Аз на нашата блиндирана врата с не знам кви си ключалки съм сложила топка, която се върти.....да може да се отвори от вън при нужда. Да не говорим, че ключовете често висят вътре и ще трябва да се разбива, ако не е топката.
Имам си обица на ухото от такава случка като малка. Аз на 11-12 години, сестра ми на 1 г. и малко. Майка ми непрекъснато ме караше да я гледам, и ми беше писнало страхотно /това за майките, дето изискват от големите помощ /. Та вместо да си играя навън седим ние вкъщи и се гледаме . Аз от скука започвам да я плаша, излизам на площадката и притварям вратата /тя с неотваряема топка/, сестра ми вътре реве, а аз после я успокоявам, но за беда течението хлоп и я затвори. Ужас, вътре сестра ми реве неистово, задушава се, аз като наакана стоя и не знам какво да правя. Та звъннах на съседката, прескочих балкона, взех един чук и размазах балконската врата, влизам в хола, всичко в стъкла, аз цялата порязана, кръв, кошмар. Не ме питайте какво съм обяснявала на родителите си после .