В голям- докото сме млади и в работоспособна възраст, а децата - ученици и студенти
В малък- когато поостареем
Това за мен е най- добрият вариант
Виж целия пост
В малък- когато поостареем
Това за мен е най- добрият вариант
Къде предпочитате да живеете- в голям или малък град?
- Публикувана: 17 авг. 2007, 19:04 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2009, 18:32 ч.
# 271
14 ян. 2009, 10:29 ч.
И аз, и аз. И един лабрадор да се разхожда покрай тях ......
Дано някой ден се осъществи.
колко време би издържала? първата ти работа при заселването ще е да дадеш отчет в местната черква. После ще ти се наложи да участваш във всички социални мероприяттия, да готвиш 1 в седмицата в черквата ... основно живота ти ще се врътка около нея ... децата ще са горди , ако са пожарникари ...
Мда, точно така.
Малко българско село е много по-добре от малък американски град. Да ви имам и мечтите!
По въпроса къде предпочитам да живея...В България. Няма друга страна в света, където бих искала да живея. Обичам София, много обичам центъра. Няма за мен по-любим град. Стара къща в центъра на София, с малко дворче, класическа фасада, големи прозорци и високи тавани. Няма за мен по-хубаво. Но обичам и провинцията с невероятната българска природа и гостоприемните, дружелюбни хора. Виличка с красива панорама от високо, някъде в дефилето, напълно ме устройва за да бягам през уикендите. Бих могла да живея в къща сред природата стига да не е далеч от града. За лятото-къща на брега на морето, по възможност, на по-безлюдно. Къщите задължително стари. Не мога да понасям нови къщи и ново строителство по принцип.
За съжаление...не винаги желанията съвпадат с възможностите. Но си живеем с мечтите за пенсия.
До твоята пенсия София ще е съвсем друг град и не е сигурно, че ще ти хареса ... тоzи, който описа ще съществува само в твоите спомени ...
Попаднах на нещо интересно
Това е сбор от изказвания на различни хора по въпроса: "Вашите най-ярки спомени свързани с детството ви?"
Спокойствието, чистотата и богатото озеленяване в града. Цъфналите кестени и липи. Сутрешните водоноски и миенето на улиците.
Прекрасното училище с още по-прекрасни учители - имахме страхотно оборудвани кабинети по физика, химия и биология, множество препарирани животни в стъкленици, микроскопи, колби, епруветки, оранжерии, опитно поле, опитно стопанство, огромен двор, двойни завеси в стаите, диапозитиви за разучаване на уроците,оборудван физкултурен салон. А по трудово какви бази имахме… Не вярвам в момента където и да е в България да има такова училище, дори и от платените! Два пъти в годината лъскахме дървените подове и после полирахме с паста. Почиствахме си чиновете със шкурка. Садяхме розови храсти и дръвчета в училищния двор/и извън него/. Беше забавно. Ами маршировките/масовки по всеки голям празник и дългите тренировки за тях в умопомрачителни обиколки покрай училището. Другарките с показалките дето ни биеха/и с дървените триъгълници/. Помня в края на първи клас, писахме нещо за Кирил и Методий и аз бях написала Крил вместо Кирил - такъв шамар ми изтряска другарката, че още го помня. Изискваше се много от нас, но ние се отнасяхме с уважение към учителите и уроците. Мама докато ме води на първият учебен ден в 1-ви клас ми каза:
"Гледай внимателно откъде минаваме - утре си сама." И така си беше….
Дългите ваканции в компанията на много-много дебели и тънки книги, под звуците на тихо кръжащите мухи... или жуженето на радиоточката. А после игрите на улицата до мръкнало, когато ни крещяха от балконите да се прибираме. А от балконите ухаеше на пържени кюфтета и таратор.
Ловенето на светулки, които на сутринта се превръщат в гадни черни буболечки...
Мама да ти направи катми и да ги намаже с истинско масло. Да изядеш с приятел един димящ селски хляб обърсал голямата тава на баба със още топлата лютеница.
Да намериш Шоколада - скрит за нова година. И после Новогодишните програми на Хачо Бояджиев.И сега все още миризмата на портокали я свързвам с Нова Година.
Да,магазините… Ония мрежести пазарски торбички. Помня огромните алуминиеви открити хладилници приличащи на вани. Бяха препълнени със салами,дебели резени кашкавал и пакетчета с масло. И ухаеше на истински храни. Асортиментът беше беден, но пък истински. Бурканчетата за кисело мляко и шишето с бозата - проектирано да се полееш задължително.
Масленки, еклери, индианки, шипки, охлюви и тригуни... сладкарницата със задължителните паста и боза... шарените ресни против мухи.. от които се плетяха осмоъгълни дебели шнурове...
Да се возиш прав на багажника на балканчето зад някого. Първото ти балканче. Черното трико или моряшка фланелка. Плисираните полички и гадните бели чорапогащници... Първите джинси...
Ех, а лагерните огньове, после тайнствените разговори под одеялата; заредените легла - бомби(мечки);мазането с паста Поморин;
А като ни асфалтираха улицата на село и от радост цялата я нашарихме с разноцветни тебешири, вадихме плачетата от нас и ги разтилахме на асфалта и играехме на улицата. И как ловяхме попови лъжички в гьоловете,правехме си гнезда по дърветата... До лактите имахме мръсни пресъхнали вадички, колената бяха покрити с корички от рани,пръстите черни от зелените орехи. Ей славни времена!
Списание "Дъга", ония метални конструктори и култовата 4.5V плоска батерия .
Оригиналната "Ромика", дъвките идеал и дъвчащите бонбони дето отлепяха пломби
Торбичките с джамини (сирийки , мискета , бирени) и подложките от естествена кожа.
Да не забравяме патлангачите, стражари и апаши, игра на народна топка до 0.00 ч. пред блока, криеница, висенето по разни дървета, гоненето по асмата ....
Виж целия пост
аз искам да живея в малко градче в щатите на тиха улица,къща с голям двор където да играят децата 
И аз, и аз. И един лабрадор да се разхожда покрай тях ......
Дано някой ден се осъществи.
колко време би издържала? първата ти работа при заселването ще е да дадеш отчет в местната черква. После ще ти се наложи да участваш във всички социални мероприяттия, да готвиш 1 в седмицата в черквата ... основно живота ти ще се врътка около нея ... децата ще са горди , ако са пожарникари ...
Мда, точно така.Малко българско село е много по-добре от малък американски град. Да ви имам и мечтите!
По въпроса къде предпочитам да живея...В България. Няма друга страна в света, където бих искала да живея. Обичам София, много обичам центъра. Няма за мен по-любим град. Стара къща в центъра на София, с малко дворче, класическа фасада, големи прозорци и високи тавани. Няма за мен по-хубаво. Но обичам и провинцията с невероятната българска природа и гостоприемните, дружелюбни хора. Виличка с красива панорама от високо, някъде в дефилето, напълно ме устройва за да бягам през уикендите. Бих могла да живея в къща сред природата стига да не е далеч от града. За лятото-къща на брега на морето, по възможност, на по-безлюдно. Къщите задължително стари. Не мога да понасям нови къщи и ново строителство по принцип.
За съжаление...не винаги желанията съвпадат с възможностите. Но си живеем с мечтите за пенсия.
До твоята пенсия София ще е съвсем друг град и не е сигурно, че ще ти хареса ... тоzи, който описа ще съществува само в твоите спомени ...
Попаднах на нещо интересно
Това е сбор от изказвания на различни хора по въпроса: "Вашите най-ярки спомени свързани с детството ви?"
Спокойствието, чистотата и богатото озеленяване в града. Цъфналите кестени и липи. Сутрешните водоноски и миенето на улиците.
Прекрасното училище с още по-прекрасни учители - имахме страхотно оборудвани кабинети по физика, химия и биология, множество препарирани животни в стъкленици, микроскопи, колби, епруветки, оранжерии, опитно поле, опитно стопанство, огромен двор, двойни завеси в стаите, диапозитиви за разучаване на уроците,оборудван физкултурен салон. А по трудово какви бази имахме… Не вярвам в момента където и да е в България да има такова училище, дори и от платените! Два пъти в годината лъскахме дървените подове и после полирахме с паста. Почиствахме си чиновете със шкурка. Садяхме розови храсти и дръвчета в училищния двор/и извън него/. Беше забавно. Ами маршировките/масовки по всеки голям празник и дългите тренировки за тях в умопомрачителни обиколки покрай училището. Другарките с показалките дето ни биеха/и с дървените триъгълници/. Помня в края на първи клас, писахме нещо за Кирил и Методий и аз бях написала Крил вместо Кирил - такъв шамар ми изтряска другарката, че още го помня. Изискваше се много от нас, но ние се отнасяхме с уважение към учителите и уроците. Мама докато ме води на първият учебен ден в 1-ви клас ми каза:
"Гледай внимателно откъде минаваме - утре си сама." И така си беше….
Дългите ваканции в компанията на много-много дебели и тънки книги, под звуците на тихо кръжащите мухи... или жуженето на радиоточката. А после игрите на улицата до мръкнало, когато ни крещяха от балконите да се прибираме. А от балконите ухаеше на пържени кюфтета и таратор.
Ловенето на светулки, които на сутринта се превръщат в гадни черни буболечки...
Мама да ти направи катми и да ги намаже с истинско масло. Да изядеш с приятел един димящ селски хляб обърсал голямата тава на баба със още топлата лютеница.
Да намериш Шоколада - скрит за нова година. И после Новогодишните програми на Хачо Бояджиев.И сега все още миризмата на портокали я свързвам с Нова Година.
Да,магазините… Ония мрежести пазарски торбички. Помня огромните алуминиеви открити хладилници приличащи на вани. Бяха препълнени със салами,дебели резени кашкавал и пакетчета с масло. И ухаеше на истински храни. Асортиментът беше беден, но пък истински. Бурканчетата за кисело мляко и шишето с бозата - проектирано да се полееш задължително.
Масленки, еклери, индианки, шипки, охлюви и тригуни... сладкарницата със задължителните паста и боза... шарените ресни против мухи.. от които се плетяха осмоъгълни дебели шнурове...
Да се возиш прав на багажника на балканчето зад някого. Първото ти балканче. Черното трико или моряшка фланелка. Плисираните полички и гадните бели чорапогащници... Първите джинси...
Ех, а лагерните огньове, после тайнствените разговори под одеялата; заредените легла - бомби(мечки);мазането с паста Поморин;
А като ни асфалтираха улицата на село и от радост цялата я нашарихме с разноцветни тебешири, вадихме плачетата от нас и ги разтилахме на асфалта и играехме на улицата. И как ловяхме попови лъжички в гьоловете,правехме си гнезда по дърветата... До лактите имахме мръсни пресъхнали вадички, колената бяха покрити с корички от рани,пръстите черни от зелените орехи. Ей славни времена!
Списание "Дъга", ония метални конструктори и култовата 4.5V плоска батерия .
Оригиналната "Ромика", дъвките идеал и дъвчащите бонбони дето отлепяха пломби
Торбичките с джамини (сирийки , мискета , бирени) и подложките от естествена кожа.
Да не забравяме патлангачите, стражари и апаши, игра на народна топка до 0.00 ч. пред блока, криеница, висенето по разни дървета, гоненето по асмата ....
# 272
14 ян. 2009, 23:42 ч.
Не ме плаши. София расте но не старее.
Аз я харесвам всякаква и променяща се също. Този град притежава някаква магия, която не изчезва колкото и самият град да се променя. Аз не съм привързана към спомените, а именно към града. Понякога ме хваща срам като си помисля, че повече ми е мъчно за София отколкото за близки и приятели. 
Виж целия пост
Цитат
До твоята пенсия София ще е съвсем друг град и не е сигурно, че ще ти хареса ... тоzи, който описа ще съществува само в твоите спомени ...
Не ме плаши. София расте но не старее.
Аз я харесвам всякаква и променяща се също. Този град притежава някаква магия, която не изчезва колкото и самият град да се променя. Аз не съм привързана към спомените, а именно към града. Понякога ме хваща срам като си помисля, че повече ми е мъчно за София отколкото за близки и приятели. 
# 273
15 ян. 2009, 07:12 ч.
страхотно огледало на чувствата ми към София
Виж целия пост
Аз я харесвам всякаква и променяща се също. Този град притежава някаква магия, която не изчезва колкото и самият град да се променя. Аз не съм привързана към спомените, а именно към града. Понякога ме хваща срам като си помисля, че повече ми е мъчно за София отколкото за близки и приятели.
страхотно огледало на чувствата ми към София
# 274
15 ян. 2009, 09:25 ч.
jabata_dil,моите спомени са същите,всичко ми е до болка познато, това отмина,няма да го имат нашите деца,може би все още съществува това детство,ако отрия мястото бих отишла да живея там.Но ,винаги гадното,но,в този материален свят в който живеем,детството е на заден план,всеки оцелява.
Виж целия пост
# 275
15 ян. 2009, 10:15 ч.
За нашите деца нещата са други, те имат друго детство, други красиви спомени, друга магия
Бяхме с малкия (3г. ) в София zа праzниците Коледа и Нова Година . НАселението се беше иzнесло масово и града пак иzглеждаше по спокоен , вzех да си го поzнавам , но той след 1 седмица стоене zапочна да иска да си се прибирав родния град, в своя дом, при своите играчки, при своите приятелчета ... просто си му беше страшно мъчно zа неговия си начин на живот 
Да нашите деца ще имат друго детсво от нашето и няма да ни раzбират
Не ме плаши. София расте но не старее. Аз я харесвам всякаква и променяща се също. Този град притежава някаква магия, която не изчезва колкото и самият град да се променя. Аз не съм привързана към спомените, а именно към града. Понякога ме хваща срам като си помисля, че повече ми е мъчно за София отколкото за близки и приятели.
Старее, плочките по тротоарите така са остаряли и са се иzносили, че ако на места не ги сменят, ще почнат хората да ходят в кални коловоzи, като едно време на село
жълтите павета вече не прилича на пътя от Оz , по скоро на някакви иzпочупени, посивели и иzпораzместени павета , които някога са били интересно жълти на цвят ... статуйките по повечето фонтани в Парка на свободата ги няма Хората говорят масово на диалект ...
Виж целия пост
jabata_dil,моите спомени са същите,всичко ми е до болка познато, това отмина,няма да го имат нашите деца,може би все още съществува това детство,ако отрия мястото бих отишла да живея там.Но ,винаги гадното,но,в този материален свят в който живеем,детството е на заден план,всеки оцелява.
За нашите деца нещата са други, те имат друго детство, други красиви спомени, друга магия
Бяхме с малкия (3г. ) в София zа праzниците Коледа и Нова Година . НАселението се беше иzнесло масово и града пак иzглеждаше по спокоен , вzех да си го поzнавам
, но той след 1 седмица стоене zапочна да иска да си се прибирав родния град, в своя дом, при своите играчки, при своите приятелчета ... просто си му беше страшно мъчно zа неговия си начин на живот Да нашите деца ще имат друго детсво от нашето и няма да ни раzбират Цитат
До твоята пенсия София ще е съвсем друг град и не е сигурно, че ще ти хареса ... тоzи, който описа ще съществува само в твоите спомени ...
Не ме плаши. София расте но не старее.
Аз я харесвам всякаква и променяща се също. Този град притежава някаква магия, която не изчезва колкото и самият град да се променя. Аз не съм привързана към спомените, а именно към града. Понякога ме хваща срам като си помисля, че повече ми е мъчно за София отколкото за близки и приятели. Старее, плочките по тротоарите така са остаряли и са се иzносили, че ако на места не ги сменят, ще почнат хората да ходят в кални коловоzи, като едно време на село
жълтите павета вече не прилича на пътя от Оz , по скоро на някакви иzпочупени, посивели и иzпораzместени павета , които някога са били интересно жълти на цвят ... статуйките по повечето фонтани в Парка на свободата ги няма Хората говорят масово на диалект ... 
# 276
15 ян. 2009, 22:38 ч.
Покрайнините на големия град ме устройва абсолютно...Когато си поискам шумотевица когато си поискам тишина 
Сега живея в нещо като село и пак си купувам доматите ...
Виж целия пост
Сега живея в нещо като село и пак си купувам доматите ...
# 277
16 ян. 2009, 05:09 ч.
Израстнала съм в голям град, сега съм в малък.Нямам търпение да се върна в големият град, тишината , липсата на хора и кипящ живот не са за мен.Липсва ми шумът 
Виж целия пост
# 278
16 ян. 2009, 08:20 ч.
според мене,който където е свикнал там му харесва.не мислите ли така?аз съм от Варна и не бих се изместила в друг град за нищо на света
Виж целия пост
# 279
16 ян. 2009, 09:29 ч.
3.Всичко е ужасно скъпо, дори за един килограм домати трябва да ходиш на магазина да си купуваш поради простата причина че навсякъде само блокове има, и същи почти не остават
А, не така! Знаеш ли каква градина м/у блоковете във Варна видях? Чудо! Домати, краставици, тикви. Заградена с тел и ръждясали ламарини. Произвеждат си хората! 
Виж целия пост
3.Всичко е ужасно скъпо, дори за един килограм домати трябва да ходиш на магазина да си купуваш поради простата причина че навсякъде само блокове има, и същи почти не остават
# 280
16 ян. 2009, 10:43 ч.
Аз пък преди време забелязах, че в Младост 4 в София, хората си произвеждат натурално краве мляко в междублоковото пространство. Бях много удивена да видя как се разхождат крави там. Това преди 3-4 години де. Скоро не съм ходила към този край на София та може да е застроен и да няма къде да се разхождат кравичките вече.
Виж целия пост
# 281
16 ян. 2009, 12:34 ч.
Още не е застроен, и по всяка вероятност няма да бъде, доста е блатиста почвата. Полето изглежда така, като камионите вече са изчезнали, защото бяха там незаконно.
Кравичките и между блоковете се разхождат
А пък в гаражите отсреща един човек си е направил дворче, и гледа домати и кокошки
Виж целия пост
Аз пък преди време забелязах, че в Младост 4 в София, хората си произвеждат натурално краве мляко в междублоковото пространство. Бях много удивена да видя как се разхождат крави там. Това преди 3-4 години де. Скоро не съм ходила към този край на София та може да е застроен и да няма къде да се разхождат кравичките вече.
Още не е застроен, и по всяка вероятност няма да бъде, доста е блатиста почвата. Полето изглежда така, като камионите вече са изчезнали, защото бяха там незаконно.
Кравичките и между блоковете се разхождат
А пък в гаражите отсреща един човек си е направил дворче, и гледа домати и кокошки
# 282
16 ян. 2009, 16:27 ч.
Голям град за мен. Колкото по-голям толкова по-добре за мен!
Виж целия пост
# 283
16 ян. 2009, 17:13 ч.
Jarrita, направо се просълзих от тези снимки. Особено първата. Точно така изглеждаше гледката от терасата на първия ни апартамент в Младост. Когато го напускахме, отидох да снимам гледката, за да си я имам Тогава нямаше цифрови фотоапарати и имам някъде хартиена снимка... много мило ми стана. МНого бях щастлива там!
Иначе изхвърлянията относно мноооого големите градове, не ги разбирам. Всеки много голям град е разделен на квартали, които представляват по-малки градове. Особено в чужбина многомилионните градове са така разделени, че по-малките градове, които ги съставят, си имат свои центрове. И където и да живееш, ти си в нещо като по-малък град, който е част от един по-голям.
В крайна сметка, ако живееш в Ню Йорк, колко често го обикаляш целия от край до край? А колко точно е голямо пространсвото от града, в което наистина живееш?
Виж целия пост
Тогава нямаше цифрови фотоапарати и имам някъде хартиена снимка... много мило ми стана. МНого бях щастлива там!Иначе изхвърлянията относно мноооого големите градове, не ги разбирам. Всеки много голям град е разделен на квартали, които представляват по-малки градове. Особено в чужбина многомилионните градове са така разделени, че по-малките градове, които ги съставят, си имат свои центрове. И където и да живееш, ти си в нещо като по-малък град, който е част от един по-голям.
В крайна сметка, ако живееш в Ню Йорк, колко често го обикаляш целия от край до край? А колко точно е голямо пространсвото от града, в което наистина живееш?
# 284
16 ян. 2009, 17:14 ч.
Предпочитам малкия, но модерен град.
В този смисъл, почти няма такива в нашата родина.
Искам да живея в град, в който има възможности не само за работа на родителите, но и за развитие на децата ни.
Например, моите синове са на три годинки и искаме да ги запишем на плуване. Но в нашия много хубав, но малък град няма такъв учител, който да се наеме да работи с деца на такава възраст.
Имаме прекрасни паркове, политиката на общината спрямо майките и децата, също е една от най-добрите в страната. За пример ще дам факта, че за всяко новородено дете, чиито родители са жители на града ни, общината отпуска еднократна сума от 2000 /две хиляди/ лева. Детските ни градини също са много модерни и са абсолютно безплатни.
Но липсват възможности за развитие на децата и юношите от най-ранната до тийнерджърска възраст. Докато в големия град това е налице. Можеш да насочиш децата си към всякакъв спорт - в зависимост от възможностите си.
Виж целия пост
В този смисъл, почти няма такива в нашата родина.
Искам да живея в град, в който има възможности не само за работа на родителите, но и за развитие на децата ни.
Например, моите синове са на три годинки и искаме да ги запишем на плуване. Но в нашия много хубав, но малък град няма такъв учител, който да се наеме да работи с деца на такава възраст.
Имаме прекрасни паркове, политиката на общината спрямо майките и децата, също е една от най-добрите в страната. За пример ще дам факта, че за всяко новородено дете, чиито родители са жители на града ни, общината отпуска еднократна сума от 2000 /две хиляди/ лева. Детските ни градини също са много модерни и са абсолютно безплатни.
Но липсват възможности за развитие на децата и юношите от най-ранната до тийнерджърска възраст. Докато в големия град това е налице. Можеш да насочиш децата си към всякакъв спорт - в зависимост от възможностите си.
Препоръчани теми