каквото и да прави сигурно напук го прави! Айде дай му карт бланш той да превъзпита дребосъка  На почивка без детето не искаш да ходиш, чудесно! И аз не си почивам като все мисля кой какво прави и как е! Що ми се струва, че от гледането на това детенце все той ощетения. На тебе не ти се спи, наспала си се, по цял ден кафета и списания - то какво друго е майчинството? Айде тегли му една майна на глезотиите и не му се връзвай като се оплаква 

Аз го разбирам мъжа ти.

И моят беше така. Първите месеци доста ми помагаше, но детето ни имаше страшно неспокоен сън. Ставали сме по 10  и повече пъти на нощ. Той ходи на работа, напрегнат е и липсата на сън го довършваше. Просто се изнесе да спи в хола. И нещата се наредиха. Заместваше ме в събота и неделя при детето и така.

Сега вече Васи спи непробудно и всичко отмина.

А и забравих явно аз не съм от всеотдайните майки щото с удоволствие я оставям на баба й и отиваме сами на почивка. Тази година почивахме една седмица сами и една седмица с детето.

Това си е 4ист егоизъм....мъжете ходели на работа ми ние като сме си в къщи да не спим.Ипонятие си нямат какво е едно беб4е да разполага с цялото ти време

Изобщо не мога да разбера какво става при вас.
Децата ни са с малка разлика и е имало вечери, в които нито аз, нито мъжа ми сме спали като хората.При това, поредни вечери, дълго времеСлед една такава, на сутрешното кафе, аз  го питам: "Е, искаш ли още деца?"
Веднага скочи ентусиазиран. "Да. А ти не искаш ли?"

Та мисълта ми е, че не детето му е проблема.Има друго.Не знам какво може да е ;ти си го познаваш най-добре.Просто изтъква детето като причина за състоянието си.

Става му това, че е егоист.

А защо не направиш малък компромис. Дай детето на някоя баба за една вечер и излезте само двамата или с компания, но без детето. Нищо лошо няма да се случи, напротив и ти ще се наспиш една вечер и ще излезеш спокойно.

А иначе, че не можел да се наспива, че не знам какво си...ала бала...лигльо(ще ме извиниш)..да е мислил, детето не е кукла, няма начин да спи когато на мъжа ти му се спи.

Ние сме в подобна на вашата ситуация, но аз все още кърмя и не мога да оставя детето никъде. Обаче до седмица-две ще съм го отбила окончателно и директно го оставям у майка ми и заминаваме на почивка за 5-6 дни. За мен проблемът не е само в недоспиването покрай детето. Специално при нас просто на мъжа ми му липсва контакта с мен, това да си прекараме известно време заедно, да си поговорим, погушкаме на спокойствие, да отидем където ни се ходи... Аз също мисля, че връзката между двама ни има нужда от освежаване. Все пак изолацията покрай бебето, режимът нон-стоп ядене- спане- тичане след малкия и пълната липса на време за мен и мъжа ми като двойка продължават малко над 1 година при нас, както и при вас, и е време да си обърнем внимание.

Уф! И аз съм от майките дет не оставят детето на друг. И мисля, че е задължение най - вече на родителите да си гледат децата. Не отхвърлям помощта, но да отида на почивка без детето - не! 
Пък за повечето мъже - знаем, че са егоисти. 

Малко се изморява твоят мъж. Я го прати да си намери втора работа, да видиш как ще започне да се наспива!  
Когато се роди синът ни, моят мъж започна втора работа. Понеже едната беше свързана с нощни смени, може да си представите колко често му се случваше да спи вкъщи. Изкъпе се, хапне и трупясва. Спяхме в една стая с бебето, аз ставах по 100 пъти нощем, кърмене, беберони, а татито спии ли, спи. Един ден ми вика притеснен: "Абе това нашето бебе му има нещо. По цяла нощ спи и изобщо не се събужда!"      Щях да падна от смях. "Що не питаш майка му дали спи по цяла нощ, а?"                                

Поне си е имал оправдание да спи кат пън...

Има един такъв аспект, че след появата на бебето, някои жени изведнъж зарязват всьо и вся и се превръщат в майки.
Всичко останало изчезва.
Включително и мъжа им, разбира се.
Центъра на вселената става детето и тя не би забелязала ако мъжа и ходи с еленски рога на главата, но промяна в един нюанс цвета на акито на детето, би я хвърлил в страшна драма.
Това е нормално в първите няколко месеца след раждането, но след това би било нормално майката постепенно да започне завръщането си в нормалните житейски параметри.
Да не забравя, че детето е родено от любовта между двама души и мъжа и е също толкова важен, колкото и детето, нейното другарче, с което, в крайна сметка, щом пиленцето излети от гнездото ще останат пак двамата.
И също така много важния факт, че животът на детето е различен от живота на двойката, независимо от принадлежността му към семейството. Родителите си имат собствен живот, детето си има свой. Ще порасне, ще има собствени приятели, интереси и хобита.
Родителите имат други приятели, интереси и хобита.
Всички те са отделни личности, с отделни желания, потребности и интереси. Имат и общи допирни точки, които ако са повече, семейството има повече шансове да бъде пълноценно и щастливо.
Не знам дали ме разбра какво се опитвам да ти обясня, но според мен на мъжа ти си започнала да му липсваш като жена, като приятел, изобщо като всичко, което обича. Опитва се да ти каже, че вие имате собствен живот, приятели, интереси и мога само да го поздрявя за което.
Лошият вариант е да потрие ръце доволно и да те остави да бъдеш майка колкото си искаш, а той да намери своята ниша сам. И така, малко по-малко започвате да се отдалечавате и в един прекрасен момент, установяваш, че детето е пораснало, ти си била всеотдайна майка, но няма какво да си кажеш със съпруга си. Ако още сте заедно, разбира се.
Не ти го пожелавам.

Аман!Омръзна ми да чета,че само мъжете имат нужди,само те са изморени и недоспали!Да,всички сме имали собствен живот,приятели и интереси,но когато дойде малкото човече приоритетите се променят.Ние също не сме ходили без детето на почивка,защото няма да е почивка без него.
  А колкото до наспиването,детето имаше хранителни алергий и непрекъснати колики до десетия месец.Мъжа ми става в 5ч.за работа.Спяхме в една стая с бебето и никога,ама никога не си е и помислял,че детето му пречи.Как е карал,той си знае,но тези периоди отминават и каляват едно семейство.Днес му пречи това,утре ще измисли нещо друго!

ta-ra, супер ме кефиш 

ta-ra, на авторката мъжа и и за нея мисли.
За нейното недоспиване, нейната почивка и нейните забавления и приятели.
Не знам какво ти какво четеш, но аз за около три години в този форум все чета за гадните мъже и техните перфектни съпруги.
И естествено все мъжете са виновни.

Аз пък все за перфектни мъже чета.
А що ли си мисля, че авторката не пита за вашите перфектни мъже, които с усмивка стават по 12 пъти на нощ да сменят памперси.

Чети Аzzy. Компромиси трябват.

Azzy, според мен ти не четеш написаното от авторката като хората.
Никъде не става дума за НЕЙНОТО състояние. Тя отива с детето в другата стая да се наспи господина, а не каза нявгаш той да е спал с него, че да се наспи тя.  Кое от написаното от авторката те навежда, че той мисли за някой друг освен за себе си? Че искал да отидат на почивка?    Просто го е срам да поиска да иде сам, дай му време и това ще стане ... 

Честно казано, не ми се чете.
И между другото никога не съм сменяла памперсите на дъщеря си по 12 пъти на нощ. Нито мъжа ми.
И не трябват толкова компромиси, а малко егоизъм.
Но това от гледната точка на жена, майка на дете на година и пет месеца точно, която спи по цяла нощ.
Силве, младежа ще отиде сам на почивка.

Е, сега вече ще ти кажа Чети, Аззи. Със запетая.
Имах предвид авторката да прочете твоите писания. Но не съм се изразила достатъчно ясно.

Извинявай   
Първият път го приех като упрек 

Явно има нещо,което го дразни.Може би наистина има нужда от повече внимание от твоя страна.
 И двете ми деца бяха ужасно ревливи през нощта.Баткото се будеше по 5-6-7 пъти на нощ, и нямаше укротяване, беше коимар и то до 1.4 г. Нито една нощ мъжа ми не ме е оставил, за да спи в другата стая. Нито веднъж не се е оплакал, че не сси е доспал. Работата му беше тежка, работеше на 20-30 м. над земята, и как е бил-не ми се мисли. Винаги съм била на мнение, че децата са общи и не е правилно само майката да се грижи за тях. Мога да ти кажа само едно - никога не съм забравяла за съпруга си.Винаги съм му давала достатъчно внимание , и нежност. Оставяли сме децата при всеки удобен момент /докато имаше при кой, лека им пръст на бабите/.
 Явно си е до човека, попитай го каква е причината да е толкова изнервен.

Това,ако е мисъл за нея,здраве му кажи!Далеч съм от мисълта,че аз или мъжа ми сме идеални,но за нас пътя е компромиси,а не "малко егоизъм".

И ние сме минали по пътя 2пъти,имало е мрънкане и някой друг скандал но всичко отминава вече нямам спомен от кога не сме се карали.

Само да запитам твоя мъж искал ли е изобщо детето?Малко ми е странно това което пишеш , е не че моя е перфектен нищо подобно и той е предевявал претенций,ама чак пък все детето му пречи айде няма нужда то да не е само твое.

Ай, по-полека , а. Аз много си исках детето, ама не си представях, че 1 год. няма да спя.

Еййййй....не се наспивал!Брех..голяма работа!
Да не е вързан за детето!
Ми да ходи в другата стая и да спи!
Голяма работа...,голям проблем!То май друго му е криво ама аре...!
Ко му пре4и детенце не разбирам!
Туй пък е върха!
Ние две си имаме...и до сега такова 4удо не е имало у дома!
Ама си спим в отделни спални!Това е!Мое решение за което никога не съжелявам!
Аз си отспивам през деня когато беба спинка след обед...и готово!
Никой на никой не мрънка,4е не се е наспал!
Аре моля,който иска деца трябва се жертва!Не да мрънка,4е не се е наспал заради детето!
Като му се живее...ми да не се е женил и да не е правил бебе!
За това се мисли преди ане след като се роди детето!
И аз се 4увствам не доспала по някога.....ама като вида как ми се хилоти онуй малкото рано сутрин  ...и забравям,4е ми се спи!

Категорично смятам, че е така. Стига, разбира се, ти да не си се вманиачила в майчинството. Но дори и ти да прекаляваш, малко тъпа ми се вижда реплика от сорта "Няма да умирам заради детето?". Не малко, де, мноого тъпа.... Не си го слагай !! Пусни го метър. Ще излезе работата....

Ти всъщност  как да се справите питаш, а аз го нападнах... Ама щото ме е яд ... Иначе той дали иска да се справите? Щото, ако -да, един разговор би свършил чудна работа / ако недоспиването му е проблема само /- просто се разбирате кой кога, къде и  колко да спи.....

Може да е уморен наистина, а не че детето му е виновно. Би трябвяло да поговорите за това, а не да пишеш тук. Всеки нормален човек има нужда от спокойствие - не се кахъри толкоз.

    

Ей, честно, това не го разбирам. Казват "детето си има майка". Ама детето си има и баща или той е само донор на сперма и банкомат?! И довода "ама през деня той работи" не ми действа, аз да не би да спя през деня или съм легнала и си почивам!? Редувайте се, примерно една нощ той при детето, да се наспиш и ти, една нощ ти да спи той. И му давай детето само за него няколко часа. Аз си имам "личен ден", не е ден, но няколко часа. Кърмя малкия, изваждам набелязаното пюре или супа, приготвям ги да го нахрани баща му и излизам. Да се оправят двамата. След такъв ден забелязвам, че съм повече ценена. В събота чух и " на вас жените трябва да ви дават златен медал, че правите това по цял ден.", а малкия просто беше .....хм...... пълнил памперсите няколко пъти не с пиш. Нощем не ми пречи да ставам, но понякога и на мен се случва да откачам, сритвам съпруга и отивам да спя в хола, какво от това, че една нощ и той ще е дежурен.
С две думи - за да оцени какво правиш ти и да не се прави на многострадален дай му възможност да опита от твоето ежедневие.

Първо дете ли ви е това?
Депресии - ти, той? Имаше ли, сега има ли?
Лично аз изживях депресия, когато родих. Казват, мъжете също изживяват, като стават бащи.
Все пак едно дете преобръща света на двойката и нищо не е същото след това и нищо не гарантира, че всяка двойка преминава през изпитанието "бебе" с усмивка и "свеж" поглед.

И при нас имаше такъв проблем,но отмина бързо.Отговорите могат да бъдат много в зависимост от човека до теб.Най-добре е да поговорите .Предложи му няколко дни да излезе с приятели,да отиде на спорт,да прави нещо по- различно от това да се прибира от работа в къщи веднага.След това остави детенце съпруга ти да го погледа а ти отиди с приятелки или каквото обичаш да правиш.Следваща стъпка оставяш поне за ден детенце на баба/гледачка/ и се глезите само двамата.А накрая вие двамата с детенце на разходка или някъде на гости като не забравяш да се редувате в преспиването.

 май ревнува

мисли, че си му измъкнала килимчето изпод краката - грижи за детето, а за него не.

Ще му мине. Още се шашка.

няма такъв филм като той да спи на друго място.
Детето е и на двамата и двамата поемат риска, удоволствието, отговорността да имаш дете.
Той трябвало да се наспи, защото работи, а тя на другия ден да не би да дава детето някъде за да се наспи-значи безсънието си е част от гледането на деца.
Поговорете  и дано те разбере.

Kakво стана форумке-скрита? Има ли развитие при вас ситуацията?