За един човешки страх

Публикувана: 20 авг. 2007, 21:24 ч.
Последно мнение: 24 авг. 2007, 15:21 ч.

3 581
83

Вярра - Пристрастен

R

Rositsa1978

# 15 20 авг. 2007, 21:47 ч.

Цитат на: Kasidy в пн, 20 авг 2007, 21:24

Ако сте болни от нещо неизлечимо щяхте ли да искате да знаете? Не става въпрос за това дали истината да ви се спести от близки, лекари и т.н... А дали ако се съмнявате в нещо, бихте се подложили на преглед за да го узнаете със сигурност.
Питала съм самата себе си по темата, честно казано едва ли ще посмея да узная...Звучи някак несериозно, но предпочитам да живея в заблуда вместо да се терзая всяка нощ и всяка сутрин, че спасение няма да има.

Незнам . Много ми е сложно. Най-вероятно като теб.

Виж целия пост

K

# 16 20 авг. 2007, 21:58 ч.

Мисля ,че искам да знам!

Виж целия пост

J

# 17 20 авг. 2007, 21:58 ч.

зависи. ако съответната болест ме кара да се чувствам много зле физически - бих я констатирала, за да облекча болката.. ако не.. не бих отишла на лекар. не ща да знам. така или иначе ще се мре. защо трябва да обременявам близките си? просто един ден си отиваш и край. внезапно. а не постепенно...

Виж целия пост

К

Криста

Потребител

# 18 20 авг. 2007, 21:59 ч.

Цитат на: strelche® в пн, 20 авг 2007, 21:46

Във всеки случай бих направила и невъзможното да спестя истината на близките си, на себе си - не.

Трябва да си доста силен, за да спестиш истината. Как ще успееш да не паднеш духом, как ще успееш да скриеш чувствата, които бушуват в теб. В горецитирния от мен филм на главната героиня и оставаха 2 месеца живот и тя направи точно това - не каза на никой от близките си. Записа им послания на всеки поотделно - на децата си(за всеки рожден ден до 18 им година), на мъжа си, на майка си, посети баща си( който не беше виждала от години) в затвора, дори и изживя една любов. Изживя оставащите и дни пълноценно.

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 19 20 авг. 2007, 22:11 ч.

Какво има да се терзаеш? Спасение така или иначе няма.
Животът е смъртоносен и се предава по полов път...изтъркано, но съвсем по темата:)

Виж целия пост

T

# 20 20 авг. 2007, 22:16 ч.

Ако ми се случи, не знам как ще реагирам, но в този момент си мисля, че искам да знам. Искам да се сбогувам подобаващо с любимите ми хора и т.н.

Виж целия пост

В

Пристрастен

# 21 20 авг. 2007, 22:18 ч.

Цитат на: Виза в пн, 20 авг 2007, 22:16

...

И като занеш, какво? Всеки ден ли ще се сбогуваш? Ужасно мъчително би било...

Виж целия пост

J

# 22 20 авг. 2007, 22:20 ч.

Мисля си, че ако някой е неизлечимо болен по много неща ще си проличи. В днешно време човек трябва да е съвсем неграмотен, за да не се досети, че нещо непоправимо става с него. Ако е така и нищо не може да се направи, този човек би трябвало да изживее времето, което му остава с всичката радост, щастие и любов, които би получил, ако имаше още дълги дни пред себе си. Защото болката така или иначе я получава, дори и да не я иска, а за тези прекрасни неща няма време! Не искам да ми се налага никога, да разбера как бих постъпила в такава ситуация! Амин!

Виж целия пост

S

Редовен потребител

# 23 20 авг. 2007, 22:23 ч.

Цитат на: криста в пн, 20 авг 2007, 21:59

Цитат на: strelche® в пн, 20 авг 2007, 21:46

Във всеки случай бих направила и невъзможното да спестя истината на близките си, на себе си - не.

Трябва да си доста силен, за да спестиш истината. Как ще успееш да не паднеш духом, как ще успееш да скриеш чувствата, които бушуват в теб. В горецитирния от мен филм на главната героиня и оставаха 2 месеца живот и тя направи точно това - не каза на никой от близките си. Записа им послания на всеки поотделно - на децата си(за всеки рожден ден до 18 им година), на мъжа си, на майка си, посети баща си( който не беше виждала от години) в затвора, дори и изживя една любов. Изживя оставащите и дни пълноценно.

Надявам се да съм силна, ако Негово Величество Животът ми поднесе (дано да не го прави) това изпитание. А това, което ще направя, е да раздавам като за последно в пряк и преносен смисъл любовта си към хората, които обичам. За да се чувствам пълноценна.

Виж целия пост

T

# 24 20 авг. 2007, 22:28 ч.

Цитат на: Kasidy в пн, 20 авг 2007, 22:18

Цитат на: Виза в пн, 20 авг 2007, 22:16

...

И като знаеш, какво? Всеки ден ли ще се сбогуваш? Ужасно мъчително би било...

Определено няма да казвам всеки ден "сбогом", но ще опитам да направя нещата за които съм мечтала, ще им кажа колко ги обичам, че те са всичко за мен, че няма нещо в тях което ме разочарова и т.н. Всичко което чувстваме, но рядко казваме на любимите си хора, защото си мислим, че ще живеем вечно.

Виж целия пост

K

# 25 20 авг. 2007, 22:29 ч.

Не искам да знам. Ще ми личи. Искам да ме помнят такава, каквато съм сега- усмихната. Ако знам, едва ли ще мога да продължа така.

Виж целия пост

А

Ангелина

# 26 20 авг. 2007, 22:29 ч.

Е, все някога ще отида на лекар, щом не се чувствам добре. Все още в Бг не ти казват-остават ви 3 месеца. Казват диагнозата и вероятното лечение, но не и такива подробности. Обикновено казват на роднините и става ужасно-те се мъчат да прикрият от болния факта, че е обречен, той обаче подозира и разпитва..Отвратително е.
За себе си не мога да знам. Искам да разбера какво ми е , но чак да ми кажат денят и часът- не. Освен това мисля, че само един знае точно кога ще си тръгна от тук. Лекарите понякога правят грешки. На баба ми и даваха 3 -6 месеца живот/рак на таза/ преди 15 години. Тя обаче каза ,че нея рак не може да я победи, лекува се нетрадиционно и още е между нас! Peace

Peace

Виж целия пост

Потребител

# 27 20 авг. 2007, 22:29 ч.

Цитат на: Виза в пн, 20 авг 2007, 22:28

но ще опитам да направя нещата за които съм мечтала, ще им кажа колко ги обичам, че те са всичко за мен, че няма нещо в тях което ме разочарова и т.н.

А защо не правиш тези неща сега? Защо трябва да чакаме да дойде момента за умиране, за да кажем или сторим нещо?

Виж целия пост

T

# 28 20 авг. 2007, 22:41 ч.

Цитат на: AraBesqUe в пн, 20 авг 2007, 22:29

Цитат на: Виза в пн, 20 авг 2007, 22:28

но ще опитам да направя нещата за които съм мечтала, ще им кажа колко ги обичам, че те са всичко за мен, че няма нещо в тях което ме разочарова и т.н.

А защо не правиш тези неща сега? Защо трябва да чакаме да дойде момента за умиране, за да кажем или сторим нещо?

Всеки ден, по няколко пъти казвам на децата си и на техния баща, че ги обичам, но децата са още малки, а надявам се такова нещо да не ми се случи скоро. Виж майка си обичам много, но рядко и казвам колко я обичам, старая се, но съм резервирана към близките с които не живеем на едно място.

Виж целия пост

Гост

# 29 20 авг. 2007, 22:58 ч.

Цитат на: Kasidy в пн, 20 авг 2007, 21:29

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина! в пн, 20 авг 2007, 21:28

...

Стига бре жено ooooh!

ooooh!

Ами после? То това какъв живот би бил...Като еднодневка...Да не знаеш кога...защо... Tired

Tired

Много нетърпима ми се струва истината в такава една ситуация. Как се живее с нея Tired

Tired

Преосмисляш си живота, правиш неща, които си пропускал и отлагал преди , помиряваш се с Господ (съвсем сериозно).Не бива да се отчайваш Stop

Stop

, винаги има надежда да стане чудо Hug

Hug

.Аз поне съм била свидетел на няколко такива в моя и в живота на мои близки Peace

Peace

Страхът не е нормално състояние.Ако е временен, да, за да те предпази от нещо.Обаче станеш ли му роб- край, оплиташ се като муха в паяжина.От опит го казвам.
И по принцип, трябва да живеем така, сякаш всеки миг е последен.Не , че го правим, но трябва.Да не отлагаме да кажем на близките си колко ги обичаме, да се помирим с враговете си и пр.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Знаете ли кого видях - 44 тема

56 755
389

Актуални теми и общи дискусии

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

104 426
1 924

Актуални теми и общи дискусии

Кибертормоз

711
19

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.