Има ли и други като мен...

  • 3 272
  • 62
# 15
Често пиша Rolling Eyes, защото съм в постоянен стрес от 6 години Confused, не помага релакса, нито хубавите мисли ( те дори не идват в главата ми).
 минзухар , много искам трето детенце, но ще ми е страшно трудно, просто едва ли ще имам възможност Confused
Виж целия пост
# 16
И аз съм така, но при мен е защото никой никога освен мъжът ми не ми е помагал да си гледам децата. Винаги са били с мен. И е по-лошо, защото са вече големи, а аз се държа налудничаво понякога. Особено с големия. Децата вече избягват да си носят телефоните, уж ги забравили и като им се скарам ми казват, че направо ги е срам от приятелите им, че постоянно им звъня. И не знам по нататък как ще е, направо ме е срам от мен си и от поведението ми!
Виж целия пост
# 17
  Чувствам се спокойна само когато е с мен. Когато е при баба си или на детска непрекъснато я мисля. Опитвам се да прилагам техники на самовнушение, но понякога изкуквам и звъня на бабата, за да й напомня (за кой ли път) да внимават като пресичат, като че ли е петгодишна. Не знам как ще я караме като пораснат и започнат да джиткат нагоре-надолу сами.
Виж целия пост
# 18
Бубс  Hug

Въпреки, че досега си имала не лек живот, те съветвам да опиташ да си отпуснеш сърчицето малко. Разбери, за твое и най-вече за доброто на дъщерите ти ще е. Ще се поболееш от притеснения и лоши мисли и не дай Бог да не можеш да си гледаш децата един ден, тогава какво?
Недей моля те... Опитвай всеки ден за по малко. 1/2 час, после 1ч. и така. Навъртай се около бабата, кажи й какво трябва да прави с Джули, а ти свикни, че все пак в Джули тече част от кръвта на баба й и тя няма да позволи да й се случи нищо лошо.

Не едини 2 примера имам пред себе си, как на инак баби-развей прах са им поверявали внуци и всичко е било тип-топ. Просто те се стягат и виждат цел в живота си, така да се каже.

Бубе, обещай, че ще опитваш да се отпускаш по-малко, но всеки ден.  Hug

П.П: Моите деца сега са при нашите. Така ми е спокойно. Мисля само за работата....
Виж целия пост
# 19
И аз бях почти същата допреди няколко месеца. Оставяла съм я на бабит, но винаги с риск да си докарам сърдечна криза от притеснение. Това лято обаче аз и мъжо/най-вече мъжо/решихме, че имам нужда от малко почивка. Оставихме я сама при баба и в Петрич за 3 седмици. Да не ти обяснявам какви сълзи роних първите няколко дни. Телефона ми беше все на ухото. Абе луда работа. Замалко да се кача на колата и да ида да си я взема. Сдържах се. И макар, че има и ред нежелани от мен последици от това гостуване/като лигавене и злоядство/ трябва да ти кажа, че си починах чудесно. Дадох си сметка колко много ми е липсвал спокоен сън и под какъв стрес съм била. Опитай. Всеки човек има нужда от почивка и от време за себе си. Ето сега започвам работа и детето ще има детегледачка и сърцето ми е пак свито,но и не чак толкова като че ли вече. Все по-уверена съм, че ще се справим. Някак просто е неизбежно. Все в един момент ще дойде времето, когато ще трябва да тръгнеш на работа, а тя на ясла или градина. За да си по-спокойна тогава опитай отсега да я оставяш по малко на бабата, за да свиква и детето без теб и ти без нея.
Това е моя съвет.
Виж целия пост
# 20
Бубе, явно ти още живееш с мисълтта, че ти и детето сте едно цяло. В момента, в който детето излезе от майка си, то вече е отделен индивид. Свиквай с мисълтта, че детето няма да бъде вечно до полата ти, че рано или късно, ще ви се наложи да се разделяте, за кратко или по-дълго. Такъв е живота. Детето има нужда да контактува не само с родителите си. Какво лошо има, баба му, да му се порадва за 1-2 часа, а ти да имаш време да свършиш нещо, за което нямаш възможност, когато си с детето. Време ти е да помислиш за работа.  Peace
Виж целия пост
# 21
 Аз не съм такава, и според мен всичко е до психика. Оставаяла съм децата при всеки удобен момент, за да си почина, а и те да се порадват на разнообразие. С големият съм се притеснявала малко, но винаги съм се успокоявала с мисълта, че все пак и бабите са били майки. Щом са могли да отгледат мен и съпруга ми, значи ще се справят и с децата ни. Другото ,с което се успокоявам е, че лошото дебне на всякъде, и че дори да съм до тях винаги може да стане нещо. Примери много, няма да се впускам в потробности. Просто трябва да си намериш нещо, с което да се успокояваш и в същото време да си починеш пълноценно. Смятам, че ако една баба има желание да гледа внучето си ще го прави добре.
Виж целия пост
# 22
И аз като Ali_sun, когато ги оставям при баба и дядо, винаги съм ОК. Естествено имам притеснения, но не по-големи от тези, които и без това имам, дори когато децата са си с мен и пред очите ми. Изненади и инциденти се случват по всяко време, при всякакви обстоятелства. Но не треперя и не се побърквам, ако децата са с баба и дядо, поне досега не ми се е случвало. Да не говорим, че малката по цял ден е с детегледачка (не родна баба) и пак ми е спокойно.
Виж целия пост
# 23
Подкрепям изцяло написано от Ali_sun PeaceБелята може да стане дори ако са денонощно залепени за полите ни.
Виж целия пост
# 24
Слава Богу, не.

Виж целия пост
# 25
Много ми е мъчно когато го оставям,искам винаги и навсякъде да е с мен,но неможе.Не си представям страхотии,но си мисля че аз си го гледам най-добре.
Виж целия пост
# 26
Благодаря ви момичета  bouquet
Шани Hug, ще опитам, обещавам ти, даже днес се опитах- 1/2 час беше при баба си в нях, а аз в колата, но не се качих - издържах Hug Rolling Eyes
Тони, не мога да го извадя от главата си, иначе го осъзнавам, знам, че е така, за съжаление работа не мога да почна - няма кой да я гледа ( баба й работи по цяла седимца и е свободна само в събота и неделя)  bouquet
Виж целия пост
# 27
Буболина, често пишеш в теми за натрапчиви чувства и фобии. Може би си в стрес. Или е в следствие на неприятните преживявания от миналото... Аз също много се страхувам за децата си, но винаги като съм ги оставяла някъде съм се опитвала да се разсейвам. Иначе положението излиза от контрол; свекърва ми и така ме е обявила за маниячка. Според мен релакс му е майката.

Подкрепям. Бъди по-спокойна Wink
В крайна сметка учудващо, но децата порастват и се отделят. Колкото по-отворено е детето към хората още от малко, толкова по-спокойно и бързо се научава да отличава доброто и лошото и да се предпазва. Нужен му е собствен опит. Даскал съм и съм имала няколко дечица под изключително силното влияние на майките си. Много им е трудно и без исключение имат нужда от специален подход и внимание.
Не се притеснявай прекомерно, нищо лошо няма да се случи, дай го на свекървата и тя жената иска да се порадва Wink
Виж целия пост
# 28
Много ми е мъчно когато го оставям,искам винаги и навсякъде да е с мен,но неможе.Не си представям страхотии,но си мисля че аз си го гледам най-добре.

Oх, и аз така се чувствам.....Въпреки, че имам безпрекословно доверие в баба й, все пак си мисля, че аз я гледам най - добре. Замислям се понякога, че това усещане може да е много лъжовно. Аз съм по - изнервена, карам се доста често и е напълно възможно баба й да я гледа по - спокойно и правилно, но пуста мания, че съм добра майка Mr. Green
Виж целия пост
# 29
И аз бях така първият път когато я оставих на баба и.Като моите страхове бяха,че първо е едва на 11 месеца,второ тя от 30 г. не е гледала малко дете.Но сега е различно,свикнахме всички.Не забравяй,че бабите се страхуват 100 пъти повече от нас.Вече когато я оставям ми става мъчно,но само защото ми е скучно ежедневието така  Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия