Как приемате идеята за прераждането?

Не го приемай буквално...и тогава ще схванеш истиснкия и дълбок смисъл на казаното....

Това ми напомни за изказането на Карл Юнг...че всички колкото и да сме различни, всъщност сме едно цяло, тъй като черпим енргия и  познание от едно и също място...от "извора на познанието". Той го нарича "Световната душа" .

 

 Да...и изгубили надеждата са тези които не разбират закона на Природата и на Вселената....защото  всички сме богове,защото имаме тази вътрешна сила да променим  себе си и света.Ако разбираме закона на майката Природа.  Всички сме богове тъй като носим Божията любов в сърцата си....само че "сме забравили "  за нея и че я имаме.
 Изтласкали сме я някъде в дълбините...и придаваме приоритет на материалните и не значими неща. А те се временни...и докато не осъзнаем това, никога няма да се променим..и никога няма да намерим тази Божия Любов, която е в нас..и винаги е била там...но е 'забравена'. И тъй като сме богове...можем да я върнем винаги  стига да поискаме.Не случайно се казва "Създадени сме по Божий образ и подобие..."...защото силата е в Нас...силата е в Теб.Тъй като религиите на дават  на това  отговор, душата търси контакт с майката Природа.Само разбирането на  Природата и откриване на   нейните закони ще даде отговор на всички въпроси за смъсъла на човешкия живот.Тъй като природата е създадене от Бога,то за да разберем Бог трябва да разберем законите на природата.

Едно е сигурно....че Мъдреците на вековете са черпали совята мъдрост и знания НЕ от религиите ...а от общуване с Приодата   и изучаване на нейните закони...Така те са стигали до Бог.

chi-pi
Дан надеждата умира последна, права си.  А иначе няма защо да чакаме да умираме за да разберем че сме богове... То си е казано и ни е подсказано че сме съзадени по образ и подобие.  Всички сме богове  казано  / не от мен.../ тъй като носим Божията любов в сърцата си....само че "сме забравили "  за нея и  за това че я имаме. Като умираме ще е   малко  късно...добре е да открием Любовта докато сме още живи. 

Да, Розе, обаче насила  хубост не става ,
който - когато му дойде времето...


Иначе - отдавна бях обещала - ще споделя нещо от личния си опит със сънищата; по-скоро с осъзнатите, които са интересно явление.
Накратко - обикновено когато сънуваме, не знаем, че сънуваме, възприемаме всичко като реалност или просто не си задаваме въпроси относно истинността на ставащото, колкото и налудничаво да е то... Има обаче случаи, както и техники за постигане на това, при които спящият осъзнава, че сънува и поради този факт пред него се разкриват интересни възможности. При мен е ставало случайно, но знам, че има много хора, които могат да предизвикват това нарочно, с най-различни цели - според убежденията, религията или каквото там имат.

Първият път, когато това се случи на мен, беше преди около 7-8 години, бях студентка. По онова време се чувствах самотна, нямах си приятел и дори си бях внушула, че ще си остана самичка до края на дните си, абе беше ме хванала яко депресията.... Една нощ сънувах сън-мечта - в стил "романтична комедия" - спомням си най-вече "кадри" как намирам мъжа на живота си и как ме носи на ръце и минаваме през красива поляна, всичко е приказно и сме мнооого влюбени, а аз не мога да повярвам, че това ми се случва; и тогава, изведнъж, се случи нещо лошо и както се въртяхме заедно и танцувахме - всичко свърши, развали се, нямаше "хепи енд". В този момент осъзнах, че сънувам, но не се събудих. Бях възмутена, че пак, дори насън, не ме "огря" Казах си "Не е честно!" и ... върнах кадъра назад. Усетих, че мога да направя всичко с този сън, усетих, че аз го правя. Върнах се до мястото, където стана онова лошо нещо, заради което загубих голямата си любов и ... просто го редактирах. Направих така, че да останем заедно, имаше "хепи енд". Т.е. видях отново същия сън, но с хубав край. И тогава чак се събудих.

Не знам доколко има връзка, но: След време срещнах мъж, с когото много си допаднахме, усещах невероятна връзка, той промени много живота ми към по-добро. В един момент връзката ни наистина изглеждаше невъзможна и си мислех, че за пореден път съм прецакана от съдбата, мислех да се предам, но това само в мислите; вътрешно изпитвах невероятно спокойствие, че нещата ще се наредят и те се наредиха, без да се налага да правя почти нищо:)

След този сън само наколко пъти още ми се случи да осъзнавам, че сънувам, но не повторих "редактирането"; просто се вътрях и разглеждах предметите, удивлявах се колко са истински - сетивата ми казваха, че те са там, а разумът - че сънувам и това не може да е реално...
Удивително е.

Не знам доколко е мистично изживяване, но при всички положения е доста интересно като опитност.

Колкото до тълкуването на обикновените сънища - най-много ми допада версията на Пиер Дако. Но това е друга тема.... Надявам се да не е станал прекалено дълъг тоя пост.

 rainbird,удивително е това което споделяш,така точно с думи...да мога само да кажа,че имах подобен сън,като сюжет...,но имах и др.странни,не знам да ли да го споделя,но твоят разказ ме предразположи- по време на сън,(трудно е вярно описание)ми се е случвало като че ли някой се вселява в мен и аз не мога да се събудя,трудно с голяма мъка,това нещо има някаква плътност,или по точно присъствие полу-духовно,полу-плът...трудно ми е да намеря точните думи,но определено след това ...поемам по един друг път,искам да кажа,че се е случвало когато трабва да взема по-важни решения...просто споделих

еххх, де да можеше да седнем някъде в парка и да си поговорим за всички тези неща...

Аз не се включвам, но се опитвам да следя темата. Особено ме вълнуват сънищата но пусто нямам време да пиша на дълго и на широко, а темата не трябва да се взима на шега (поне за мен)

Да ви питам, как тълкувате сънищата? Има сънища които са малко кодирани, има и такива които са си 100% буквален превод хехе. Та, как декодирате? Съновници ли ползвате или инстинкт, или оставяте на времето?

аз искам да питам откъде идват тези души, дето се прераждат на земята за да си учат уроците?

@ chi-pi, мерси, че сподели и няма защо да се притесняваш, за такива неща се говори трудно; а и усещанията и спомените от сънищата често са смътни. да си водиш дневник на сънищата е един от начините те да стават по-ясни и по-осъзнати, но за това се иска постоянство (нещо, което нямам...). тези, които си водят дневници записват всичко, което си спомнят още щом се събудят, преди споменът да е избледнял напълно. колкото и скучно да звучи, това е един от пътищата към осъзнато сънуване. май съм загубила линка към един хубав сайт по темата, но такива има много, само да напишеш lucid dreaming в гугъл....


@ kiara,
вярно, че има различни видове сънища, като само някои са кодирани и има някакво послание от една част от нас, което да стигне до друга част от нас; има винаги все нещо изтласкано в "сянката" (онази част от нас, в която пращаме всичко, което не смятаме за хубаво, което не приемаме, като си мислим, че сме го елиминирали завинаги).
повечето сънища май нищо не значат, просто начин за разтоварване по време на сън; като се запаля по нещо ново или ако имам много да чета/уча/работя - все сънища, в които повтарям до безкрай съответното действие до затъпяване ... такова нещо - какво да му тълкуваш

символите в кодираните сънища са комплексни - има индивидуални, но има и колективни, общи за хората въобще или за определена култура. затова и тълкуването е трудно. за колективните символи като че ли е лесно, стига да намериш добро описание (съновници, обаче не какви да е, че някои са смешни и пълни с бабини деветини). но при личните символи пада такова асоцииране и такава цензура, за да не разбереш истинското им значение, че ...., става нещо като гоненица и надхитряне на самия себе си. понякога е като да си гониш опашката.

ей, пак чаршаф излезе, но така е, като ми свърши работната седмица 

kiara
за ''декодиране'' използвам инстинкт....

Според мен от едно непознато измерение,доколкото ми подсказва интуицията там времето е концентрат...

явно голямо падение има там, след като в последните 2000 г. населението на земята се е увеличило 1000 пъти. много души идват тука да се учат

и все не- научени остават