Извисих се над всички останали и измислих следното:

  • 4 931
  • 143
# 90
Ще се извися, когато се смиря.
Няма да е лесно.
Понякога чувствам, че съм в мир със себе си и леко извисена над себе си....и после "дръп"- дойде нещо и ме затътри по лайнявата река - ходи си извисен тогава- само носа ми виси към обувките. Чакам нещото дето ще ме накара да гледам отново в облаците и да не ги виждам, погледа ми да е изпълнен със светлина. И после пак нагоре, надолу, нагоре... Живот.




страхотно казано Peace
Виж целия пост
# 91
кога се извисявам ли???

когато направя нещо много добро за някой.

Усещането е такова
Това не е ли удоволетворение, доня?

може би си права  Thinking
Виж целия пост
# 92
таман реших да говоря глупости, но като видях Тео как иска да сме много сериозни и  всъщност няма нищо да кажа...

може после, като ми дойде сериозното настроение

Само се правя, заради темата! Wink
Глупостите са разрешени, спама, не! Naughty
Виж целия пост
# 93
Извисена се чувствам когато чета съсредоточено и доволно сериозно "великите" ви писания между 00.00 и 01.00  Laughing
Ако спасявам живот, бихсе чувствала героично.
Ако съм спасител на плажа и извадя удавник, бих се чувствала удовлетворена от добре свършената работа.
Извисяването, както го мисля, трябва да ме извиси. Т.е да ме издигне над за да погледна в цялост и да реша тогава.
Не ме извисява прощаването (много бързо прощавам, защото много бързо се и сърдя вероятно)
Но би ме извисило умението да НЕ осъждам, което за жалост, някакси ми убягва.
Лесно бих могла да се помиря със себе си. Трудно ми е да удържа мира с другите.
Виж целия пост
# 94
Мисля, че ще се чувствам по- извисена, ако спасят моя живот или ако поема ръката, която ми дава помощ, но когато аз спася някого е както ти си писала- в реда на нещата. Спасявала съм човешки животи. Поне десет пъти. Не броя спасяването на децата ми в безброй ситуации. Разказвала съм и преди. Бях спасител на Албена.

Йосариан, не знаех, че си била спасителка. Много интересно.
Сетих се за една история, която ми разказа един спасител. Спасил едно момиче, удавено, в клинична смърт. Ох, дано не бъркам, че тези медицинските термини са ми малко неясни. Всеки случай било много зле положението. Направил всичко, за което се сетил и знаел, но нищо не помогнало. Накрая в отчаянието си, взел една ампула адреналин мисля, счупил я със зъби, и забил спринцовката там, където смятал, че трябва. Дошла линейката и откарала момичето в болницата. След това доктора казал, че именно адреналина е спасил девойката, иначе си е била почти отишла. На другия ден, момичето дошло на поста му на плажа, и му донесло изпрана, изгладена и сгъната хавлията, с която той я е бил загърнал в линейката. Благодарило му, а той се разплакал.
Виж целия пост
# 95
На другия ден, момичето дошло на поста му на плажа, и му донесло изпрана, изгладена и сгъната хавлията, с която той я е бил загърнал в линейката. Благодарило му, а той се разплакал.
Това се случва толкова рядко. Хората не умеят да си пречупят езика и да благодарят. По- старите колеги казваха, че идвали спасени от тях хора понякога след инцидента и им подарявали бяла риза. Много романтично Simple Smile Така се правело. Може би тези хора, които са били близо до смъртта и са се смирили и са благодарили са се извисили някак. Но аз помня безкрайно пошли сцени и нито едно "благодаря". Откраднаха ми шапката от униформата докато обдишвахме удавник Confused Едни рускини, които симулираха давене за свалка с някакви мъже наоколо взеха да се давят наистина, мъжете нищо не направиха, въпреки, че им беше водата до гърдите,  а започнаха да викат "помощ, помощ" Извадихме ги с колегата. Вечерта ги срещнали други колеги със същите тези мъже и рускините разправяли за мъжете с тях -ето ги нашите спасители Laughing Жалка история. Извадих едно дете, което драпаше с зъби и нокти да се измъкне, а баща му в безумен възпитателен пристъп стоеше на брега и го чакаше само да се измъкне. Изгледа ме ледено и ми каза, че трябвало сам да се справи- една мръвка месо на около 4 години. Мога да ви разказвам до утре Simple Smile
Виж целия пост
# 96
Така е Йосариан, така, сигурна съм, че са много тези смешни и жалки истории. Този спасител, който ми разказа историята, сега е възрастен, около 70 и повече годишен. Хубавото е, че си спомня предимно тези случки, а не другите, защото сигурно и той ги е имал. А за способността да кажеш "благодаря", това е безкрайна тема.
Виж целия пост
# 97
  Пишете за извисеност, а всъщност говорите за задоволяване на собственото его и комфорт, поне на мен така ми звучи.
  Да се извисиш означава да надскочиш себе си, околните, да се противопоставиш на цялостната концепция за съществуване, да не те вълнуват дребните неща и проблеми, да не те вълнува нищо, влизаш в друго ниво на усещане.
   Осъзнаването на простотата на живота не е извисяване, това е лично съзряване и не е лошо да се случи.
 
Остава само да се подпиша. Хоп! И моята завъртулка.  Laughing
Виж целия пост
# 98
Според мен пък това:

    Да се извисиш означава да надскочиш себе си, околните, да се противопоставиш на цялостната концепция за съществуване, да не те вълнуват дребните неща и проблеми, да не те вълнува нищо, влизаш в друго ниво на усещане.
    

е съвсем естествено и нормално следствие на това

     Осъзнаването на простотата на живота не е извисяване, това е лично съзряване и не е лошо да се случи.
 

Виж целия пост
# 99
Де Що Види, май си права. Аз само се замислих над поста на Кифлата, и първия път като го прочетох, и сега пак. Думата "противопоставиш" нещо ме смущава. В смисъл, че ако един човек наистина се извиси по този начин, в този смисъл, си мисля, че той не се противопоставя, той просто ще има друга концепция и разбиране за живота. Друго светоусещане. И над "да не те вълнува нищо", също се чудя. Възможно ли е?
Виж целия пост
# 100
Как определяте "извисяването"?
В смисъл...коя е отправната точка, коя е мярката?
Знаете ли всъщност, реално къде се намирате в класацията? Спрямо кого/какво?

Не се заяждам.
Питам.
Виж целия пост
# 101
Реза, аз ако знаех, нямаше да пускам темата.
Въпреки, че я пуснах на майтап, разговора ми стана много интересен. Hug
Виж целия пост
# 102
Как определяте "извисяването"?
В смисъл...коя е отправната точка, коя е мярката?
Знаете ли всъщност, реално къде се намирате в класацията? Спрямо кого/какво?

Не се заяждам.
Питам.
Точно там е заровено кучето. Не знаем къде сме. Но пък виждаме други, извисили се, също не знаещи къде са. И искаме да сме като тях.
Завист...
Виж целия пост
# 103
Как определяте "извисяването"? В смисъл...коя е отправната точка, коя е мярката?
Знаете ли всъщност, реално къде се намирате в класацията? Спрямо кого/какво?

Ако отправната точка сме самите ние?
Виж целия пост
# 104
Как определяте "извисяването"? В смисъл...коя е отправната точка, коя е мярката?
Знаете ли всъщност, реално къде се намирате в класацията? Спрямо кого/какво?

Ако отправната точка сме самите ние?

Тя Реза ни зададе въпроса, ама не даде нито един жокер.
Отправната точка би трябвало да е някъде в нас, сред нашите разбирания за добро и зло, за морално и неморално, за правилно и неправилно. Въобще, както казваш, ако отправната точка сме ние.
А в състояние ли сме, да си представим друга отправна точка?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия