Как приемате идеята за прераждането?

Знам, че Неговия съд е справедлив и едновременно с това милостив.
Знам също, че имаме свободна воля и право на избор, как ще изживеем живота си тук на земята. Той ни е обещал бъдеще и надежда, но ако ние сами се откажем от тях, кой е виновен?

Именно де. Нека опитаме 
Не заради това, какво ни чака.
---------------

Аз също не одобрявам някой да си подбира вярванията (включително вярването в прераждането) така, че те да оправдават лошите му постъпки или да оправдават неспособността му да се справи с тях.
Във всяка вяра (тук включвам и атеизма ) може да има такива хора.

-------------

По повод алпинистите и планинците - това за фрагментарността на познанията ни за света е напълно вярно. На по-задните страници бях постнала нещо като притча - за слепите мъдреци и слона. Еми - аз съм сляп мъдрец. Всъщност дори не съм мъдрец...
Някой друг да си признае и да ми прави компания?

Между другото един любим писател дава друг подобен пример - за "профилистите" и "гърбистите", които водят непримирима битка помежду си, защото първите държат снимка на човек в профил и твърдят, че само профилът съществува (че даже е документирано, нали,  със снимка , другите упорито настояват, че няма никакъв профил, само гръб, както е на тяхната си снимка.

Аз вярвам в ада и рая, защото приемам, че думите на един човек са били истина.Този човек е Исус Христос.
Достатъчно ми е, че историята потвърждава, че той е бил реално съществуваща личност, а за учението му сама съм си направила изводи.
И ,да, живея с мисълта, че един ден всички ще бъдем съдени за лошото или доброто, което сме  направили спрямо другите.
Не бих искала да живея вечността в компания на хора пълни с омраза, завист,зло, колкото и близки да са ми били те.

Защо приемаш, че хората или са повярвали във Възкресението, или са "пълни с омраза, завист,зло"?!?

Въпросът ти наистина е много интересен!
Всъщност колкото и да е странно като християнин мисля, че може да вярваш и въпреки всичко да си пълен с омраза, завист и зло.
Не вярата във възкресението те прави спасен, а вярата в това, че Христос е умрял за твоите грехове. Факта, че го е направил от любов към теб самия (към целия свят, но и конкретно за теб самия). Всъщност може да изглежда нескромно, но аз мисля, че ако Христос е знаел, че целия свят ще го отхвърли, а само аз ще го приема, пак не би слязъл от кръста.

Аз дълги години съм чувал и приемал, че Христос е живял, вършил знамения, изцерявал болни, проповядвал: "Покайте се, защото Небесното царство наближи!". Умрял е за целия свят и за мен и възкръснал. Но това "знание" не ми е помагало да спра да живея за себе си. Да правя неща, които съм знаел, че Той не харесва, но да не съм имал сили да спра да ги правя.
 
Така до един момент, в който разбирането, че Той е умрял за мен стана много повече от знание - превърна се в преживяване (на езика на окултистите може би ще звучи като - просветление). Библията го нарича - "Покаяние". Което е различно от разкаяние - страх от наказанието или нещо подобно.

Между другото по този повод искам да попитам сред християнските ценности не спада ли и любовта към ближния? Можеш ли да наложиш на сърцето си кого да обича? И можеш ли да спреш да обичаш човек, само защото не е повярвал, че Исус е неговият спасител?
Може и да не ми повярзваш, но на мен са ми непознати чувства като омраза и завист. Придържам се към християнските ценности защото моралът ми го изисква, а не защото очаквам спасение на душата си.
Аз имах силна връзка с баба ми, която беше атеистка. Тя умря с мисълта за мен и го показа по начин, който беше най-разстърсващото нещо в живота ми. И ако трябва да живея вечно с мисълта, че повече няма да я видя, то предпочитам и мен да ме няма. Надявам се, че разбра какво искам да кажа.
Съжалявам, че темата се измести към християнството. За мен представлява интерес защо някои вярват в спасението на душите, а други- в кармата.

rb, 



Защото хората са различни. Някои ги докосва и трогва едно, други - друго. Имат различни житейски опитности, различно възпитание, различна среда и интереси, мечти, очаквания, планове, проблеми със себе си. Нима е чудно защо вярват в различни неща?
Може да ме докосне, вдъхнови, разплаче и дори промени такава дреболия, която за другите е безразлична, неутрална, незабележима или смешна. Обаче за мен е важна и става част от философията ми за живота.

Да, за мен е чудно. Нима пък не си дават сметка за всичко изброено от теб, а смятат че се открили истината с главно И?! Не си ли дават сметка колко е субективна тяхната истина? При положение, че това би могло да се окаже фатално (както Страшният съд за приемащите източните философии напр.)!

Моята лична "заблуда" е малко по-различна, Рени. Приемам, че не аз съм открил Истината, а тя мен. Инициативата е била първоначално в Бога - моето отношение е отклик на Неговата любов.
Това не означава - Край, достигнах максимума. Мноооооого далеч съм от подобна мисъл. За мен християнството не е философия, която да изучавам. Христос е дошъл на земята да даде живота си за тези, които имат нужда. Днес по лицето на земята има много хора, които живеят като Христос. Не просто говорят, а дават живота си. Аз съм мнооого далеч от това.
І Послание към Коринтяните 1 глава 22  Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост.
...
За мен - Любов, изразена чрез жертва.

Някои не си дават сметка, но това е тяхно право все пак. И само по себе си не ги прави лоши или глупави. Нещата просто стоят така, независимо дали ти харесва или не. Човек естествено се опитва да си отговори на много фундаментални въпроси, но не винаги е способен да излезе от собствената си субективност. Просто е такава природата му. Аз лично уважавам стремежа и борбата в името на красивото, доброто и любовта и това ценя у хората, дори според мен те да са затънали в големи идеологически заблуди. Затова мога да усещам някои хора много близки, независимо от вярванията им.
Между другото никой не е имунизиран срещу субективността, дори онзи, който се опитва да е обективен. И пълна обективност няма, понеже ние все пак сме субективна система.

rainbird...този твой  пост много ми хареса   

Рени...не е възможно истината да е една за всички, тъй като хората сме много различни, както е казала  rainbird.

Всеки изживява живота си  лично и никой друг не може да изживее твоя живот вместо тебе.

Едни се радват на едно, други на друго, трети на съвсем друго. Това което  харесваш ти, може би другия не харесва?!

Но това не значи че той не е прав, или че ти не си. Вие просто виждате нещата всеки през своята призма.

Стремежа е важен. Важното е човек да има цел в живота.И тази цел да не пречи на другите.

 Всеки човек на вселената е ценен с нещо... напълно уникално и лично. 

И обикновено много ценен за родителите си. По този повод и понеже се поотклонихме от темата за прераждането, ще изложа своя субективен критерий, заради който вярвам в идеята за прераждането, при положение, разбира се, че има живот след смъртта.
Има един Всемирен дух, Вселенско съзнание, Разумна вселена, някои го наричат просто "Има нещо..." (добре де, Бог), Родител на всички и на всичко. Той едновременно е най-чистото проявление на любовта, но и на справедливостта. И най-вече - той разбира човека и човешката душа. За него хората не са просто твърдоглави и непослушни създания, пъплещи по земята и постоянно съгрешаващи. Те са негови деца. Дух от духа му. Всичките - дори онези, които смятаме за утайка на обществото и наричаме "зли". Той е всеведущ и вижда какво става в сърцето на всеки един и любовта му диктува не само да възстановява несправедливостите като наказва постъпките против любовта, но и да обяснява грешките, да поучава и  л е к у в а. Всеки добър родител би правил това, каквото и да стори детето му. А колко по-добър родител е Бог... Дотук християните ще кажат: ами да, такъв е, разбира се.
 
Но да вземем един конкретен пример, с нещо по-сериозно като прегрешение. Да вземем един убиец - и то човек умишлено и безмилостно наранявал и убивал през живота си. Който, бидейки само в ролята на убиец така и нито веднъж не е разбрал какво е да си жертва на убийство или на насилие въобще. И съответно така и не осъзнава напълно какво е направил до края на живота си, не е съжалил за това, не е разбрал как са се чувствали жертвите му. Ще кажете - заслужава вечно да гние в ада, гадината, особено щом не се е и покаял... Да, обаче Бог милее както за вас, които не сте убивали, както за жертвите, така и за този "грешник". И не само това, той знае как да го промени и излекува и едновременно да възстанови несправедливостта, като накаже постъпките му - чрез житейския опит. Най-лесното е този грешник да бъде хвърлен във вечен духовен ад. И най-безсмисленото. В това според мен няма любов и разбиране, твърде човешко решение на нещата е и никак не прилича на онова, по-горното описание на Бога.
Бог знае не само защо човек е извършил определен грях, знае и защо в този си живот този човек не може да се покае, знае кое му пречи дори, от християнска гледна точка, да приеме Исус за спасител. И Бог не е безсилен пред това, дотолкова, че да няма друг избор, освен да захвърли душата в ада. Защото това не сме аз, ти или който и да е друг човек, това е Бог, все пак, това е идеалният Духовен Учител. Той знае как да помогне на болната душа да възстанови чистотата си: "грешникът" се превъплъщава, но в жертва, всички нови житейски обстоятелства са такива и не се променят, докато бившият убиец не разбере какво е да си жертва, какво е да те боли физически и психически. Някои хора само така могат да се покаят и да се променят. Ако това стане, те никога повече няма да нараняват умишлено и жестоко, защото ще имат личен опит какво биха изпитали евентуалните им жертви. Повредената душа бива лекувана и учена на любов и емпатия. И това не е компромис с греха и лошите постъпки, защото страданията на убиеца продължават толкова животи, колкото му е необходимо, за да се осъзнае, т.е. това е и ад, и училище едновременно.

Със сигурност ще има несъгласни, но в това се изразява моята субективност, необвързана с никоя религия конкретно: за мен така и само така би постъпила висшата справедливост, съчетана с висша любов, ако такъв абсолют съществува.

rainbird, с това съм абсолютно съгласна - нищо, че все още съм незрящ и немъдър ивдивид

rainbird, благодаря ти, че сподели своите виждания.
Съгласна съм с някои неща, особено с това:
Понякога един живот не е достатъчен (особено ако е прекъснал рано) за да стигне човек до покояние и спасение. Бог би следвало да знае това

Бог би трябвало да знае много неща... Всъщност Бог знае всичко.
Въпросът ми е дали ние го познаваме?
Рейнбърд, ти тръгваш от християнската представа за Бог (общо казано - Бог е добър, Той е създател на всичко и т.н.).
Как ли би изглеждала твоята представа, ако живееше в Китай, където представата за Бог е по-различна? Или на друго място, или друго време? На много места Бог е Злата сила, която трябва да се омилостивява с жертви. Принасяли са му децата си в жертва.

Според мен ако Бог иска да ни премачка като в друг живот ни кара да преживеем някаква трудност, то Той не е Безсилен да ни постави в такава ситуация във всеки момент от настоящият ни живот.

За мен Бог е като по-добрият кандидат за женитба. Така го оприличава и Библията. Той е като ухажор, който предлага любовта си, добър дом, много радост и мир. Ако някой е отхвърлил любовта му не трябва да се сърди, че не живее с него.
Незнам защо обвързвате представите си за вечността с това, че християните казват, че ще има наказание за тези които не са с Бога?
Аз познавам родители отгледали децата си, за които днес не искат да чуят нищо. Обичали са ги, направили са всичко потребно за тях, но независимо от това те не са хора с които бихте живяли. Те също не искат да живеят с тях.
Запознах се с един дядо, на лицето на когото беше изписана мъката. Попитах го какво му е? Той каза, че внукът му е убил баща си (синът му). Пребил го е от бой.
Имам какво да пиша, но сега не мога.