Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза!

Душата е нещо Божествено, дадено от Бога. Земните дефиниции може да не са достатъчни да я опишат.
Не случайно се е казвало в миналото: "Познай себе си..."

Това е извадка от една книга, която четох на скоро. Много ми допадна обяснението на автора, за това какво представлява душата - според християнството.


"И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа." Битие 2:7
От тук водим началото си всички ние. Бог създаде Адам, първото човешко същество, и ние всички се раждаме по негово подобие.
Години наред богословите спорят дали отделните представители на адамовата раса имат двусъставна или трисъставна природа. Според трисъставната природа човек има тяло, душа - ум, чувства и воля- и дух. Според двусъставната теория човек се състои просто от материална и нематериална страна, като притежава тяло и душа-дух.
Според мен не е толкова важно дали вярваш в двусъставната или трисъставната природа на човека.
Достатъчно е да кажем, че човек притежава външна страна, едно физическо тяло, което се свързва с този свят чрез петте чувства, и вътрешна страна, която е сътворена по Божия образ. Някъде във вътрешната страна откриваме ума, който ни позволява да мислим - емоциите, чрез които чувстваме  - волята, чрез която можем да избираме. Някой наричат тази част от три нива  - душа. Наложен върху душата във вътрешното ни естество или отделно от нея е духът.
Независимо колко съставни части е имал Адам при сътворението, когато Бог вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, всяка негова част оживя. Адам бе жив и физически и духовно.
Физическият живот, който наследяваме от Адам в Новият Завет е "биос" - описва съюза между физическото тяло и нематериалната същност на човека. - ум, чувства и воля. Да бъдеш жив физически означава да бъдеш в единство с твоето тяло. Да умреш физически означава да се отделяш от временното си тяло и "биос" се прекъсва. Апостол Павел казва, че далеч от тялото означава да сме при Господа (2 Кор. 5: 8 ).
Макар в същността си твоята самоличност да е нещо повече от физическото, в този живот ти не можеш да съществуваш без физическото тяло. За да се осъществи биосът твоята нематериална същност се нуждае от материалната ти същност. Твоят физически мозък например е като компютър, а нематериалният ти ум е като програмист. Един компютър не може да работи без програмист, нито пък програмистът може да програмира без компютър. Чрез физическият си мозък управляваш своите движения и отговори, а чрез нематериалният ум разсъждаваш и преценяваш. И най-съвършеният екземпляр човешки мозък не може да извърши нищо в едно тяло без разум. И в същото време можеш да имаш най-добрите умствени възможности в света, но ако мозъкът ти е засегнат от болестта на Алцхаймер, не можеш да функционираш добре като личност.
..
Ние наследихме от Адам също и способността за духовен живот. За християнина да бъде духовно жив означава - да бъде в единство с Бога, като бъде в Христос.. В такъв смисъл се употребява думата "зое" в Новият Завет. Но след като Адам съгреши неговото и нашето единство с Бога бе нарушено. Божият вечен план е да върне човечеството обратно при Себе си и да възстанови единството, което имаше с Адам при сътворението. Чрез Христос ..."

Това, какво е вдъхнал Бог, за да оживее едно тяло, може да почувства някой, в ръцете на когото е умирал човек.
Вдъхнал е ток - електромагнитни вибрации.
Не е като в "Дързост и красота", дето няма как да повярваш на "застреляната" Тейлър - не може да те накара да се притесниш, най-много да се взреш от любопитство дали ще "мигне", докато се преструва на умряла.
Спомняте ли си онези леко кичозни електрически лампи на стойка - с една копринена жълто-оранжева кърпичка отгоре, дето, като ги светнеш и кърпичката започва да се ветрее нагоре като знаме, имитирайки огнен език, люшка се насам-натам, трепти ли трепти.
Лампа - факел на уж.
Като дръпнеш щепсела - кърпичката се свлича без да трепне повече нищо по нея.
Така е с живото тяло - всяка клетка вибрира. За разлика от същото тяло, когато нищо по него не трепти.
Това обаче ми прилича повече на "дух".
Душата е свързана по-скоро със съзнанието и самосъзнанието, ама това вече го разказвах преди.

дух - свръхсъзнание
душа - подсъзнание
ум - самосъзнание

Дийпинсайд,
Както ти споделих много пъти досега - не чета безконечните ти "цитати", които не са цитати - нито са подписани, нито е указано откъде са взети.
Защо не оставяш отпратка от по един ред за тези писмена - норма ли си си сложил? За колко време се стигат 100 стр. думи?

Не "цитирай" повече по този начин, моля.
Ако случайно темата продължи да оцелява, де.

Холограма,изчерпателна и точна ,както винаги......

Електромагнитни вибрации може да се наблюдават и в нежива система.
А електромагнитните бури как си ги обясняваш?     

Някои процеси в организма продължават и след смъртта (напр. продължават да растат ноктите и косата, до един момент) но кой е този, който отличава живият от неживият? И кой е този, който разграничава растителният свят от животинският, защото и при двата има движение, вид памет, способности за приспособяване, оцеляване.
 

Като ти заври мляко и изключиш котлона, значи ли, че няма да изкипи?

Метаболизмът в човешкия организъм представлява поредица от химични реакции.
Последователността на тяхното стартиране и алгоритъмът, по който те се контролират и се осъществяват като взаимно-свързани е разликата между живата и нежива материя.

В биологичния организъм програмирането е напълно откровено, няма мистика, няма съмнения - това програмиране е кодирано във всеки индивидуален геном.

Там не са закодирани общовалидните химични закони - кои химични елементи, кои вещества в какви химични реакции да могат да участват.
Не е кодирана Менделеевата таблица и свойствата на всеки елемент.
Закодирана е последователността в стартирането и регулирането на процесите в организма - кога точно да започва всеки от тях - как точно да става синтезът на белтъците, поддържан в прецизирана до съвършенство взаимосвързаност между производство на ензими, производство на хормони и всичко, заради което е нужно това...

Един вид: живият организъм е една симфония. Или поне песничката "Зайченцето бяло", представена в ноти.
"Геномът" на тази песничка са нотите, диезите, бемолите, бекарите (не че точно в "Зайченцето бяло" ги има всичките тези знаци), които указват как точно трябва да бъде изсвирена мелодията, за да звучи така, както е замислена.
Листчето с петолинието и нотите не е ръкопис за историята на музиката или указание за произхода на музикалните знаци, а само описание на комбинацията и последователността, в която те трябва да се възпроизведат, за да чуем именно "Зайченцето бяло".

А кое отличава организираната в "жив" биологичен организъм материя от организирана като "нежив" организъм материя?
Аз се сещам единствено за волята.
Силата, която кара "мислещо организираната" материята да "иска" нещата да стават по определен начин.
Т.е. разликата виждам в това, че въпросното "искане" в живата материя (например в буболечката) е именно в съответната жива структура (в генома на буболечката), а не извън нея (за разлика от камъка например, чиито "геном" е физиката на твърдото тяло и общата химия - нещо напълно извън него) 

мога да слагам библиография, но  предполагам че не всичко и=от това което имам на диска го има сложено в интернет, за да дам просто линк. поне имам предвид да не е много.
но може да опитвам пасажи, които искам да споделя, да ги слагам на фаил и да ги публикувам в интернет, за да ви пускам линкчета:)
не е най-удобното, но може и така (работил съм като интернет-програмист:) 

 
"Като се върнете в къщи сега напишете така: Долу недоволството! Не да го махнете недоволството, но да му дадете друга работа. Като станете недоволни, направете си една мотика, иди и копай. Колкото си по-недоволен, по-надълбоко копай.
....
Ние можем да се занимаваме, само когато умът ни е свободен от всичките дрязги на съвременния живот.
...

Свободният билет е онази пълната, абсолютната Божествена любов, която трябва да завладее човешкото сърце.
Свободният билет е онази пълна вътрешна светлина на ума и мисълта, която човек трябва да завлада.
Свободният билет е онази вътрешна свобода на истината..."

http://www.janua-98.com/files/books/danov/Kato%20rodi%20dete.pdf - "Като роди дете" Неделни беседи /1940-1941/


* това за недоволството във връзка със скорошни мои изживявания... то кратер май бих изкопала ...

** и да, умирал е човек в ръцете ми... мъртвите общуват с нас /дори и като сънища.../

Благодаря за изчерпателният отговор!

Буболечката дали се самоосъзнава 
Като говорим за "искане", то трябва да е съзнателно, и ако притежава свободната воля да го изпълни, вече организмът е на ниво, от което може би е правилно да говорим, че индивидът притежава душа.

Ама... не съм много сигурна.

Може да не се самоосъзнава, но да съзнава.
Разликата между съзнание и самосъзнание не е толкова голяма, колкото разликата между съзнание и не-съзнание.

Ти представяла ли си си какво би могло да направи твоето съзнание в тялото на буболечка, в тялото на куче, в тялото на птица.
Мислиш ли, че ако тялото на някой твой познат изведнъж се трансформира в тяло на хлебарка, ти веднага щеше да го познаеш. Какъв знак би трябвало да ти даде, за да разбереш, че е той.

Приказките за омагьосани принцове да не би да са измислица, а  ?

Ако хлебарката цопне в купичка с боя и после обходи стената, пишейки на разбираем за мен език: "Здрасти, аз съм..." или пък нещо по-възвишено, но характерно за него, така че да предизвика нужната асоциация и разпознаването, може да се сетя за приказката за омагьосания принц и да взема да нацелувам хлебарката. 

Значи, всичко опира до нивото на разумът... (на индивида).

"Искане" за разлика от искане 

Защо трябва да е съзнателно. "Буболечката "иска" да кацне на едно листо, защото индивидуалният й геном вътре в нея, индивидуалния й софтуер, програмата й го предвижда. Има указание за това да разбира какво е листо и да каца върху него поради причина, свързана с процесите вътре в буболечката, които са контролирани от същия този софуер.
Камъкът до дървото с листата, листото и буболечката върху него са в една и съща среда, в която действат едни и същи физични закони. Но Камъкът си няма собствен геном, няма си индивидуална програма за развитие, докато буболечката си има такава.

нещата между буболечките и хората са различни.
Животните имат групов дух, които ги ръководи/направлява, а човека има свой дух. това не е в преносен смисъл.