Знаете ли къде отива душата на терористите араби ? Тея дето се самоубиват убивайки с бомба много хора - джихад ли се казваше?
Та значи те имат някаъв ритуал - къпят се да са чисти, после си обличат някаква специална бяла памучна риза/ритуална дреха/, после отивам и БУУУУУУУМ убиват нам-колко си стотин души и душата им отива в рая при Аллах, където ги чакат 70 девственици
Другото което знам - колегата ми китаец, когато си загуби детенцето страдаше, че неможе да го гледа как расте и детето да го радва, но беше убеден, че е на по-хубаво място вече. Казваше, че детето му сега е започнало истинския си живот и е щастливо. Това пак е някаква част от тяхната религия.
И още нещо да споделя - другия ми колега, който си загуби детенцето - сега работим заеднои с жена му, и всеки ден ги виждам и двамата и другото им детенце като го вземат от училище. Нямам думи да опиша колко силни хора са... Майката е силно религиозна, членуват в някаква организация за подпомагане на нуждаещите се към църквата. Тя казва, че именно църквата и хората в нея са и помогнали да излезе от дупката. Сега говорят свободно за детето което са загубили и болка няма. Споделят неща, като това, че съжеляват, че не са му правили повече видео филми, гледат ги без да се разстройват, не говорят за това какъв би станал сина им, говорят за пакостите които е правил и как ги е радвал. Спокойно. Без никакво напрежение.
Радват се на чуждите деца и не търсят своето дете в другите. Не сравняват детето което са загубили с това, което имат. Не го и закрилят прекалено, детето расте обградено с много любов.
Ей това ме изумява. И им се възхищавам на силата с която са успели да преодолят болката. Нея я има. тя неможе да изчезне. Но са немерили равновесието и покоя. Те казват, че са го намерили
сред приятелите си в църквата.