Грешка ли е ако се върнем в България?

Да, забравих да кажа, че на равни интервали ме обзема желание да се върна, но за съжаление това желание ми се изпарява докато съм в БГ в отпуска. Безобразния трафик, мръсотия и масовото грубо отношение на хората едни към други ме затриват. Да не говорим, за неразборията в администрацията (ако човек има някаква работа да си върши). Много ме е яд, че в БГ живее толкова свестен народ (сигурно огромното мнозинство) който е принуден да живее с тези проблеми.
Споед мен лично намирането на работа е най-малкия проблем. По скоро има голямо значение къде ще ги заведеш. Дали в някои хубав, озеленен, китен квартал или в някое панелно предградие (и в преносен смисъл).

Според мен основното е как се чувства мъжа ти, ако е от типа откривател, ако му е интересна нашата история и бит, ако е особено въодушевен от красотите на БГ, ако той счита, че тук има условия за разтеж, ще е по-лесно да се почувствате добре.
Но съм наблюдавала мой приятелки с приятели чужденци, много добри момчета, но са запленени само от жената, а към страната имат притеснения. При такова положение не е добре да идва мъжа, защото той също ще тъжи за роднините си и обстановката там и може да се появат проблеми. Ако мъжа ти има хъс за робата в БГ, ще сте добре.
Мисля, че пробемите са от адаптацията, а казват че жените по лесно ги понасят

Виж, всеки човек е различен и има различни цели и приоритети. Затова никой не може да ти посочи универсално правилно решение без да познава теб и съпруга ти добре. Познавам много хора, които могат (и са) щастливи в чужбина, но и много такива, които просто не могат да живеят извън България. Друг е въпросът, че и в България все са недоволни и все някой им е крив, но за някои хора няма угодия.

Според моите схващания човек много неща в живота ни могат да бъдат повлияни от нагласата ни към нещата. Ако ти очакваш, че като си в България, автоматично ще имаш повече добри приятели, може да останеш много разочарована! Приятни хора има навсякъде, важното е да си отворена за нови контакти.  А относно семейството- роднините са си роднини, сега имаш ново семейство и това са мъжът и детето ти. Важно е къде ще бъдете щастливи тримата.


Не мога да се съглася, че всичко друго е като навсякъде. Вземи едно от най-разпространените женски развлечения- пазаруването. Едно, че някои марки козметика и дрехи изобщо ги няма в БГ, а ако ги има изобщо не можеш да си сигурен колко са истински и дали не залежават с години в склада. А направо се смаях като видях, че парфюмите са под ключ в магазините! Трябва да молиш продавачката за всеки един парфюм и сигурно след петия ще те гледа на кръв вече Не стига това, ами и повечето български продавачки са неприятни- или са намръщени и незаинтересовани, или пък ще се счупят да те убеждават, че нещо ти стои добре, при положение, че не ти харесва.  А направо падам като кажат: "ми то и аз имам същата рокля/пола/блуза и на мен ми стои по същия начин, ама си я нося" (сигурно нещо им е станало от жегата, но две момичета действително ми го казаха като си идвах за последно).  В БГ почти липсват магазини, в които на спокойствие да си разгледаш и премериш всичко.

И изобщо- намесата в личното ти пространство е доста голяма в БГ. Дали ще са таксиджии, които ти се оплакват колко им е скъп бензина, или клюкарките пред блока, или вечните непоискани съвети относно каква кола да си купиш например, или преценката "хубав ГСМ = хубав човек", на мен лично не ми е приятно.

Тук много ми харесва, че срещам интересни хора от различни националности. Възможностите за пътуване и опознаване на света също са много по-големи, поради по-голямото предлагане.

Друго, за което се сещам от раз, е че качеството и на доста от хранителните продукти в БГ е съмнително. И най-скъпата кайма е с кокалчета и хрущяли вътре, оцветена и накисната с вода.  А темата "Черен списък на хранителните продукти" в подфорум "Готварство" дава доста материал за размисъл.

Има и още много примери за разлики между "тук" и "там", но няма смисъл да ги изброявам. Това, което на мен не ми харесва в БГ, може на друг да му харесва. Държа да спомена, че има и доста неща, които обичам в България. Но много от тях изчезват и съм взела решение, че не искам да отгледам децата си там.

Грешка ли е ако се върнем в България? 

Да, огромна. За мен би било ...

Но дори не ми минава през главата...

Търсиш си белята ...

Това се лекува след първото пътуване до България.

Вас пък в Европа какво ви спира да пътувате ако ще и всеки месец? Билетите са ви без пари.

Изтрито,

май само аз мисля че тук е хубаво.
Имам приятел шотландец, който се мести в началото на септември в България защото много му харесва тук. Очарован е от хората, времето, и природата. Той е на 29 т.е не е пенсионер.

Ела си на "почивка" в София, повози се с градския транспорт, заведи детето си в някоя градинка да си "пообщува" с бездомните кучета, разходи се по "чистите" софийски улици, поговори с изнервените, зависливите, злобните хора; изгуби спокойствието си и после пак напиши дали ти липсва София и не само тя.
Миличка, идвай си в България само, за да видиш родителите си! Тук не е място за отглеждане на деца, просто някои сме принудени да го правим...

Моето лично мнение е, че на твоя съпруг не мисля, че ще му хареса в България. Просто ми се вижда невъзможно, след като е свикнал да живее в подредена и хубава страна...
Мисля, че ще е трудно за него да си намери работа тук, също така трябва да се отчете и отношението на колегите към него.
На предишната ми работа имахме посещения от чужденци, които извършваха нещо като контрол - като си спомня само поведението на българските ми колеги към тях, използват че те незнаят езика и говорят пред тях не особено приятни неща на български 

И другите са ти дали добри причини да останете в чужбина.

Успех с решението 

Така го описваш все едно е гето.
Градски транспорт, като градски транспорт... Виж мърсотията в града от изпаренията е друго нещо.
Има площадки и паркове където децата се срещат с деца, а не с кучета. Вярно е, че има кучета, но можеш да избираш места с по малко такива.
Не говоря с непознати на улицата....
А тези хора които отглеждат деца в София, те какви са?
Това са много генерални заключения....Ти някога живяла ли с дете в чужбина?

Абсолютно съм съгласна с вас

на това само ти можеш да си отговориш, но не и под влияние на чувства, както си сега

за мен лично нашето връщане от Дания навремето беше голяма грешка

само след 3 години заминахме отново
аз лично не смятам да се връщам и то точно заради децата
ако искаш, може и на ЛС да пишеш - да ти кажа как точно се развиха нещата и защо съм на това мнение

в БГ може и да има възможности за бизнес, но самата ситуация там не ми е по вкуса
не мога да приема да живея добре и да виждам мизерията на хората около мен или да престъпвам собствените си принципи заради бизнес-цели

  И аз! 
 Cool Witch,
 Ами София си прелича на Гето, само дето все още не ни ограждат, иначе мръсотията и мизерията са навсякъде. Сгради убиват хора, кучета разкъсват жена докато си тича сутрин, това да ти спрат на пешеходна пътека като си с количка е събитие и то докато ти едвам дигаш  и сваляш количката от тротуара, който обикновенно е и порутен. ААААААААА забравих да споделя за обраслите с трева ОБЩИНСКИ пясъчници, пълни с кучешки л......, изпочупените люлки на които нашите деца е трябвало да се люлеят, но рядко имат шанс. Да продължа ли..........?   
 На мен ми е добре и в БГ и зад граница. Тук има хубава природа, там има уреден живот и по-лесно изкарване на пари. Ако на душата му е добре на човек, навсякъде ще е добре. В чужбина по-лесно се гледат деца ( това от опит). Там и консултациите са по-добри и всичко е по-евтино и площадките се чистят всеки ден. ................................
 

Е хайде сега в България не живеят хора, нямам семейства и не се отглеждат деца 

Добре че в чужбина тече мед и масло от кранчетата на чешмата  и няма престъпност, мърсотия и хората са мнооого любезни и отзивчиви.

А всичко лошо е в България, беш да ни няма 

Всеки е добре там, където му е семейството, приятелите и хубавата работа!!!!!Останалото сами си го правим!!!!