дете с диабет

Да, много деца се разболяват след ваксинация, но това е само отключващ диабета фактор.
Бета -клетки, които изроботват инсулин, не умират изведнъж на 100%. Те умират постепенно с години. Н а отключване на диабета роля играе съвокупност от всички стресови фоктори, като се започне от стреса при раждането.
И, ако по-голям процент на тези клетки вече унищожен, то поредния стрес за организма, във вид на иммунизация, това е последната капка, която прелива чашата.
Друг въпрос, че ако я нямало тази иммунизация, манифестация на диабета могла е да се отложи във времето.
Навсякъде в литературата за диабета се предполага наличие на генетичен фактор.

Милена
напиши в лични всичко, ще погледна. От страни, понякога, по се вижда.

Здравейте, девойки! Как сте ? Как са сладките ви дечица?
Силвия, какво става мила, наред ли е всичко?
NIKI-N, аз съм майка на първокласник. В момента детето не ходи на училище, защото все още учителите стачкуват. Но като тръгнат отново но училище ще започнат отново проблемите.
Писала съм за моите проблеми с учителката (в тази тема -на 17 септември)
Давах междинната закуска в 9,30 ч. ,когато започва голямото междучасие. Но няколко дни подред се прибираше с хипогликемия, затова съм решила да разделя закуската на две. В 9,30 ще давам едната част, а в следващото междучасие останалата част. Може би първо ще давам хляб, а в 10,40 - малко плод. Не знам, като започнат училище ще преценя. Този съвет да разделя закуските ми го даде Елена, тя е страхотна. Тя е външен панкриас за Иво. Справя се по-добре дори от помпите на "Minimed". Резултатите, които е постигнала с Иво са изключителни. Иво е с показатели, по-добри и от показанията на някои хора без диабет. Но това се постига с много воля , знания, опит и ЖЕЛЯЗНА ДИСЦИПЛИНА. ГХ на детето се движи около 5 %.
Ще кажа за стотен път, съжалявам че толкова късно потърсих връзка с другите майки. Можех много по-рано да срещна Елена и нямаше да загубя толкова време. Сега съм много благодарна на Елена, че споделя така щедро опита си не само с мен, а с всеки който я помоли. От нея съм научила много повече, отколкото от всеки друг източник. Защото всичко, което ми казва е вече приложено, изстрадано от нея. Вичко е резултат от метода" Проба-грешка"
Едно е да прочегеш нещо на теория, а съвсем друго е някой да ти го покаже и обясни, след като вече го е приложил и опитал.
Но все пак да не забравяме , че всяко дете е различно, всяко дете има и някаква остатъчна секреция на жлезата и няма начин всички да се поставят под един знаменател. Децата са на различна възраст, с различни хранителни навици и различна физическа активност.
Всичко е много сложно, но ако си достатъчно добре подготвен теоретично+почерпените знания от чуждите знания и практически  опит, тогава нещата ще се получат. Всеки сам трябва да намери оптималната доза инсулин и съответно храна за своето дете и сам да поеме отговорността за това.
NIKI-N, от Кърджали има едно момиченце с диабет - Рая на 8 г. Майката се казва Красимира. До колкото разбрах за концерта на 14 ноември ще се организира група от Кърджали и Момчилград. Ще питам пак в Асоциацията и ще ти кажа допълнително.

Нина
Само механичнота разделяне на сутрешната храна (общата храна, която се състои от първа и втора закуска) на три части няма да помогне за да се избегне хипогликемия преди обяд.
Вероятно в училище, (в междучасията)  Данчо тича повече от колкото в къщи, затова при същата доза и храна, както и преди захарта към обяд му пада.
Затова необходимо да се увеличи храната (при същата доза инсулин).
Ако в момента, при сегашната храна 2 - 2,5 часа след сутрешната инжекция и закуска, няма висока КЗ, значи трябва да се увеличи храна на втората закуска.
Ако се постигне нормална КЗ с 2 закуски, то няма смисъл да се дели на 3, защото така се увеличава рискът детето да забрави едната от тях.
На 3 хубаво да се раздели, ако въпреки достатъчна пауза между инжекция и храна сутринта, към втората закуска захарта много се вдига.
В този случай се намалява сутрешната закуска, като тази, извадената от нея часть  се прибавя към останалата часть и вече тя се дели на 2.

 При така разделена храна, добре е всяка следваща закуска да се прави 2 часа след предишната.

Здравейте!Благодаря на мама Нина1 за информацията ще се опитам да се свържа с Красимира за да запознаем децата.Искам да попитам имате ли нощни хипоглегимии и как се справяте с тях  аз давам банан но после много скача захарта  дори се налага да слагам бавно деистващ  инсулин.Ние сме на актрапид сутрин  обед и вечер и в 22 чеса на микстарт 30

Не, не е и за това не пиша......

Здрасти Силве,
Дано не досаждам, но ме мъчат сходни на твоите проблеми. Съжителството с диабета, като че ли остана на заден план. Моят татко също беше в болница, но го изписаха без диагноза(само предполагаеми заболявания), без подобрение и без лечение(само хранителна добавка, на която дистрибутор е лекуващата му лекарка). Здравната ни система ме кара да крещя. На баткото пък му правиха операция на оченцето, която не е 100% успешна. Ако знам, какво ме очаква утре, няма да намеря сили да продължа, на надеждата умира последна. С теб съм, стискам палци за по-светли дни!!!

Здравей Venerus,
много съжалявам за проблемите, които имаш И баща ми го мотаха доста време, докато му поставят диагнозата! За здравната ни система, направо не ми се пише
Стискам палци при баткото нещата да са добре
И аз покрай многото други проблеми се чувствам виновна, че не обръщам внимание на сина ми, направо си се гледа само детето. Само му звъня от време на време да проверявам колко му е захарта...

Здравейте, когато откриха диабета на детенце в болницата ми казаха,  че аз съм виновна понеже имам заболяване на щитовидната жлеза, даже го написаха в епикризата като причина за диабета. Когато попитах каква е опасността за едно бъдещо дете ми отговориха 50 на 50. Как да се реша на още едно???

Маги, колко хора има с гуша? Дали на половината от тях децата са с диабет? Аз  нямам нито диабет, нито гуша , а пък...
В Б-я докторите не могат за нищо да заключат 100%, просто възможностите им стигат до 50/50%. Не го мисли!!! Ако го искате - действай. Не мисли за процентите. Ако ти предложат генетично изследване, тогава можеш да имаш по-голяма сигурност. Ако обаче, то не е на базата на анкетиране и резултата да е вероятен.

това го чувам за пръв път

Маги, не позволявай на никого да ти вменява вина. Никога не се поддавай на това. Не съм специалист и не съм сигурна дали твоето ендокринно заболяване има връзка с диабета на твоето детенце. Но и дори да носиш в гените си това , ти не си виновна.
Чуваш ли ме как крещя ? Ако се поддадеш на тази емоция - няма да се справиш . Бъди винаги уверена, че правиш най-доброто за детето си. Не съм сигурна какъв точно е процента вероятност да предадеш диабета на своите деца, но аз познавам жена, която се е омъжила за диабетик преди 30 г. с ясното съзнание, че бъдещите им деца може също да имат диабет. Но до ден днешен нито едно от трите им деца и петимата внуци не са се разболяли от тази коварна болест.
Жената за която ти говоря е нашата акушерка. Още преди да се разболее Данчо тази жена ми е била винаги много полезна със съветите си как да отглеждам децата си, но сега ми е още по-полезна със своята подкрепа и куража, който ми дава.
Причината за увеличаващите се случаи на диабет при децата според мен не е наследственост. Друга е причината за унищожаването на Бета-клетките.
И при мен се получи нещо подобно в болницата. Когато ме попитаха дали имаме болни от диабет аз им казах за моята баба, която на 75 годишна възраст вдигна КЗ 12 ммол/л, когато й казаха, че трябва да сси оперира едното око.
Аха, ето има наследственост - казаха  лекарите от интензивното. Но по-късно когато разговарях вече с ендокриноложката тя ми каза, че това е диабет тип 2 и по никакъв начин няма връзка с диабета на Данчо.
По нито една точка не могат да ме "хванат" :
Не съм хранила детето си с изкуствени храни, кърмила съм го почти година.
Не е преживяло никакво стресиращо събитие, живеем си мирно и кротко.
Данчо изобщо не боледуваше. Имунната му система явно работеше добре . И изведнъж БАМ - автоимунно заболяване . Как стана , каква е причината имунната му система да не разпознава собствените си клетки и да ги унищожава, като ги счита за врагове. Когато намерят отговорите на тези въпроси ще намерят и начин да предотвратят нови случаи , и дано да се намери начин и да се обърне този процес.
Сега мечтая за трето дете. Всички ми казват, че съм луда. Ще направя всички необходими изследвания и консултации. Мисля, че вероятността следващото ми дете да се разболее от диабет е точно толкова голяма, колкото и на всяко друго дете на този свят. Лекарите не знаят нищо за причините за диабета, само предположения. Може би някои вируси отключват този процес. Може би вируса на рубеолата (включително и при имунизация) но нищо още не е доказано със сигурност.
Така че смело и безотговорно - напред. Шегувам се разбира се. Откакто се разболя детенце най-трудно се справих с чувството на отговорност. По цели нощи не спях и се питах дали всичко правя както трябва, дали правя най-доброто . Ясно зъзнавам огромната отговорност , която нося . От мен зависи добрата  компенсация, трябва да го науча сам да се справя с диабета. В същото време искам да израстне като добър човек. Не искам никога да се "крие" зад заболяването си и да не оправдава с него.
Тревожа се за децата си , като всяка майка.
Та, така мили девойки - не позволявам черни мисли да преминават през моята главица. Надявам се по някакъв начин да ви помогна да изгоните и вашите страхове от умните си главици.

Евала на Нина!Гордея се с теб, дори да те познавам от скоро и от виртуалното пространство!Хора като теб трябва да има повече!

Аз се запитах скоро един въпрос но не мога да си отговоря,вие ще можете предполагам,чудя се ние които храним децета си без страх от това какво ще дадем и колко,без да мерим и да треперим,даваме какво ли не вече,как организма им успява и този инсулин който се произвежда във организма той ли регулира всичко това което хапнат,той сам ли се нагажда по колко?или бъркам в разсъжденията си? Вие го вкарвате и преценяте  по колко а организма на здравото дете как се справя!От скоро време вече и аз треперя какво ще дам и кога и по колко,може и да съм единствената луда знам ли,но ме е страх сега!

Момичета за кураж и аз искам да напиша че във входа имаме мъж на 44 години от 4 годишен е с диабет,има едно прекрасно семейство,две деца абсолютно здрави и възпитани,работливи и ученолюбиви!Преуспял,справящ се и добър човек!
Вчера го гледах на кафето,той често е там,хапва, пийва..Пожелах си Дани детенцето на моята приятелка, да го видя така след 40 години,със семейство,и щастлив,с деца и мила съпруга!

Във мен наизлизаха много въпроси, ако имам такива, нали не ви притеснявам ако пиша сред вас?