ШКОЛА ИВАНОВИ или къде да подготвят децата ни за кандидатстване след 7 клас

Наскоро се разрових да видя дали тази школа още съществува и попаднах на този форум. Радвам се, че мога да споделя моя опит с Иванов и неговата т.нар. "Школа за шампиони" с вас, с надеждата да не допускате грешката на моите родители
Сега съм студент в Германия и преди 6 години посещавах школата му. Тогава имаше голяма популярност и майка ми реши да ме запише. За школата научи от нейна приятелка, чийто син изкарал 2 седмици там и се махнал след това. Интересното е, че информацията за тази школа винаги е ставало апокрифно (убеден съм, че тя беше нелегална, а може и да е още такава) и Иванов винаги пита кой го е препоръчал. Та майка ми реши да ме пробва с уговорката, че ако не издържам ще ме отпише. Все още не мога да си го обясня защо, но тогава издържах. Бях дете преливащо от енергия и не се оплаквах. А натоварването беше наистина много. Всяка събота и неделя (включително и ваканциите) от 8 сутринта до 4 следобед, както и 2 пъти седмично (после го направиха 1 път) в тясната гарсониера на Иванов в Хаджи Димитър. За всяка седмица се плащаше по 50лв и вкупно родителите ми платиха към 2000лв за целият ми курс там. Това бяха много пари и сега като си правя равносметката виждам, че въобще не си е заслужавало.
Методът на Иванови е основно зубренето. Аз, а и надявам се всеки родител, ни би бил съгласен детето му да бъде учено на зубрене, а не на разсъждаване. Но да речем, че това може да се пренебрегне, за сметка на заветната гимназия. Не всяко дете може да зубри. Аз лично нищо не научих по литература там, макар и да имах над 5 по повечето съчинения. Всичко беше преписване, нагласяне и натъманяване от неговите свитъци. Накрая, макар и да бях писал същата тема 1 седмица преди реалния изпит (случайно или не не знам) изкарах 4,88. По математика си мислех, че има някаква полза. Там обучението беше същото - назубряне на примерни и основни задачи с цел те да бъдат възпроизведени на изпита. И сценария от литературата за мен се повтори - макар да знаех всичко, аз изкарах едва 5,35 на един лесен и нормален изпит.
Базата на школата беше отвратителна (151 СОУ). Зимата нямаше парно, чиновете бяха отвратителни. Човек си мисли, че за всичките тия пари Иванов трябва да е супер богат. Не знам какво ги правише парите, но той зимата караше един стар Трабант (защото пежото му не палеше), обличаше се като клошар (жена му също), не се бръснеше, къпеше или режеше ноктите. Държеше се адски арогантно със всеки, дори със родителите и това поведение го предаваше и на курсистите в т.нар. рекапитулации всеки ден. На успелите ученици всеки трябваше да ръкопляска, а на провалилите се да вика силно "У-у-у!". Крещеше, викаше, караше се. Даже е разплаквал ученици. Всичко това се отразява на детето. Аз бях сред онези, които бяха за хвалене и тогава не осъзнавах, колко грешно е това. Почваш да си мислиш, че си нещо повече от останалите и се самозабравяш. Това лично ми развали характера за известно време.
Майка ми много искаше да вляза в Немската гимназия и след като се видя, че няма да стане тя ми развали настроението и аз почнах да си мисля, че светът е свършил с това, че аз не съм влязал там. Приеха ме обаче по второ желание в Испанската гимназия (която не бих заменил за нищо за Немската) и после си изкарах едни щастливи години там. Но "повредата" която Иванов ми нанесе, аз не успях да отстраня до 10 клас. Заради неговия подход аз чак преди завършване успях да се науча да разсъждавам, а не да преписвам и зубря по литература, нещо, което едно дете трябва да усвои в 6-7 клас. Имам и чувството, че този 7. клас ми е нанесъл и други вреди в социално-психологичен план. Аз нямах време за социални контакти, игри, забавления, прекъснах връзка с някои приятели и бях малко изолиран. А някои мои съученици изкараха доста по-високи резултати от мен или само със самоподготовка или с нормален курс веднъж седмично за 3 часа в СМГ. Те се бяха научили да мислят, а аз да преписвам и зубря.
След като разбрах каква ми е грешката, което както написах беше чак 10. клас, всичко ми потръгна. Но вредите си ги усещам и днес.

Затова моята равносметка и съвет са следните:
Школа Иванови е едно социално и образователно зло, което никое дете не заслужава. Ако детето ви е умно, то ще се справи с изпитите, ако не е толкова - нужна му е малко повече работа, но определно не и прекалено много. Ученикът трябва да има време и за почивка, и за спорт, и за забавления, защото това допринася за неговото израстване. Макар и сега форматът на изпита да е сменен, мен ме съмнява Иванов да е променил стила си.
Вместо да записвате детето си там преценете от каква подготовка има нужда. Ако то е достатъчно зряло може и само да се справи с изпита. Ако не е, поработете с него, вие бъдете неговия частен учител. Ако нямате време за това, запишете го на някой лек курс (в СМГ имат добри курсове по математика например), който да е веднъж седмично и просто го възпитайте да е конструктивно във ученето си и да се старае да разбира нещата. Няма по-добра помощ от родителя за изпитите след 7. клас, защото детето не е на интелектуалното ниво да прецени само как да учи и кое е добре за него.

Надявам се да съм ви бил полезен и дано се вслушате в думите ми. Не бъдете като моите родители, които и до ден днешен си мислят, че Иванови бяха страхотна инвестиция...

боже господи, докъде сме стигнали ние родителите в амбициите си!! Като попрочетох тук там някой неща по темата, защото синът ми е 6 клас, направо се ужасявам какво сектанство вече е настанало в нашето образование. Как е възможно децата да се делят на такива, които са се подготвяли при Иванови и ...всички останали. И децата в немската гимназия да обсъждат във форума си тази тема като членове на елитен клуб или орден. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против школата конкретно, макар че за себе си съм преценила, че тя в никакъв случай не става за моето дете - не защото е тъп, а защото е бунтар и ако получи първата доза обидни думи това ще го демотивира, а не обратното. Но просто останах с впечатление, че се предава и на децата някакво неоправдано самочувствие, което те демонстрират, а и техните родители, че са възпитаници на тази точно школа, като че ли говорят за оксфордския университет, а това ми звучи вече малко като избиване на типично наши български комплекси - колко съм велик - детето или аз (за детето) съм при Иванови. Абсолютно съм съгласна обаче и с факта, че колкото по поулярен става някой като учител, школа и т.н., толкова повече към него се насочват всякакви "елементи", имам предвид амбициозни родители на не толкова способни (да не казвам истинската дума), които си въобразяват, че това е панацея. Да, ама не, както казваше един журналист навремето.....
Така че аз не съм нито за", нито "против" Иванови, а против това което вече се превръща кандидатстването след 7 клас, като не се изключвам изобщо от общата истерия, впрочем. Но това просто не ми харесва - на какво подлагаме себе си и децата си заради товаи откога преди самите изпити. Както е тръгнало след няколко години школа Иванови - като новатори, а след тях и другите ще открият  и  раздел - обучение на ембрионите на бременни майки, за да е сигурно, че - как беше израза на този господин - са хванали влака на успеха за след 7 клас. Направо ме хваща страх. Но пък еха, това си е направо неоткрита ниша за БГ бизнес, ха, ха. Някоя майка бизнесменка и го предоставям безплатно да се възползва от него преди Ивнови, Веди, Меди и пр.
Иначе споделям като всяка майка амбициите по отношение на своето дете, но имаме познати, страшно амбициозни, с дъщеря страшно амбициозна - френски, английски, балет, цигулка, тенис, (незнам как и на футбол не я записаха - така, за обща култура, да усвои и някой друг фалцов удар), немска гимназия, след 10 клас - нямала какво повече там да научи - хоп в Лондон, еееееееееееееееее, а дъщеря им не прилича на 17 год, а на някаква лелка - нямаше детство изобщо това момиче и като говориш с нея, все едно говориш с някакъв възрастен човек - то са пози, то са амбиции, то е чудо. Всичко това го пиша не за да злобея, изобщо не, даже напротив винаги се възхищавам на амбизиозни деца, но ми се струва, че при някой деца и родители това вече май става зависимост , в смисъл на наркомания.
Ех че дълго стана, но простете ми, просто това което изчетох по форуми, сайтове и други подобни, за да се подготвя и аз като "амбициозна" майка на бъдещ седмокласник направо ме потресе искрено.
 

Няма да обяснявам за престоя си там. Ще кажа само едно- при Иванови няма място за лигльовци.Ако наистина искаш да успееш , учиш здраво и накрая с тяхна помощ успяваш.Всичко останало са само глупости.