Консултация с психолог

Здравейте и предварително благодаря за възможността да задам въпрос към специалист- синът ми е на 1г и 6 месеца, но все още не говори, рядко казва мама и ко-ко..иначе е много буйно дете, не се заиграва много, по-скоро обича да разпилява всичко, но понякога събира моливи в чаша или подрежда коминче с кубчета. Най-голямо внимание отдава на музиката и по точно на автентичния фолклор, заковава вниманието си за дълго време. Знам, че не бива да гледа телевизия, но музиката явно го успокоява и много се радва като чуе. Когато го викаме не обръща внимание, дори навън тича, без да търси нашата близост и присъствие. Когато нещо не стане, както той иска, ляга на земята и пищи около минута, но ако не му се обърне внимание, продължава със заниманията си . Съжалявам за дългия пост, но не знам кое точно е от значение, гледах предаване за децата аутисти и всички тези симптоми ми сториха познати, трябва ли да направя консултация или е още малък, обезпокоително ли е че все още не говори?

Здравейте,на 18 месеца детето обикновенно иска да върши всичко само-малко неловко разбира се,но това са първите стъпки към приучаването на самостоятелност.Обикновенно на тази възраст детето се опитва да свърже две думи в изречение.На 12-15 месеца детето си служи обикновенно с малък набор от думички около десетина.Само мама и коко ли са единствените думички,които детето казва?Изпълнява ли поръчки-например вземи тази играчка и я остави на масата?Не е излишно да се посъветвате със специалист.Той може със сигурност да установи дали детето има проблем в езиковото развитие или е част от "нормата".Каквото и да се установи детето е в процес на развитие на езикови умения и навременната намеса вероятно ще даде много добър резултат.Пожелавам успех!

 Като се замисля, освен това и няколко пъти тати, не е казвал друго. Казвала съм му дай това....но не го дава, когато попитам искаш ли вода,  къде е кърпата с която заспива или биберона, както и шишето с млякото, знае къде да го търси и реагира, но не е изпълнителен.
Освен това да вметна, че расте с баба си вкъщи и  има голям брат, но с нас се вижда само вечер и в почивните дни, когато се стараем да му отделим повече внимние и да го изведем сред деца, защото където живеем той не вижда никой друг. Мисли те ли, че ще бъди по -добре да ходи на ясла? Ако може ми препоръчайте някой за консултация?

Благодаря предварително - живеем в София. Мисля, че трябва да идем двете за съвет как да се справяме с тези състояния, не за терапия, защото мисля, че няма нужда от това, но аз не съм специалист.

D.Stoyanova, желанието Ви да посетите специалист за консултация е чудесно родителско решение. Вашата оценка като родител е много важна, а вече със специалиста ще говорите конкретно наложима ли е терапия или не.

За София мога да Ви препоръчам Милена Манова, Петя Хорозова, Анета Атанасова. Координатите им са на първа страница в темата "Психолози и психотерапевти" в Здравния справочник - там можете да прочетете и отзиви за работата на колегите.

Хубав ден

Siren, според мен е твърде препоръчително да посетите психолог за оценка на цялостното психично развитие на детенцето Ви. В поста ми до D.Stoyanova съм посочила някои колеги, които са опитни детски психолози и ще Ви помогнат да си дадете отговор на многото тревожни въпроси. (Колкото и да се описва поведението на детето, каквито и въпроси да задаваме, не бихме могли да моделираме цялостно психично изследване на детето, а при съмнения за генерализирано разстройство на развитието (каквото е аутизмът) забавянето на консулта може да има неблагоприятни последствия.)

Пожелавам Ви всичко най-добро

Момичета, малко офтопик, но със закъснение искам да благодаря на Dorothy и Bluevelvet за милите пожелания за рождения ми ден!

Сърдечни момичета, благодаря ви     

Здравейте,
бих искала да се консултирам с вас отново за вредните навици и самоагресията. Дъщеря ми е на 3 години. Днес отидох в яслата, където се преместихме от 2 месеца и сестрата ме извика да ми каже, че много се притеснила, защото детето правело "едни неща". По точно: удряла си главата, събирала си очите, викала без всякаква причина, когато искала нещо издавала нечленоразделни звуци и си удряла шамари. Разказа беше, че както спяла днес, се събудила и започнала да си удря главата в дюшечето и събрала очите. А вчера не била искала да гледа детско с другите деца, а пожелала да рисува, те я сложили да седне на масичка, но тя се разсърдила и взела да вика и мучи. Трябва да кажа, че вкъщи така не прави, макар, че наистина вика, и се тръшка, когато не й изпълня желанието, случвало се е и да си бие шамари. Ако не мога на момента, когато желае нещо да й обърне внимание се сърди силно и е викала, или ако иска нещо много силно първо вика: ааа, после аз я питам спокойно: "какво ще ми кажеш" и тя се успокоява и казва: "моля те мамо, дай ми ....", но по често първо ми виква: "дайййй", и после: "моля те мамо". Тя е мила и любвеобвилна, приказлива, обича да си играе и да й се обръща внимание и изобщо не е агресивна ъм другите. Напротив, когато децата я удрят, тя не се защитава. Плашлива е и се стряска от дребен шум, от тъмното. Когато кихнем или кашляме вероятно се стряска, защото пищи или реве. Притесняват ме и чопленето на ноктите, че си върти кичурите и понякога така ги дръпва, че се оскубва. Надявах се, че с търпение нещата ще се израстат, още повече, че колкото повече говори и разбира по-лесно е да я успокоя, защото прави изречения като голям човек. Мога да й обясня и тя да се съгласи. Вече половин година не съм я виждала да си удря шамар, когато не й се даде нещо. Макар, че в повечето от случаите правя каквото тя иска, за да не плаче, защото когато беше малка се захласваше и оттогава не приема отказ. Обича да й чета приказки, да й купувам подаръци, да играе сред деца и др. Не мога да преценя има ли сериозен проблем, които се нуждае от консултация с психолог или невролог?

Благодаря .

Здравейте  дъщерята на Мистрал ,разбирам,че детето изразява емоции и отреагира тревожността чрез действията си.Моето усещане е за чувство на вина от нейна страна,пишете,че не приема отказ.Хипотезата ми е,че тя се наказва и сякаш сама си налага ограничения и си казва "не",защото не го чува от вас.Вие имате способност да отделяте много време и търпение за дъщеря си и да избягвате конфликт с нея-съглаявате се за да не плаче.Помислете за това дали има правила и ограничения и разбира ли ги детето-кои неща са в зоната на непозволеното,кои са позволени и ясни ли са границите между тях.Понякога несигурността и тревожността при децата се дължи на това,че рядко чуват "не"-те имат нужда от това,да знаят,че мама и татко са авторитети,на които могат да се облегнат и макар да ги обичат безусловно,те умеят да казват не,без да казват не на обичта -това е топло и категорично не.Самоагресията понякога е способност да извадиш агресията,която си подтискал.Действията на дъщеря ви са израз на нейната способност да извади емоцията,да отреагира чрез тялото си на тази емоция-консултация с психолог ще ви съдейства при изясняването функцията на тази тревожност.

Благодаря ти Вероника,

като начало мисля да говоря с психоложката на яслата. Надявам се там да срещна разбиране, а не отпор, защото не ми се иска отново да сменяме яслата. В предишната ясла също ми бяха казали това, сменихме я по повод детската градина и кандидатстването, макар, че там имах притеснения относно една по нервна леля /детето казваше, че я скубе по главичката, но не съм сигурна до колко е истина/. Тук персонала е мил и приветлив и се надявах, че ще ходи с желание.
Друго, което ме притеснява е, че плаче насън понякога. Вечер за да заспи я галим по главичката.
Въобще аз знам, че е по чуствителна и емоционална и съм съгласна с теб за тревожността. Опитвам се да казвам не, въпреки, че успеха не е голям, говоря обяснявам, когато нещо не може, но обикновено трябва да намеря заместител за да се успокои. Ако пък искам нещо тя да направи, колкото и да я моля, ако тя не го поиска под форма на игра няма да го направи. Трябва да й е интересно или с пазарлъци: "ако ходиш /не те нося/ ще ти купя шоколад" и пр. Знам, че не е правилно, но понякога е единственото, което работи 

Въпроса ми е къде да се насоча по нататък? Ще прочета повече за психолозите препоръчани в темата.
Отново благодаря.

Дъщерята на Мистрал,приятно съм изненадана,че имате психолог в яслата-дано намерите общ език.Повечето родители,които търсят съдействие смятат,че психологът ще ги научи на техники,с които ще могат да накарат децата си да правят това или онова.Но психологът не може да направи това,той може да предложи алтернативи за подобряване комуникацията -както виждам,вие имате способност да общувате с детето,да се свързвате с  неговите преживявания.Вие като родител най-добре усещате точния подход и знаете,кое работи при вашето дете.Пожелавам успех!

Привет и от мен, Дъщерята на Мистрал,

Вариантът за разговор и съвсемстна работа с психолога на яслата е много препоръчителен и наистина е чудесно, че вече има и такива детски заведения

Както и Вероника е препоръчала, ако разговора с психоложката и нейната работа с детето не Ви удовлетворява, потърсете детски психолог, който да изследва по-внимателно детето и да Ви даде насоки за това как е най-добре да се работи с него. Повечето детски психолози (почти всички ) включват играта като основен метод в работата си и на момиченцето Ви ще му е интересно. А общата работа между Вас, психолога и детето ще Ви дадат ориентир какво се случва с детето Ви и как най-адекватно да се реагира. Отговорът ми е прекалено общ, но причините за автоагресията, която момиченцето Ви проявява могат да се търсят в различни посоки - комуникацията с Вас, адаптацията към яслата, преживяно стресогенно събитие (което понякога възрастните не усещат като пораждащо стрес за детето). При всички случаи изградените между вас двете отношения дотук, доверието и вниманието Ви са основа за успех. Пожелавам Ви го сърдечно!

Благодаря, всъщност може би към яслата колежката ви е педагог, а не психолог, не съм сигурна  Все пак ще говоря с нея.

Здравейте, имаме дъщеря на 1г. и 7м. Проблемът ни е подобен като на сина на siren. Днес посетихме логопед, който каза, че детето има леко изоставане, но не може да открие причината и ни препрати на детски психолог. Детето е контактно, проходи на 1г. и 4м. и има набор от около 3-4 думи. Моля Ви да ме посъветвате към някой добър специалист в Русе или ако няма такъв да търсим в друг град. Реално не знаем има ли проблем или не, но постоянният натиск от околните ни кара сериозно да се замислим по въпроса.

Здравейте,Iceberg явно сте притеснена-ще потърся колега от Русе,но детето е добре да работи и с логопед.Детето е в много сензитивна възраст по отношение развитието на речта и намесата сега ще даде добър резулат.Имам информация за Варна-в консултативен кабинет "Дъгата".
 гр.Варна
Бул. "Цар Освободител" 1А
Консултативен кабинет "Дъгата"
GSM 0887252274
 гр.Варна
Бул. "Цар Освободител" 1А
Консултативен кабинет "Дъгата"
GSM 0887252274
e-mail: info@dygata.com


Сирен виждам,че си ме питала за съвет за консултант-Шехина сигурно има повече информация,аз мога да ти препоръчам проф.Ваня Матанова-като един от най-добрите специласти в тази сфера.Ще ти пратя координати на лични.

Iceberg ще потърся координати на колеги от Русе и ще ти пратя информация ако успея.