"Свикнах" с него още от първия път,когато си го гушнах.Дълго го чаках и бях готова за него.
Виж целия пост
кога "свикнахте" с бебето
- Публикувана: 22 авг. 2007, 23:27 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2007, 22:03 ч.
# 30
23 авг. 2007, 14:22 ч.
# 31
23 авг. 2007, 14:50 ч.
Аз както се вижда от лентичката ми немога да дам компетентно мнение само искам да те поздравя за бебо и да ви пожелая да сте живи и здрави и скоро да се радвате един на друг пълноценно без излишни притеснения. 
Виж целия пост
# 32
23 авг. 2007, 15:11 ч.
Ще си опознаеш беб4ето и ще си по-спокойна. За съжаление това не става за ден-два. След 2-рия месец ще си доста по-уверена. Не се тревожи, то не е толкова крехко, колкото изглежда. Сега е важното да се съхраниш ти, за да си полезна и за него. Бъди спокойна, защото това е най-важното.
Това е ново същество в живота ти, нови грижи и отговорности....трудно е, но сама ще откриеш своя на4ин да се грижиш за него и да го оби4аш...
Виж целия пост
Ще си опознаеш беб4ето и ще си по-спокойна. За съжаление това не става за ден-два. След 2-рия месец ще си доста по-уверена. Не се тревожи, то не е толкова крехко, колкото изглежда. Сега е важното да се съхраниш ти, за да си полезна и за него. Бъди спокойна, защото това е най-важното.
Това е ново същество в живота ти, нови грижи и отговорности....трудно е, но сама ще откриеш своя на4ин да се грижиш за него и да го оби4аш...
# 33
23 авг. 2007, 15:29 ч.
При всеки е различно, на мен ми беше необходимо да изляза от болницата и да остана сама с дъщеря ми, за да спра да мисля за себе си и това колко ме боли, а да видя нея. Имала съм моменти на истерия от умора, недоспиване, писване, еднообразие, обсебване, но се преодолява.
Виж целия пост
# 34
23 авг. 2007, 20:04 ч.
Ох, миличка, разбирам те чудесно.
Ще трепериш за детето си докато си жива, дори и след това....
Вече живееш за него и заради него.
Отговорността не е малка, тревогите и безсънните нощи тепърва те очакват.
Радостта обаче е несравнима с нищо.
Взимай се в ръце и дерзай!
Виж целия пост
Ще трепериш за детето си докато си жива, дори и след това....
Вече живееш за него и заради него.
Отговорността не е малка, тревогите и безсънните нощи тепърва те очакват.
Радостта обаче е несравнима с нищо.
Взимай се в ръце и дерзай!
# 35
23 авг. 2007, 20:24 ч.
Веднага "свикнах" със синчето ни от момента, в който ми го донесоха за първи път. Имах чувството, че съм изгледала 100 деца. Това е вътрешен инстинкт. Синчето ни беше кротичък, похапваше даденото му количество АМ.
Успокой се и мисли само позитивно. Децата го усещат. В противен случай, ще се побъркаш
. Макар, че и аз съм от притеснителните.
Давай възможност и татито да се включва, а ти да си почиваш.
Виж целия пост
Успокой се и мисли само позитивно. Децата го усещат. В противен случай, ще се побъркаш
. Макар, че и аз съм от притеснителните. Давай възможност и татито да се включва, а ти да си почиваш.
# 36
23 авг. 2007, 20:34 ч.
Тези страхове, които описваш ги имах около 1-2 седмици. Спомням си, че ни изписаха от болницата в петък, а педиатърката щеше да дойде вкъщи да види Дени чак в понеделник. Още от момента, в който влязох вкъщи започнах да чакам с нетърпение понеделник, умирах от страх как така цели 2 дни ще се грижа сама за толкова беззащитно и крехко същество, без да ме наглежда и съветва лекар. 1 седмица нощем спяхме на светната нощна лампа и непрекъснато го гледах дали диша. След около седмица- две нещата се поуспокоиха. Просто трябва малко време, за всеки е различно, пък някои явно изобщо нямат нужда от "свикване". Спокойно, всичко ще си дойде на мястото
Виж целия пост
# 37
23 авг. 2007, 20:43 ч.
не, в никакъв случай не се чувствай виновна. нещата ще се наредят с времето.
за мен бебето си е отделен човек, нищо , че е произлязъл от мен. и този човек е зависим от мен, което си е доста плашещо. мисля, че с опознаването му започнах да го обичам. не съм изпитала онази любов от пръв поглед, за която говорят някои от мамите. не че не ми е бил мил и не съм треперила над него, но просто някак вътрешно не изпитвам онази Велика и Голяма Майчина любов. мисля, че тя започна да се заражда в мен едва през последните дни.
Виж целия пост
за мен бебето си е отделен човек, нищо , че е произлязъл от мен. и този човек е зависим от мен, което си е доста плашещо. мисля, че с опознаването му започнах да го обичам. не съм изпитала онази любов от пръв поглед, за която говорят някои от мамите. не че не ми е бил мил и не съм треперила над него, но просто някак вътрешно не изпитвам онази Велика и Голяма Майчина любов. мисля, че тя започна да се заражда в мен едва през последните дни.
# 38
23 авг. 2007, 21:31 ч.
Още от началото като че ли свикнах с Кари. Нямахме търпение да се роди и когато тя се появи бяхме ужасно щастливи Е, изпитвах някаква неувереност в началото, но това си е нормално. То аз още си и треперя над нея, но това си е то - майчинството 
Успокой се, всичко ще си влезе в норма. Наслаждавай се на миговете докато е още малко бебчето 
Виж целия пост
Е, изпитвах някаква неувереност в началото, но това си е нормално. То аз още си и треперя над нея, но това си е то - майчинството Успокой се, всичко ще си влезе в норма. Наслаждавай се на миговете докато е още малко бебчето
# 39
23 авг. 2007, 22:21 ч.
Свикнах в първата минута в която я взех в ръцете си!(2 часа след като се роди)
Друг е въпроса че се това притеснение за което говориш се прокрадва все още при мен,цял живот ще си им треперим,но ти се отърви от мрачните си мисли и се радвай на съкровището
си! Нормално е да изпитваш притеснение това е нещо ново!Надявам се скоро да се почустваш по уверена!
Виж целия пост
Друг е въпроса че се това притеснение за което говориш се прокрадва все още при мен,цял живот ще си им треперим,но ти се отърви от мрачните си мисли и се радвай на съкровището
си! Нормално е да изпитваш притеснение това е нещо ново!Надявам се скоро да се почустваш по уверена!
# 40
23 авг. 2007, 22:26 ч.
Аз много исках това бебе и се радвах, че ще се грижа за него. Да, има го и момента с притеснението, но карай по-спокойно, няма да му се случи нищо лошо, нали се грижиш за него. Успех ти желая 
Виж целия пост
# 41
23 авг. 2007, 22:37 ч.
Ако сама се грижиш за него в смисъл че никой няма около теб да ти помага ще свикнеш много бързо с него. Аз свикнах много бързо защото и в болницата си беше при мен 24часа в денонощието и за това като се прибрахме майка ми ми помагаше около седмица от там на сетне само двамата с таткото и аз идва помощ тя ще е събота или неделя
Виж целия пост
# 42
23 авг. 2007, 22:48 ч.
Имаше при мен около 2-3 седмици на адаптация,но всичко мина. Отначалото бях готова като че ли,но чуствах някакъв страх като теб че ще се събуди и ще ревнв и трябва да я успокоявам и така до следващия път
Виж целия пост
Отначалото бях готова като че ли,но чуствах някакъв страх като теб че ще се събуди и ще ревнв и трябва да я успокоявам и така до следващия път 
# 43
23 авг. 2007, 23:13 ч.
И при мен беше така.Очаквах че като го видя и тази любох ей така изведнъж ще ме връхлети ама не.Не че не го обичах, но постоянно си мислех че може би повече трябва да го обичам това дете, беше страх на моменти, също като теб.Сега това същество ми е най-скъпото нещо в живота.Обичам го повече от мъжа си, майка си себе си...повече от всичко.И всеки ден се радвам на новите нещакоито учи, на белите които прави(всъщност на белите не се радвам чак толкова
)
Всичко ще си дойде на мястото с времето дори няма да усетиш как ще стане.Успех!
Виж целия пост
не, в никакъв случай не се чувствай виновна. нещата ще се наредят с времето.
за мен бебето си е отделен човек, нищо , че е произлязъл от мен. и този човек е зависим от мен, което си е доста плашещо. мисля, че с опознаването му започнах да го обичам. не съм изпитала онази любов от пръв поглед, за която говорят някои от мамите. не че не ми е бил мил и не съм треперила над него, но просто някак вътрешно не изпитвам онази Велика и Голяма Майчина любов....
за мен бебето си е отделен човек, нищо , че е произлязъл от мен. и този човек е зависим от мен, което си е доста плашещо. мисля, че с опознаването му започнах да го обичам. не съм изпитала онази любов от пръв поглед, за която говорят някои от мамите. не че не ми е бил мил и не съм треперила над него, но просто някак вътрешно не изпитвам онази Велика и Голяма Майчина любов....
И при мен беше така.Очаквах че като го видя и тази любох ей така изведнъж ще ме връхлети ама не.Не че не го обичах, но постоянно си мислех че може би повече трябва да го обичам това дете, беше страх на моменти, също като теб.Сега това същество ми е най-скъпото нещо в живота.Обичам го повече от мъжа си, майка си себе си...повече от всичко.И всеки ден се радвам на новите нещакоито учи, на белите които прави(всъщност на белите не се радвам чак толкова
)Всичко ще си дойде на мястото с времето дори няма да усетиш как ще стане.Успех!
# 44
23 авг. 2007, 23:49 ч.
Не се притеснявай,остави нещата да следват естествения си ход. Вярвай всичко ще си дойде на мястото, ще свикнеш и с това си състояние на адски отговорен човек и това,че се вече МАЙКА -най важния човек за едно малко създание.
Чувствах се по абсолютно същия начин като теб,мислех си ужасни страхотии,беше ми трудно да приема новия живот,новите задължения, но в един миг неусетно си даваш сметка,че това са най красивите ангажименти. Само мисълта,че ти си най важния човек на света за това съкровище, само мисълта,че то е твоя плът и кръв ще ти дават невероятен хъс, да продължаваш да се раздаваш за него.
Вярвай след около месец,нещата ще стоят по съвсем друг начин и ти ще ги виждаш от съвсем друг ъгъл! Бъди щастлива и знай,че ти си сторила най великото нещо на земята- дарила си живот.
Виж целия пост
Чувствах се по абсолютно същия начин като теб,мислех си ужасни страхотии,беше ми трудно да приема новия живот,новите задължения, но в един миг неусетно си даваш сметка,че това са най красивите ангажименти. Само мисълта,че ти си най важния човек на света за това съкровище, само мисълта,че то е твоя плът и кръв ще ти дават невероятен хъс, да продължаваш да се раздаваш за него.
Вярвай след около месец,нещата ще стоят по съвсем друг начин и ти ще ги виждаш от съвсем друг ъгъл! Бъди щастлива и знай,че ти си сторила най великото нещо на земята- дарила си живот.
Препоръчани теми