Една тъжна АНКЕТА
- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
# 77
17 авг. 2007, 00:59 ч.
Много съм редовна и двата подфорума.
Там има майки на които се покланям до земята с изключение на няколко единици!
Виж целия пост
Там има майки на които се покланям до земята с изключение на няколко единици!
# 78
17 авг. 2007, 01:10 ч.
Посещавам и двата форума. Редовно не бих казала, но го правя.
Като родител съм съпричастна към болката и проблемите на тези дечица и семействата им, някои от които мои близки приятели.
Виж целия пост
Като родител съм съпричастна към болката и проблемите на тези дечица и семействата им, някои от които мои близки приятели.
# 79
17 авг. 2007, 05:16 ч.
В Деца с увреждания влизам рядко,за да намеря информация за детето на моя приятелка,много е тежко наистина .
В родители преживели загуби -всеки ден -това е моето специално място ,там съм сред свои .
На всеки би му станало тежко и би изживял всяка една трагедия ,нормално е .
Виж целия пост
В родители преживели загуби -всеки ден -това е моето специално място ,там съм сред свои .
На всеки би му станало тежко и би изживял всяка една трагедия ,нормално е .
# 80
17 авг. 2007, 08:08 ч.
Посещавам го от време на време, но гласувах редовно, понеже няма друга опция.
Виж целия пост
# 81
17 авг. 2007, 08:48 ч.
аз си живея във форума Деца с увреждания. да си призная рядко влизам в другите форуми. имахме проблем с дъщеря ни. когато се създаде форума, вече беше ясно, че детето най-вероятно няма да е с увреждане. покрай проблемите познавах някой хора лично. с други се запознах в последствие. чувствам се добре там, защото хората се радват на малките неща, защото винаги са готови да помогнат, защото няма злоба, завист и безсмислени дразги...влизам и защото имам опит и проверявам дали не бих могла да помогна на някого. защото знам колко е тежко, когато лекарите нищо не казват и не обясняват и ти си насред неизвестното. без да преувеличавам, проблемът, който преодоляхме и общуването с тези майки и татковци промени живота ми. сега съм един спокоен, ведър и щастлив човек. намирам радост и повод за усмивка и в най-малкото нещо.
намирам за напълно нормално хора, които не са имали и нямат проблем да не влизат в тези форуми. също така смятам, че ако те хваща параноя, по-добре е да не четеш такива неща...особено бременните!
Виж целия пост
намирам за напълно нормално хора, които не са имали и нямат проблем да не влизат в тези форуми. също така смятам, че ако те хваща параноя, по-добре е да не четеш такива неща...особено бременните!
# 82
17 авг. 2007, 09:12 ч.
Когато бях бременна никога не съм влизала в такъв форум! Но когато родих и исках да се хвърля от някой етаж или да скоча от някоя кола! НО ТЕ! хората от Деца с увреждания Ми спасиха живота! Подадоха ми ръка и застануха до мен през ада на живота!
Виж целия пост
аз си живея във форума Деца с увреждания. да си призная рядко влизам в другите форуми.
Когато бях бременна никога не съм влизала в такъв форум! Но когато родих и исках да се хвърля от някой етаж или да скоча от някоя кола! НО ТЕ! хората от Деца с увреждания Ми спасиха живота! Подадоха ми ръка и застануха до мен през ада на живота!
# 83
17 авг. 2007, 12:22 ч.
защото много се натъжавам ,а ми става и още по-зле като знам ,че не мога да помогна с нищо.Много ми е мъчно и за децата и за техните родители 
може би тези,които са се сблъсквали с това могат най-адекватно да посъветват или окуражат такива родители "по сътба",защото те наистина имат нужда от подадена ръка
Виж целия пост
може би тези,които са се сблъсквали с това могат най-адекватно да посъветват или окуражат такива родители "по сътба",защото те наистина имат нужда от подадена ръка
# 84
17 авг. 2007, 12:31 ч.
вярно е,малко са тези които няма да те погледнат със завист,а сърдечно ще те поздравят и искрено ще се зарадват и на твоето щастие.хората сякаш се радват ,когато някой страда.не мога да си обясня защо има и такива злобюловци?
Виж целия пост
искам да добавя само че българите сме много нетолерантни хора-известно време бях в количка а след това ходех с бастун.Просто всеки път излизах от вкъщи с плач защото погледите на хората ме подтискаха ужасно.Лоши сме 
# 85
17 авг. 2007, 12:35 ч.
Не гласувах, защото моя отговор е - посещавам го , но рядко. Мисля, че там наистина има много силни хора, от които можем да научим много 
Виж целия пост
# 86
17 авг. 2007, 14:06 ч.
Подобен род квалификации са меко казано дразнещи. Всеки си има своя причина да влиза или не в даден форум, а чете или не, да пише или не. Което не означава, че не е съпричастен. И не винаги можеш да помогнеш, само пишейки тук. А когато няма какво да кажеш и как да помогнеш, е по-добре да замълчиш.
Съжалявам, но страшно се издразних на този пост.
Да, в БГ няма толерантност към различните от нас - "нормалните". Няма я, защото не ни възпитават в това. И за това, когато срещнеш човек в инвалидна количка или сляп, или дете, болно от Даун или друго заболяване, повечето хора не знаят как да реагират. Но можем да се опитаме да бъдем малко по-добри и малко по-толерантни към "различните" хора и различните мнения. И може би някой ден ще има напредък.
Виж целия пост
влизам и чета че и съм писала. само тъпак според мен може да пише че се натоварвал като чете там 
естествено ако жените дето четат са бременни може и да не е препоръчително но за останалите ... ми нямам думи. не само че на всеки може да се случи ами в БГ няма никва съпричастност към тези хора. едно време в спарта са ги ликвидирали - бам от скалата и готово. в днешно време ми се струва че има и други начини...сега е модерно всеки да се интересува само кви плочки и пердета да си сложи и коя фирма по скъпо ще му направи кухнята. голямо изпростяване има на нацията ни.
естествено ако жените дето четат са бременни може и да не е препоръчително но за останалите ... ми нямам думи. не само че на всеки може да се случи ами в БГ няма никва съпричастност към тези хора. едно време в спарта са ги ликвидирали - бам от скалата и готово. в днешно време ми се струва че има и други начини...сега е модерно всеки да се интересува само кви плочки и пердета да си сложи и коя фирма по скъпо ще му направи кухнята. голямо изпростяване има на нацията ни.Подобен род квалификации са меко казано дразнещи. Всеки си има своя причина да влиза или не в даден форум, а чете или не, да пише или не. Което не означава, че не е съпричастен. И не винаги можеш да помогнеш, само пишейки тук. А когато няма какво да кажеш и как да помогнеш, е по-добре да замълчиш.
Съжалявам, но страшно се издразних на този пост.
Да, в БГ няма толерантност към различните от нас - "нормалните". Няма я, защото не ни възпитават в това. И за това, когато срещнеш човек в инвалидна количка или сляп, или дете, болно от Даун или друго заболяване, повечето хора не знаят как да реагират. Но можем да се опитаме да бъдем малко по-добри и малко по-толерантни към "различните" хора и различните мнения. И може би някой ден ще има напредък.
# 87
17 авг. 2007, 14:10 ч.
неказвайте че неможете да помогнете с нищо...
понякога едно "ние сме с теб" е достатъчно
такаче айде моля ви не пишете че неможете да помогнете желанието.... това е, ако истински искаш да помогнеш, ще кажеш две мили думи нали?
Виж целия пост
защото много се натъжавам ,а ми става и още по-зле като знам ,че не мога да помогна с нищо.Много ми е мъчно и за децата и за техните родители
неказвайте че неможете да помогнете с нищо...
понякога едно "ние сме с теб" е достатъчно
такаче айде моля ви не пишете че неможете да помогнете желанието.... това е, ако истински искаш да помогнеш, ще кажеш две мили думи нали?
# 89
17 авг. 2007, 14:53 ч.
Посещавам ги, не редовно, но когато ми остане време...
Такива неща не се случват само на "другите". На всеки може да се случи и е хубаво човек да знае за какво става въпрос. Аз съм преживяла загуба... а тогава нямаше такова място, на което да поговоря с хора преживели същото...
Дечицата с увреждания не са по-различни, те имат нужда от любов и нежност, точно толкова колкото всички останали.
И двата подфорума са пълни с безкрайно силни и борбени хора
Виж целия пост
Такива неща не се случват само на "другите". На всеки може да се случи и е хубаво човек да знае за какво става въпрос. Аз съм преживяла загуба... а тогава нямаше такова място, на което да поговоря с хора преживели същото...
Дечицата с увреждания не са по-различни, те имат нужда от любов и нежност, точно толкова колкото всички останали.
И двата подфорума са пълни с безкрайно силни и борбени хора
Препоръчани теми