На Черното море ФЕВРУАРЧЕТО пече дупе II

Дидунче, поздравления  
За наказанията-при нас не се получава.Божидар е адски своенравен, прави точно каквото си е наумил и нищо не може да го спре.
Здрасти на новите попълнения  
 Ето и малко от Божидарковите снимки.

Слънчо,благодаря ти!

Здравейте, мамета!
Нася, чудесна новина! Честито и леко бременеене!
Теди, добре дошла! Лека бременност и на теб!
Олимпия, браво че сте улучили желания пол! Името е много хубаво     Гледах клипчето и съм изумена. Това дете е на видима възраст от около 2 годинки. На вас на колко ви изглежда? А моя щурак още не говори  
Bory_V, дано по-често имаш време да пишеш и четеш тук! Желая здраве на цялото семейство!
Rumyana, леко пътуване и спокойствие! Дано детенцето го понесе добре! Ако обича книжки и статични игри всичко ще е наред   Дано ти хареса Бг. и да се е променила положително. Ще чакаме твоите отзиви и впечатления.
 Все още не съм наказвала Калоян и мисля, че му е рано Каката започнах да я наказвам след 2 и половина годинки и разбираше защо го правя. Плачеше и после ме гушкаше и ми се извиняваше. Научи се да казва "сгреших", "извини ме", "обещавам". С дребчо  постигаме съгласие с много приказки, обяснения и естествено с рев и тръшкане. Докога ще е така зависи колко ще ми издържат нервичките
  Пишоната я отваряме и почистваме всяка вечер след банята /къпем се всяка вечер без косата/. Не я опъвам зверски. В първите месеци беше хванал гъбички и от тогава я мажем с крем против подсичане редовно и нямаме проблеми, поне засега!
 Дидуне, честито! Давай подробности!

Здравейте, мами и дечица! Днес е чудесен есенен ден, тук пече слънце и бяхме навън само по къс ръкав!!! Ех, дано времето се задържи така!

Atrakcia, привет, липсвахте ни!!! Чудесни снимки, а Бужи много е пораснал!

Bory_V, добре дошла при нас!

Rumyana, дано пътуването мине гладко и най-вече Габи да се забавлява!

OLYMPIA, що за чудо е това?!? Тази Лили е дете-гении, а е толкова малка!

радос, относно наказанията, ами при нас всичко се обръща на майтап, аз му се карам и сърдя, той ми се смее и започва да се закача, да се умилква...

Едно заглавийце и от мен: ФЕВРУАРЧЕТО е с блузка и елече, есен идва, не е лято вече

Хайде, спокойна вечер от мен!

Честито дипломиране Дидунче   

Атракция,чудесни снимки 

На мен ми харесват и двете заглавия,трудно ми е да си избера 

Радос, аз наказания не практикувам,въпреки ,че понякога ми се качва на главата.Много е чувствителна и дори леко да й подвикна за да й се скарам,реве все едно съм я пребила...какво остава ако я завра в ъгъла с вдигнати ръце... 

Лека вечер мами и дечица  !

elix, под наказание не разбирай единствено завиране в ъгъла с вдигнати ръце , това е поостаряло и върши работа ако нямаш въображение и си се изчерпала откъм идеи Аз съм лишавала от телевизия, компютър, игра навън, писане на правила по сто пъти...толкоз без пари Имам още добри предложения, ако някой закъса...
  Простете, нещо ме е хванала лигавата!
Спокойна нощ!

 Здравейте, мамчета!
 Чак сега намерих време да се включа отново. Тези дни ще отваряме още един магазин и нямам никакво време. От работа нямам време да обърна внимание дори на детето си . Много ми е тъжно. Миналата седмица бяхме за стока и от яслата го взе едо от момичетата, които работят при нас. Онзи ден пак бяхме за стока и го взехме в 17:15ч. Беше останал само той и още едно момиченце .
 Добре че му харесва на ясла. Ходи с голямо удоволствие. Вече и яде от време на време.
 Така като го гледам с какъв мерак ходи си мисля, че сигурно съм толкова лоша майка, че  детето ми предпочита да го гледат непознати .
 Иначе е много весело, контактно дете. Всички много го харесват.

 Сега сме в процес на отказване на памперсите. От началото на месеца ходи на градина без памперс, а от вчера си казва и когато му се пишка.

 Новината при нас е, че спряхме кърменето в началото на месеца . Беше ми много гадно и все още е, но реших, че колкото по-рано, толкова по-лесно. Още не сме забравили и двамата за "ти-ти" . Отбиването е един много труден момент в живота и на двамата, а аз нямаше с кого да го споделя. Сигурно за това в последно време съм все в лошо настроение. Повечето от познатите ми не знаят, че съм кърмила толкова време, а ако знаеха сигурно щяха да ме смятат за извратена .
 Хайде стига толкова хленч за тази вечер...  утре пак
 

Здравейте, мамета! Хайде по кафенце    !

Нашето ходене на ясла се отлага, понеже имало епидемия от заушка. Директорката ми каза най-рано след 11-ти да отидем. Така Радините ми вълнения се поотлагат.

Atrakcia, добре дошла! Честит ремонт! Бужи много е пораснал - истински мъж!

Rumyana, да вземем да направим националната среща, когато сте в БГ, за да можете и вие да дойдете.

Дидунчо, честито ти дипломиране! Ама нещо се спотайваш.

Мими, не се измъчвай. Щом му харесва на детенце в ясла, значи всичко енаред. А ти изобщо не си лоша майка - не си го и помисляй  !

Аз до сега не съм наказвала Деян, а само му се заканвам, че ще го напляскам, а той дори не знае какво значи това 

Да ви разкажа - отиваме преди няколко дни в един детски магазин - бях харесала на Деян едно костюмче. Вътре била Ани Салич, но аз не я виждам, а малчо веднага я познал. И в един момент отива при нея и започва да вика с цяло гърло: "Ани Сали, Ани Сали...". Тя му се усмихна и го поткачи, а той не спря да кръжи около нея и да я вика.

Добро утро и от мен!
mama-eli, аз съм го закъсала откъм идеи за наказания, тези които си изброила стават за каката, но за моята Руми няма да ми свършат работа  Ако й кажа, че няма да има разходка ще ме разбере, но така и себе си ще накажа, щото трябва да й измислям игри вкъщи.
Мими, наистина не знам защо се измъчваш. Щом детето е щастливо, значи няма проблеми!
То и мен ме налягат такива мисли от време на време, че съм лоша майка - връщам се от работа, нервна, уморена, не мога даже да се усмихна, бързам да сготвя за вечеря, а тя ме дърпа "Мамо, мамо...", вместо да й обърна внимание (цял ден не ме е виждало детето), аз я отпращам, че да мога да сготвя. Чак след вечеря имам време да й обърна внимание и то ако таткото се съгласи да оправи масата вместо мен  .
С гърнето имаме лек напредък, но след като изчетох всичко във форума по темата си мисля дали пък наистина не става по случайност. Сутрин я усещам, че сама се напъва и се изпишква, щом я сложа и веднага пишка. Но през другото време, нещо не се получава. Таткото ми се похвали вчера, че преди да я изведе следобяда я изпишкал на гърне  , но пък сутринта баба й ми се оплака, че се наакала на разходката и въобще не си казала, чак вкъщи разбрали Незнам вече, кога ще го махнем тоя памперс, точно сега зимата хич не ми се иска да се изпуска.

Катерина,аз мисля,че за гърнето трябва да си дойде времето и повече постоянство.На Вики започнах да й махам памперса на 1г.и2м.Първо само през нощта,защото докато спи не пишка.След това започнах и през деня,много й харесваше да идва с мен в тоалетната.Гърнето е с играчка зайче отпред и много й хареса да стои на него.После започна да се сърди като й слагам памперс и постепенно на 1г.3м съвсем го спряхме.Понякога казва "ма пиш",но повечето пъти сме на "ако,мамо".Естествено,понякога ме лъже или се изпуска,или докато каже се е напишкала,но много рядко.Обича да "чете"книжката за Дядовата ръкавичка,докато е на куку-то.Ако не иска да седи на гърнето занимавай детенцето с нещо,което харесва

Аница, вашия Деян е страшен. Нашия не може да познае баба си и дядо си, нито децата дето е всеки ден с тях в парка нарича по имена, камо ли някой от телевизията .... Сладур, представям си картинката ...

наказанията не ми се иска да ги прилагаме, обаче не знам дали няма много да се разпусне пък детето. В нашта къща сме на принципа да си расте на воля и да се развива самостоятелно. Не му се правят забележки като разхвърля, като се цапа, като се катери, като гази из локвите (като беше топло де, сега като видим локва гледам да го отведем оттам, за да не се налага да викам по него) ... абе гледам да не викам по него постоянно, а всичко да става по мирен начин с обясняване и показване. И особено гледам да не се натоварвам като става въпрос, за неща които не са опасни. Общо взето му се караме само по животозастрашаващите въпроси (напр. да не слиза на улицата- но и там нямаме успех    засега поне де).

искам да си набележа само няколко неща, които са наистина важни и да въведа дисциплина по тези точки. обаче не знам дали наказанието е удачен метод, то пък има ли друг изобщо 

абе трудна работа ...

за гърнето наистина трябва да си дойде времето, и да се ядосваме и да не ... нищо няма да постигнем. Д-р Спок пише, че осъзнават напълно смисъла на цялата работа чак след 2 годишна възраст, даже по-късно, така че ... когато стане ...

а, за лошата майка ... и мен ме налягат такива мисли доста често, и аз нямам време от работа да му обърна внимание, най много събота и неделя, а сега и баба му е в къщи та отмята доста от домакинската работа. Не ми се мисли след някои и друг месец, когато си замине кога изобщо ще си виждам детето. Искам да се запиша на някои курсове, да посещавам курс по английски, да изкарам един курс по фотография, искам нещо да спортувам (напр.плуване), да прочета някоя книга, да ходим с татито на латино танци ...
Абе толкова неща, които просто не виждам как могат да се вместят в ежедневието на работещата майка, когато сега нямам време дори да изгледам някои филм за 2 часа. Единственото което гледам по телевизията са някои сериалчета и то докато готвя или докато гладя (за целта трябва да са преведени, защото не мога да следя субтитрите докато се занимавам с други неща).
Та, като сега ни ми остава време за един филм, какво остава за после, когато ще сме самички ....
Ние не сме ли хора вече .... трябва ли да се лишим от всичко, което обичаме да правим в името на децата ... това ще ни направи ли по-добри родители ... едва ли, защото вече няма пък да сме пълноценни личности и няма да има какво толкова да ги научим ...

абе порочен кръг ...

sorry за лирическото отклонение, връщам се към работните си задължения 

Само да вметна за наказанията
ние се наказваме с "лице към колоната" т.е. имаме си една колона в средата на хола и знае за какво иде реч, рядко но ефикасно.
Иначе и аз се старая да забранявам колкото може по-малко неща и да казва по-често "да" и "добре". Като резултат като я питаш как се казва казва "Миши, даа" защото като каже нещо както трябва и почти винаги следва моето одобрително "даа"  и сега като си говори и почна да слага на края на всяко изречение по едно "даа" , та се оказа , че и това не е особено добра тактика Поне рядко чувам "не" и "няма"

  Ами затова казвам, че според мен им е рано за "наказания" в смисъла който аз влагам в понятието. Колкото и да е трудно, казвам по сто пъти "НЕ"; "НЕ МОЖЕ"; "НЕ ПИПАЙ" дори на висок тон. Рев, тръшкане и пак пробва дали няма да стане на неговата.     Оставям го да му мине и не му обръщам внимание. Порасне ли обаче с още една година, ще казвам само по веднъж, ще повтарям и на третия път ще наказвам, за да запомни и за да имам авторитет пред него.
  По темата за лошите майки, на моменти си мисля, че по-лоша от мен няма. Все съм заета с някоя домакинска работа, не си играя достатъчно с него, а когато се опитам да го забавлявам, бързо му омръзва и хуква на някъде. Мисля си, че съм неспособна да задържа вниманието на детето, че правя досадни за него неща, че не го разбирам. А когато трябва да превключа от тинейджърски жаргон на бебешки ми трябват няколко минутки... Абе лудница! Ама ние с мъжо си я направихме и сега дерзаем.
 

Чао-чао момичета    Индиана Джоунс заминава  .Стискайте палци всичко да е наред.

 

elix , чао, успех!
Аз пък съм изцяло отдадена на децата си и не мисля, че като не ходя на танци не съм пълноценна личност, напротив. Според мен сега са най-важните години за децата и, ако ние не намираме достатъчно време за тях, то в бъдеще те няма да са пълноценни личности. Що се отнася до забраните - е не му давам да бърка в съксиите например, дори полудявам като го прави. Не разрешавам да се катери по стъклените етажерки, да скубе кака си, да рони хляб по пода, да гризе и плюе ябълка и т.н. Така като помисля май доста неща не разрешавам. Но пък и той много добре е наясно какво е позволено и какво не и понякога на пук прави бели и чака да му се скарам, дори сам вика "аааа".
Мими, съжалявам за терзанията ти относно кърменето, жалко, че не е имало с кой да споделиш, мен също никой не ме разбира и не ме подкрепя в това отношение, само мъжът ми. На мен обаче това ми е достатъчно, достатъчно ми е да знам, че това е най-доброто за детето ми, че другото е отживелица и, че в най-скоро време нещата ще се променят и дългокърмещите майки ще са все повече и повече.