слаби срещу дебели !!! Само за жени !

Не визирам конкретно вас  Но е факт, че такива епитети често се употребяват, включително и в тази тема.

Евала машалла. 

Не мога повярвам, че това изобщо се коментира
Много се разочаровах от някои потребители, много

Така...
За мен лично, най-важно е излъчването. Всяка средно интелигентна жена, знае как да въздейства на противоположния пол. Съответно как да не въздейства. И не говорим за дрехи, очила, грим. Когато погледнеш право в очите работодателя/без да мислиш мъж, или жена е/ и с убедеността, че си добър професионалист и ти си човекът за тази работа, му отговориш на въпросите и изкажеш мнението си, имаш голям шанс да бъдеш нает. Мъжете ценят интелигентността, стила, чара и класата. Мъжа-работодател, според мен, ще забележи, че си красива, секси и т.н /примерно/, но също ще види, че ти не залагаш на това по време на интервюто и не се опитваш да му въздействаш по "лесния" начин. Хората все пак търсят работник, а не манекен. Тук обаче идва проблема- ако 2 жени, еднакви като възможности и професионални качества ,се явят на работа , ще бъде предпочетена по- красивата. Това е естествено. Човек през живота си е научен да оценява и търси красотата. Би било идиотщина да се предпочете по-грозния. Виж, ако грозната е по-добра, тя взима работа.
 Както виждате деля хората на грозни и красиви, не на слаби и дебели. Грозни жени има и слаби и дебели, и ниски  и високи, и стари  и млади. И те са грозни не толкова външно, физически, колкото с простото, алчно, евтино, тъповато излъчване.

Мамо Иги не се ядосвай. Всъщност проблемът не е слаб/дебел. Проблемът е комплексар или не. Независимо слаб или дебел, когато един човек не обича себе си изпада в злокобното състояние да плюе всичко и всички.
Всички, които те познават знаят колко невероятно силна майка и личност си, какво си преживяла и с какво си се преборила. Лично за мен това е достатъчно, за да ти се поклоня и да те смятам за много по-стойностен човек от редица други.

Занда аз лично сладко не понасям. И не ям. От години не съм яла шоколад. Не обичам. Така че дебелината ми не се дължи на постоянното тъпчене със сладко. Ако беше така любимият ми брат, който е с мерки на манекен 2 метра и 85 кг досега щеше да се търкаля, защото изяжда по 2 шоколада на ден. Ама тц...Несправедлив е животът

Аз само да вметна, че в темата не трябва да се плюят слабите жени - все пак говорим си за пълните хора и проблемите, с които се сблъскват, а не за слабите.
Не може всички да се слагат под общ знаменател - за да няма обидени

Кофти е, че са и го казали в прав текст, което е грубо, има и по-разбрани начини. 

По принцип прочетох както винаги страшни неща.
Искам да кажа в прав текст, че обикновено се бърка спретнатият външен вид с килограмите.
Мърли съм срещала във всички варианти- и слаби и закръглени.
Привлекателни жени познавам и закръглени и слаби. С голям бюст и с не толкова голям бюст.
Също така в прав текст мога да кажа, че красивите жени са дискриминирани по отношение на външността си.
Аз получавам непрекъснато намеци и твърдеци каква точно се явявам на шефа си, защо точно ми плащат, кой точно е бащата на детето ми, кой точно ми е купил колата и апартамента ми и да не изреждам нататък.
Без да имат предвид двете ми магистратури и няколкото езика, които говоря.

Според мен и слабите ги касае.
Външният вид на един човек се определя от хранителните навици през първите 1-2 години от живота му. Има и генетична предопределеност. НО, родителя трябва да направи така че да убеди детето си с примери ( ако то обича да си похапва), кога, колко и къде да се храни.

Съгласна съм, темата е обидна. Особено тази част която обяснява как няма да вземеш служител на работа защото е дебел? Защо? Защото ще загрози интериора в офиса, или защото ще мисли за банички по цял ден и няма да си върши работата. Недейте така, това е повърхностно мислене и заяждане. Никой не знае какво ще му поднесе живота, дали от много слаб ще стане много дебел,или обратното. Може роднините му да имат проблеми с кг, може децата му. И тогава пряко сблъскал се с проблема, той , този който не наема дебели служители ще попита, а защо никой не наема моят роднина като той е толкова добър специалист. А!?

А иначе по темата..., дебелият човек трябва да се опитва да отслабне, за да живее в хармния със себе си.

Сигурна съм, че слабите жени които са на добра професионална позиция и владеят езици също са в кофти ситуация. (А, Azzy  ме е изпреварила)

В защита на дебеланите ще кажа че аз съм много по-щастлива откакто напълнях.
1. Допреди години бях толкова слаба че като легнех по корем и таза ми убиваше. Визията ми не беше за изхвърляне, но си имах страхотни проблеми със шефове и колеги. Назначаваха ме много лесно, но после ме гледаха като че ли съм длъжна да им правя мили очи и едва ли не да ставам любовница на всеки. Иди обяснявай че си имаш мъж, дете и щастлив брак. Напускала съм с рев заради такива проблеми. А приказките на колежките пък не искам да си ги спомням щото се е случвало да стигат и до мъжа ми. Не смеех да изляза с къса пола по улиците защото всякакви отрепки ме спираха да ме заговарят и ми подвикваха цинизми. Навирах се в дънки и си връзвах косата за да не ме заглеждат. Добре че мъжа ми не е от ревнивите защото заради еи такива глупости щях да съм се развела вече.
2. Бачках като вол за да се доказвам, гледах дете и се борех за стотинки. През това време мъжа ми работеше денонощно и беше вечно по командировки. По тези причини правехме секс твърде рядко и бяхме нервни. С две думи - полза от красивата жена - никаква!

Сега съм пълна, но пък си живея живота. Подчертавам че съм пълна умерено - т.е пазарувам големи номера, но не от магазини за големи дами. 
1. Знам че ме назначават само заради качествата ми и после си върша работата без да ме притесняват мъжете в офиса.
2. Никой не ми гледа в краката така че мога да ходя облечена както си поискам.
3. Мъжа ми не се притеснява че докато вървим двамата по улицата ще ми подсвиркват нагло.
4. Имам възможност и време да си хапвам добре. Не ми причернява от слабост и не се притеснявам че ще припадна на улицата с детето до мен.
5. Мъжа ми твърди че слаба ме харесва повече, но пък със сегашната си работа се задържа по-често в къщи така че хем сме по-често заедно и ми помага за децата, хем правим секс редовно и настроението ни е ОК.
6. Не се занимавам с диети вкъщи така че готвя редовно и вкусно. Ако реша да свалям кг си ги свалям без да разбере никой (и най-често без да проличи особено )
7. Гледам си живота, ходя по почивки, романтични уикенди само с мъжа ми и се чувствам добре физически и душевно. 

Мога да обобщя че по-слаба съм по-хубава, но по-дебела съм по-щастлива!

Не е задължително да отслабва, за да живее в хармония със себе си. Познавам жена, която заема висока, отговорна позиция в банка. Тежи към 150 кг. Не ходи по прашки на плажа, не обяснява непрекъснато колко по-готина е от слабите, не говори за щеки и скелети. В хармония със себе си е, има самочувствие. От всякакъв вид.

Демек, знае си мястото и отстъпва път на по-висшите, когато се наложи.

Не знам кой какъв е, ама само като прочета нечий пост и веднага познавам коя е на диета и коя - не. Т.е. коя е освирепяла от глад и се чуди кого да сдъвче и коя е доволно заситена и всички хора са нейни братя.
Та по въпроса - пази, Боже, от гладна жена, независимо дали е слаба или дебела! 

A ти наистина ли толкова добре я познаваш, за да си толкова сигурна че НАИСТИНА е в хармония в себе си? И тя казва ли ти всичко, което чувства?

Самият факт, че се лишаваш от нещо е психически тормоз - в името на какво?
Аз не съм нито много слаба ,нито дебела - 58 кила при 160см.
Ям, каквото ми се яде - не мога да си представя, че мога да се лиша от нещо вкусно, само защото трябва да съм много слаба.