Мартенските МАМИ най-ще са засмяни,с бели и червени бебенца новородени!

Нищо не казвате за албумчето? Аз намерих тук една снимка. Не е много хубава, но за сега ще публикувам нея. Надявам се да не се окаже, че съм единствена 

Ехо, какво става? Къде изчезнахте всички????? Да не би всички да са си легнали на обед? вече почти 2 часа никой не е писал 

Аз не съм  На работа съм и в момента водя борба "Да ям или да не ям" Чувствам се ужасно подпухнала, оказа се че съм качила няколко килограма вече...нямам думи направо

Сега важно е бебето, килограмите ще ги гледаме после. На мен вече почти всичко дрехи не ми стават, но до преди да забременя карах почти на фотосинтеза, а сега гледам  да хапвам по 2-3 пъти на ден. Наблягай на плодове и зеленчуци и всичко ще е ок.

драма са това килограмите, даааа.
аз не се побирам в панталоните, при все, че кантарът не мърда. компенсирам ужасния 24 часов глад с течности- студен чай и сокове. вода изобщо не ми се пие, затова я оцветявам с химийки от рода на степчета 
а днес сутринта имах нужда от доматен сок... ох, това бебе ме подлудява.
четох, че в 12 седмица вече може да се види пола. някой от по- напредналите да каже дали е проверявал!

Мили момичета,оказа се че при мен нещата никак не се развиват добре.Бъдещия татко се оказва че не иска да бъде такъв   Живеем от 6 години заедно,аз поисках да имаме бебе а той не много но все пак се съгласи.През тези два месеца започна да ми говори неща от рода на това че готините мацки нямали корем пък аз съм имала,че му се искало нещо друго и тн.Вчера след разпрваия се оказа че не е сигурен че иска детето. Всичко излиза че е за пари,нямало да можем да си го позволим ,нямало да имаме къде да живеем,той искал да живее в центъра а не в квартал и подобни.Аз съм на ръба на нервна криза,толкова го искам това дете а той не или по точно ми казва че хем го искал хем не. Много ми е болно,но явно връзката ни се е изчерпала и ще е най добре да се разделим и аз да махна детето.Дала съм му няколко дни да си помисли,аз ще отида при приятелка. Страх го е че няма да се справи,но каквото и да направя аз ,не е сигурно че след като се роди той ще бъде щастлив.Аз искам щастливо семейство,за самотна майка не искам и да си помислям.На всичкото отгоре имам един заем който половината е негов,той също има но неговия скоро ще свърши а моя е за още 7 години.В последната 1 година се издигна в работата( силно казано,но той така си мисли,просто взима повече пари от мен) купихме кола,купи си мечтания компютър и явно иска свобода. Много ми е болно и нязная какво да мисля и да направя.Може би е просто страх.Току що ми казаха и че не можело май вече да направя аборт   можело до началото на 3 а аз е сега съм в началото на 3,кажете знаете ли нещо по въпроса? Въобще дайте ми съвет

Аз съм УЖАСЕНА!!! Твоя мъж заслужава     
Това възможно ли е въобще? Това да не му е някаква игра? Искам дете, после - не искам дете?!?! Тези дилеми са за момента, в който решите да си имате дете, а не когато то вече е факт!!! А ако чака да изкарва по 3000 лева на месец, за да има дете, има да си почака. Ако моя човек ми наговори такива неща, направо ще го скалпирам и ще му покажа вратата ВЕДНАГА! Което, разбира се не означава, че трябва да постъпиш така. Попитай го къде му е бил акъла, докато е правил бебето. Тоя пич на колко години е? Според разсъжденията му ми се струва на 15! Мила, извинявай че съм така крайна, но просто се вбесих. Не мога да повярвам, че има толкова безотговорни хора. За аборт не искам да те "чувам" да говориш! Виж какво ще каже след няколко дена и казвай. Аз лично не бих махнала бебето. Как може да ти причинява това? Не може ли да види щастието ти? Много съжалявам, мила. Дано всичко се оправи и да сте щастливи ТРИМАТА.

ох миличка толкова ми е тежко,направо незнам,постояно плача. Незнам какво да правя въобще.Питам го искаш ли го или не го искаш а той мълчи,казвам му да решава докато все още има време да реагирам а той пак мълчи,и го искал и не го искал,казах му че махна ли го,се разделяме,той- е защо? Почвам да си мисля че дори да се съгласи да го оставим ,то ще е не защото го иска. Страх го е но аз немога да преборя страха му,вече е на 30 години и трябва да реши сам.не мога да гледам детето сама,нямам близки който да ми помагат ,живея под наем на таван и след като си платя заема и наема ми остават 150 лв,а и не искам да съм самотна майка,искам да имам щастливо семейство. Незнам какво да направя,незнам и той какво ще ми каже че иска,въобще ще се побъркам.

Ехооо, здравейте и от мен! Млко късно се записвам, но и аз съм една от мартенските мами.Терминът ми е 20 март ( какво съвпадение само, аз съм родена на 20-ти, с първото ми дете терминът ми беше 20-ти, но я родих на 19-ти, та сега пак   ) Слава богу не ми се гади така както с първата бременност, става ми лошо но рядко и то предимно вечер.
Лека бременност на всички мами, скоро пак ще се включа!

И аз съм просто без думи.......Това са разсъждения на 4овек,който въобще не е дорасъл да стане баща.Ами представи си,4е сега си беше мъл4ал и когато,живот и здраве се роди бебето,реши 4е да е татко не е ангажимент за него?!Тогава на къде?Според мен аборта не е опция-представи си как ще живееш и как ще се 4увстваш ако махнеш това толкова искано бебе!
Не зная-дано целия този изблик се дължи само на неговия стрес и страх от появата на малкото 4ове4е!Пиши,ако има развитие по въпроса.
     Моми4ета,не гледахте ли вагиналните раждания.......Не мога да повярвам,4е само аз съм толкова потресена и искам да коментирам с някой,но никой не пише на тази тема?

eses , миличка само ти можеш да решиш какво да правиш, мога само да ти кажа че силно се надявам приятеля ти да реши че наистина иска детето , може би има момент на страх , все пак мъжете по трудно осъзнават факта че ще стават родители .И ние не изкарваме много пари както предполагам повечето тук , но в момента ни интересува единствено да ни се роди здраво и щастливо бебе , всичко друго ще се нареди
но си мисля че наистина трябва хубавичко да си поговорите с приятеля ти все пак това е вашето дете , не е играчка която можете да захвърлите когато си поискате
и той трябва да си даде сметка че това което расте в тебе е най-хубавото нещо което се случва в живота на двама души които се обичат

Да гледах и нормалното раждане , незнам дали съм потресена , но все пак това ни предстои и знам че ще се справим със задачата , мои приятелки родили вече по едно или две деца ме успокояват че не е толкова страшно и всички мъки и болки се забравят още в момента който ти подадат в ръцете малкото бебче
Виж мен по ме е страх как ще се справя след това , сестра ми роди миналата година и племенника ми е на-малкото бебе което съм виждала в живота си само на 3 дена , момичета толкова са малки и крехки ..... обаче са много хубави и сладки

kokolina добре дошла в отбора пожелавам ти и аз безпроблемна бременност

Аз знам че той ще бъде щастлив татко,но може пък и да съм се заблудила.Лошото е че тези му страхове и думи ме карат да се съмнявам в него и въобще в бъдещето ни. Аз също не искам да правя аборт,но ако нещата се развият натам,ще го направя,стига да имам време разбира се.Все пак някой не може ли да ми каже до кога може да се направи аборт?Искам поне да знам до кога и въобще съществува ли тази опция.
Незная какво да мисля,дали ако той се съгласи да го оставим няма да е компромис който после ще ми натяква,когато не сме добре финансово,ако се съгласи дали няма да е защото му казах че и мен ще загуби,дали заради това че вече казахме на много хора и тн.Въобще иска ми се ако поиска да имаме бебе то найстина да го иска ,а не да направи компромис.Искам да сме щастливи  

Eses, мила, съжалявам, че приятелят ти се е оказал такова бебе. Невероятно е 30 годишен мъж да разсъждава така. Надявам се всичко да е просто резултат от вътрешно объркване и страх от неизвестното и нещата при вас да се оправят. Не мога да ти дам съвет, защото отстрани е много лесно, но ако аз съм в тази ситуация....Ама много ме ядоса този твоичкия бе, как може подобни приказки...
  Клипчета с раждания не гледам, защото   Мен ме е страх от нормално раждане, не толкова заради болката, колкото от появили се усложнения. Две мои приятелки раждаха с форцепс и живота на бебчетата и тяхното по-нататъшно развитие висеше на косъм.

eses, до 12 г.с. ..а нямате ли някакви семейни приятели, които да му влеят малко здрав разум и да го светнат, че нещата съвсем не са толкова страшни, колкото изглеждат? при нас това оказа влияние да се реша да имам дете, като до тогава аз бях тази, която се дърпаше и се страхуваше, и чакаше всички проблеми да се решат преди това... 
ох, надявам се всичко да се оправи при теб и да му дойде акъла на твоя мъж.