Любители на КУЧЕТА

ние пък си имаме едно все още малко,2 месечно риджбекче.казва се Борман и синовете ми са луди по него


http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=4655521

Страхотни куче е родезийския риджбек. Много да ви радва!!!Взели сте си много верен другар!!!

Нeпоправимка ,голям сладур .
И нещо извън темата- страхотна ракла, наследство ли е или ...?
Имам слабост към старинни неща .

благодаря ви 

аз също обожавам кучето!!!

раклата всъщност беше изхвърлена на боклука

но аз видях хубавото в нея и си я прибрах.мисля че е страхотна

Страхотна е наистина, затова си позволих спам .

Добър ден от мен, аз имам пудел много игрив и чуство за хумор , извинявам се предварително , но скоро се местя в ново жилище и искам да си взема шнауцер искам да ми дадете съвет, ако някой има погаждат ли се деца ,защото ние работим за бебе  и колко струват Блгодаря предварително.

Най-добре питай тук:
http://www.schnauzer-bg.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1

Благодаря

Ох, много харесвам кученца и много искам да си имам едно от порода Йоркширски териер, или мини пинчер, или чихуахуа. Сега обаче нямам финансовата свобода да си купя, та само ще им се любувам на снимки

Лабрадор и дете няма никакви грижи. В къщи сина ми живее с да лабрадора.
Тук още няма 3 месеца

А това е днес на рождения ден на големият ми лабрадор Баркли

 ако искаш повече отговори от стопани на лабрадори пиши тук
http://bglabrador.borda.ru/

Охооохххооо - тук ще срещна разбиране аз. При толкова любители на кучета  , няма как д аме сметнете за луда, заради историята, която ще ви разкажа.
Та!
Имаме 8 годишен кокер - Хъкълбери. Взехме го съвсем мъничък, точно когато с мъжа ми се отделихме да живеем самостоятелно. Понеже имахме проблеми със забременяването, 7 години Хъко си ни беше детенце - знам, че тук, няма да ме сметнете за луда 

Онзи ден - излизаме на разходка - едногодишния ми син, слава богу в количка, Хъко и аз. Намираме се в градинката на НДК. Ся, да ви кажа - Хъки е ужасно послушно куче.Търчи като гламав след пръчки и топка, обаче в мига, когато го повикаш - идва моментално. Случвало се е дори да тръгне след разгонена дама, и когато го извикам пак се връща. Абе, наистина е адски дисциплиниран и не е агресивен въобще.
Та, разхождаме се ние най-спокойно, Хъко върви до количката с пръчка в устата,  и изведнъж, през една алея, аз съзирам самоед, който обаче очевидно също ни е съзрял  . Хуква той през алеята към нас, стопанката му започва да го вика - той въобще не я слуша.  Тя с бавна походка също се доближава към нас и аз виждам, че тя, освен, че не си владее кучето, всъщност леко я е страх от него  . Започва тя да ми подвиква, че кучето и било агресивно, ама нямало страшно, те кучетата така си се биели ... 

Аз, усещам накъде отива работата и слава богу обърнах количката на сина ми с гръб, та ако нещо стане, да не гледа. В това време самоеда вече е настигнал Хъко, и е застанал над него - в добре познатата на всички ви агресивна поза. Наш Хъкълбери обаче, и той курназ - не ляга по гръб. и в тоя момент самоеда го нападна.

Аз цял живот съм гледала кучета - т.е. кучешко  сбиване не ми е за първи път. Обаче тоя път беше сериозна работа, а и сина ми там - просто ужас.
Тая ПАТКА стопанката, въобщееее и хабер няма да ги разтърве - явно я беше страх, да не я ухапе собственото и куче.

Е момичета, казвам ви - такъв ужас не бях изживявала... имах чувството, че ще ми разкъса кучето. Вече го виждах разпорен. Хвърлих се аз в топката от козина - хич не ми пукаше аз ли ще го отнеса или не. Накрая докопах жълта козина и си издърпах момчето, а тъпата стопанка слава богу се престраши и тя си издърпа кучето.

В тоя момент - да ви кажа - съвсем бях забравила за сина ми. Само си грабнах кучето, запрегръщах го и реееееев. Изпаднах в такава истерия, в каквато много рядко ми се е случвало... Слава богу Никола нищо не видя и не се изплаши. А яко беше видял как нападат кучето му... просто не ми се мисли.

Оставям на страна и без коментар тъпата стопанка, защото кучето й  беше прекрасно и с нищо не беше виновно. Просто наистина има агресивни животгни, обаче те следва да си носят намордник или поне да бъдат на каишка. Но да си призная такава нечовешка агресия ипитах към нея, ако можех, щах да и врътна два шамара, та още да ме помни.

Слава богу кучето ми се отърва с ухапвания по главата и врата - не са опасни изобщо. Но само за момент си представих, че  можеше и нещо по-лошо да му се случи. Винаги съм знаела, че ужасно го обичам, но в тоя миг разбрах, че ако нещо му се случи ... аз не знам как ще оцелея.

Както казах, имах и друго куче преди него (почина на 17 години миличката), обаче според мен, човек има едно куче в живота си, а за мен това е Хъкълбери - да ми е жив и здрав.

Хайде наоплаках се на съмишленици 

Ако друг път ти се случи такова нещо, хващаш по-силното куче, в случая самоеда за задната част ( все едно го прегръщаш през кръста  ) и го извлачваш от боя без въобще да те интересува какво говори или прави стопанката му. Това е най-безопасния начин да не отнесеш ухапване.Винаги така се прекратява бой. Спокойно, хладнокръвно и независимо от неадекватните реакции на стопаните на кучетата.

Това са мойте две момчета, макар и преди 7 месеца

Разкошни са!