За мен пък да направиш добро също е част от заигравката ти със собственото его. И пак е удовлетворяване на лична потребност, хубавото е, че го съвместяваш и с отговаряне на нечия друга.
Виж целия пост
Извисих се над всички останали и измислих следното:
- Публикувана: 10 авг. 2007, 22:52 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 18:14 ч.
# 62
11 авг. 2007, 11:31 ч.
Страданието е това, от което всички се страхуваме и ужасяваме, макар да знаем, че е неизбежно. Прав си, не то е важно, а това, в което ще се превърнем след него.
Виж целия пост
.......................... та, да, не страданието е важно само по себе си, а това, което човек може да постигне чрез него.
Страданието е това, от което всички се страхуваме и ужасяваме, макар да знаем, че е неизбежно. Прав си, не то е важно, а това, в което ще се превърнем след него.
# 63
11 авг. 2007, 11:40 ч.
Животът a priori е страдание, защото ние очакваме забавления и вечно щастие, а всъщност сме дошли да си учим уроците. И после си отиваме вкъщи.
Предполагам, че бих се чувствал истински извисен, ако открия житейското си призвание и започна да работя за осъществяването му..
Виж целия пост
Предполагам, че бих се чувствал истински извисен, ако открия житейското си призвание и започна да работя за осъществяването му..
# 64
11 авг. 2007, 11:47 ч.
Не съм се докоснала до личното си извисяване все още, но имам усещането, че скоро ми предстои кулминацията. Онези, дребните неща избягвам да ги характеризирам като извисяващи. Честно казано малко се страхувам от въпросното усещане - дали ще бъда готова да го посрещна? А извисяването за мен е нито повече, нито по-малко от това:
Виж целия пост
Да се извисиш означава да надскочиш себе си, околните, да се противопоставиш на цялостната концепция за съществуване, да не те вълнуват дребните неща и проблеми, да не те вълнува нищо, влизаш в друго ниво на усещане.
# 65
11 авг. 2007, 11:53 ч.
Когато детето ми се усмихне и ми каже, че ме обича. Когато мъжът ми ми каже, че не може да живее без мен... - това са миговете, заради , които си струва живота - малки, кратки, но прекрасни. Тогава се чувствам извисена, защото знам защо живея.
Виж целия пост
# 66
11 авг. 2007, 12:00 ч.
Лео,когато ям от тортата ти така се извисявам,че даже не ми пука за килограмите.
Виж целия пост
# 67
11 авг. 2007, 12:25 ч.
Най-накрая разбрах, защо не мога да се извися. Не съм яла от тортата на Лео.
Виж целия пост
Лео,когато ям от тортата ти така се извисявам,че даже не ми пука за килограмите.
Най-накрая разбрах, защо не мога да се извися. Не съм яла от тортата на Лео.
# 68
11 авг. 2007, 12:29 ч.
Най-накрая разбрах, защо не мога да се извися. Не съм яла от тортата на Лео.
Пак си противоречиш.
Виж си заглавието на темата.
Виж целия пост
Лео,когато ям от тортата ти така се извисявам,че даже не ми пука за килограмите.
Най-накрая разбрах, защо не мога да се извися. Не съм яла от тортата на Лео.
Виж си заглавието на темата.
# 69
11 авг. 2007, 12:30 ч.
А едни определено извисени люде му викат НИРВАНА на това състояние,но доколкото съм чела много трудно постижимо е...за съжаление
Нещото,което би ме накарало да се чувствам по-различно и извисена е ако спася нечий живот.
Правила съм го със собственото си дете,но това си е в реда на нещата.
Другото,което би ме извисило е да успея да прощавам,определено ми е трудно това упражнение...колкото и да си повтарям,че ще бъда НАД обидата....не се получава
Виж целия пост
Е върховно удоволствие в духовен смисъл не е ли именно блаженството? 
Поне аз така го разбирам....
Поне аз така го разбирам....
А едни определено извисени люде му викат НИРВАНА на това състояние,но доколкото съм чела много трудно постижимо е...за съжаление
Нещото,което би ме накарало да се чувствам по-различно и извисена е ако спася нечий живот.
Правила съм го със собственото си дете,но това си е в реда на нещата.
Другото,което би ме извисило е да успея да прощавам,определено ми е трудно това упражнение...колкото и да си повтарям,че ще бъда НАД обидата....не се получава
# 70
11 авг. 2007, 12:34 ч.
Смисълът на живота се крие в малките неща- мила дума, топла усмивка ,приятелска прегръдка...
Доставя ми удоволствие ,когато видя блясъка в очите на милото, и разбера, че аз съм причината...
Харесва ми мисълта ,че мога да помогна на някого .
Харесват ми толкова много неща, и когато те се случват, благодарение на мен ,аз се чувствам извисена .
Тео, искаш примери от живота .
Сещам се за сълзите в очите на Лилибон, сълзи на благодарност от съпричастността на толкова хора ,част от които съм и аз, и ти и много други прекрасни майчета и татковци
.
Примери колкото щеш ,ще си оставя вратичка ,за да продължа разсъжденията си по темата .
Сега ще завърша с част от едно стихотворение:
Аз съм там.
На ръба на безкрая приседнала,
нежна струна в ръцете на вятъра.
Не с очи, а с душата прогледнала,
Пия святост и разлиствам крилата!
Виж целия пост
Доставя ми удоволствие ,когато видя блясъка в очите на милото, и разбера, че аз съм причината...
Харесва ми мисълта ,че мога да помогна на някого .
Харесват ми толкова много неща, и когато те се случват, благодарение на мен ,аз се чувствам извисена .
Тео, искаш примери от живота .
Сещам се за сълзите в очите на Лилибон, сълзи на благодарност от съпричастността на толкова хора ,част от които съм и аз, и ти и много други прекрасни майчета и татковци
.Примери колкото щеш ,ще си оставя вратичка ,за да продължа разсъжденията си по темата .
Сега ще завърша с част от едно стихотворение:
Аз съм там.
На ръба на безкрая приседнала,
нежна струна в ръцете на вятъра.
Не с очи, а с душата прогледнала,
Пия святост и разлиствам крилата!
# 71
11 авг. 2007, 12:34 ч.
Чети между редовете.
И не ми спами темата!
Виж целия пост
Пак си противоречиш.
Виш си заглавието на темата.
Виш си заглавието на темата.
Чети между редовете.
И не ми спами темата!
# 72
11 авг. 2007, 12:39 ч.
Чети между редовете. И не ми спами темата!
Не мога, не съм чак толкова извисена 
Виж целия пост
Пак си противоречиш.
Виж си заглавието на темата.
Виж си заглавието на темата.
Чети между редовете.
И не ми спами темата!
# 73
11 авг. 2007, 12:39 ч.
Благодаря ти, красиво е. И аз ще си оставя вратичка, и ще ти отговоря по-късно.
Виж целия пост
Сега ще завърша с част от едно стихотворение:
Аз съм там.
На ръба на безкрая приседнала,
нежна струна в ръцете на вятъра.
Не с очи, а с душата прогледнала,
Пия святост и разлиствам крилата!
Аз съм там.
На ръба на безкрая приседнала,
нежна струна в ръцете на вятъра.
Не с очи, а с душата прогледнала,
Пия святост и разлиствам крилата!
Благодаря ти, красиво е. И аз ще си оставя вратичка, и ще ти отговоря по-късно.
# 74
11 авг. 2007, 12:42 ч.
Да бе , да ...любовта била всичко .... химическа реакция бе ...хормонален дисбаланс , това е ....току виж се влюбиш в беден и вреден субект...мале си ..... голямо извисяване ще пада .... Ама от друда страна знае ли се ....човек понякога се обърква ..... току виж се почувствал извисен от специална цигара да речем...Или изведнъж минал от трабант на лада и от тази любов му пораснали токова големи крила , че закрил слънцето....та се чудил 'що все му е сянка и кога ще огрее и на неговата улица ....Луда работа е това човека....няма разгадаване....Викат даже за психолозите , че те си били най-добрият пациент.....лабиринти разни.....Аз се извисявам с шоколад в ръка например 
Виж целия пост
Ама от друда страна знае ли се ....човек понякога се обърква ..... току виж се почувствал извисен от специална цигара да речем...Или изведнъж минал от трабант на лада и от тази любов му пораснали токова големи крила , че закрил слънцето....та се чудил 'що все му е сянка и кога ще огрее и на неговата улица ....Луда работа е това човека....няма разгадаване....Викат даже за психолозите , че те си били най-добрият пациент.....лабиринти разни.....Аз се извисявам с шоколад в ръка например Препоръчани теми