Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Kambanka

Какьв точно плеврален иzлив? Емболия имала ли си?
Теzи симптоми са били реШен конфликт.Те са били крайният реzултат на иzлекуването.
Когато е свьрzано с белите дробове,обикновено се получава страх от смьртта и обратно.Затова сега да имаШ "хипохондрия" е напьлно нормално явление.
Децата се травмират,да.Най добре е да се иzбягват иzлиШни интервенции.
КОнфликт специално не може да се каже лесно,но ако навлеzеШ в материала Ще можеШ да поzнаваШ дали дадена ситуация прави конфликт на детето ти и Ще можеШ да я иzбягваШ.

За кьрменето...ако наистина го иzживяваШ много тежко води до неЩо неприятно (рак на гьрдата или фиброми),но zа Щастие се лекува много лесно.
Ако искаШ ми пиШи на лични zаЩо не си кьрмила,може и да ти помогна да реШиШ проблема.


Мадама

Много ясен конфликт.Не обича градината(причините може да са много...лелки,др.деца,храната),ве4ер се радва,реШен конфликт...каШлица...и пак така....хронично....Конфликт,реШаване....Спрете го от градина и вижте...Знам,че е трудно и невьzможно понякога.

Танина,
Дай на детето да суче.

Christian,много ти благодаря за отговора!Ще ти пиша тук,защото сигурно има и други майки в моето положение и може би ще им е полезно(конкретно за кърменето).Не кърмих,защото 4 дни след изписването ни от болницата се налижи отново да вляза в болница,но този път белодробна,защото още от раждането поддържах температураи там всички ми казваха,че е от гърдите,кърмата ми слизала и т.н..но аз като си знаех какъв ми е случаят,а и личната ми лекарка също и ме изпрати на снимка,която показа начална фаза на пневмония.пробвах лечение с антибиотх вкъщи,но Т не спадаше и лекарката реши,че трябва да вляза в болница(където заради АБ трябваше да спра кърмата).Искам да отбележа,че аз бях съгласна да се върна в болницата,защото ме беше страх предишната ми болест да не се върне отново,но пък това отделяне от детето ми толкова скоро след раждането и спирането на кърмата-чувствах,че съм се провалила като майка,след като не мога да го кърмя и го изоставям толкова скоро след раждането.Освен това аз още от самото начало някак си не вярвах,че ще мога да го кърмя,исках ,но не мислех че ще стане(не знам защо-всъщност системата да се изцеждам за да съм видела колко мляко имам за да знам дали да дохранвам съвсем ме довърши-сега знам колко е било грешно,но така или иначе и лекарствата си казаха думата.Сега ме е яд,че не съм опитала да си задържа лактацията и след някакъв период пак да пробвам,но станалото-станало...)
за щастие се прибрах вкъщи само след 4 дни,но до скоро бях като орлица над детето,все ме беше страх да не ми го вземе някой,да не ме отдели от него,но вече отминава,все по-спокойно го оставям на други хора и излизам по работа или просто така-за разнообразие...
за плеврита-не,не съм имала емболия,излив-правиха ми пункция,хистологичните резултати бяха неспецифичен ексудативен плеврит и последва едно осем месечно лечение с цяла торба лекарства.
Искам да отбележа,че като цяло съм положителен човек и по принцип съм оптимист,но определено ме е страх от болести.

П.П. Сега се сещам да кажа,че като тийнейджър съм имала 2-3 припадъка.Правила съм ЕЕГ,но нищо не излезе-това какъв конфликт ли ще е?
П.П.П.редактирах си поста за да добавя въпрос-ако не бях лекувала плеврита,ако това е било лечението на кризата,излива дали щеше да се резорбира от самосебе си?

Това тук и сега много ми хареса,да знае6!
Но въпреки това не бих писала тук.АКо има подходя6та тема съм насре6та.

Искам да ви попитам някой запознат ли е какво може да предизвика проблеми с щитовидната жлеза т.е автоимунен тиреоидит на Хашимото. Интересното е, че вече няколко години хормоните ми са в норма или съвсем малко извън нея, но антителата ми са наистина много високи. На ехограф се вижда променена структура на самата жлеза. Нямам никакви конкретни оплаквания. Не съм се лекувала по никакъв начин.
Дали някой не е чел или превел нещо от Хамер за такива проблеми?

Christian, стана ми интересно за емболията - това нали е нещо, от което се умира? Ако е признак на разрешен конфликт, какво значи, че като си разреши човек конфликта, трябва да влезе в болница, за да го предпазят от емболия...
Страшно звучи, че понякога разрешаването на конфликта, може да доведе до животозастрашаващо състояние - мислех, че само с инфаркта е така, а се оказва, че има и други...

Оле хора помагайте. Christiannnn

Струва ми се, че току що без да искам разреших конфликт на мъжа ми и сега ме е страх да не получи белодробна емболия. Как да му помогна  Някакви лекарства за да се предпази човек от такова чудо  ??

Значи днес незнам и аз как и поради какви съображения, но отидох и купих на детето една малка оранжева рибка. То обаче много не и се зарадва и по пътя на логиката реших, че сигурно баща му иска рибка, а не то. После се сетих, че той доста пъти ми е разправял как едно време като е имал рибки сестра му без да иска ги оставила върху парното и те се сварили докато се прибере от училище. Той е много чувствителен човек и сигурно е бил още по-чувствително дете и това явно му е било голям шок.

Значи първо му се обадих да му кажа, че съм купила рибка на детето. После като помислих малко и му се обадих и му казах, че татко му е купил рибка и ще я гледат заедно, ще и дават да яде. После пък той ми звънна ПРИТЕСНЕН и с цигара в уста (усещам го когато пуши) да ме пита каква била тая рибка, истинска ли била, каква била водата на рибката, да съм сложела ЕДНА КОФА (много) вода да й се махал хлора, че да и я сменяме. И аз му казах - няма страшно, тя си е добре. И той - ама внимавай щото ако умре голям панаир ще стане. И аз -  - ми ще му купим нова. И затворих. После обаче викам си, тоз моя мъж ще вземе да се притесни още повече и пак му звъннах - "Рибката е добре, успокой се, ще те чакаме довечера като дойдеш да я нахраниш" И така ... Сега ме е страх да не би докато се прибере да получи белодробна емболия и за тва ще си пийна един аспирин протект  . Дали да не му се обадя и той да пие едно такова или това на него ще му навреди  Аз да ви кажа бъркам конфликтите на другите хора с мойте собствени, но усещам че още нещо не ми е наред и за това продължавам.

Значи за детето - като легна да спи и пак почна "мляко, млякоооо" и после като си седя в кошарата и вика "цица, няма цица". И сега много ме е страх как ще му повлияе тази мисъл "няма цица". А и тази кашлица, която не спира вече няколко месеца също много ме приснява. Общо взето се притеснявам да не би като му дам да смуче цица да вземе да си помисли нещо или пък аз да си помисля ... и все до ебън опира работата и до това, че на мен ми се струва, че правя нещо нередно  . А колко ми беше хубаво като си го кърмих  . Май май забатачих работата, трябваше да му дам, когато исках, сега вече ми се струва малко късно, но ще пробвам. Ама незнам дали да пробвам, защото татко му каза, че не трябва. И не знам кой да слушам  . Страх ме е да не би сега тази мисъл да му остане в главата "няма цица" и като порасне в пубертета да реши, че иска да има той цици. 

Помогнете ми моля 

Значи понеже Аз искам татко му да нахрани рибката, означава, че аз искам Татко му да ме нахрани един вид, мои си мисли ... обаче той не може да ме нахрани щото е МЪЖ

Само дано не получа кръв в мозъка. Получих изведнъж някакво затопляне в областта на главата, горе на темето

Танина, дай на детето да суче и не се втелявай. Нито е сигурно, че ще иска да суче, нито че ще си спомни как става, нито че ще продължи кой знае. Ако се получи въпреки всичко - чудесно - значи и на двамата ви е трябвало и какво значение има тогава кой какво ще си помисли. Таткото ще го преживее някак, нищо, че е чувствутелен

Емболия, инфаркт и прочее се получават вероятно след разрешаване на сериозни и дълго продължили конфликти. Предполагам, че Christian ще се изкаже по въпроса, но междувременно не се чуди с какво да си напълниш главата

Да, така изглежда доста ясно, но на практика далеч не е така....Той е на градина за втора година, цяло лято не е  бил там, а с нас, с баби и дядовци, но кашлицата си я има и тогава?!?! Тази година градината ни е една седмица там, една в къщи...е сега вече имаме цели две поредни без прекъсване, което е голям успех ...мисля си, че не е правилно да го спирам. Ако сега го спирам от градина, то той ако започне същите проблеми в училище?!?! Тогава какво става и от него ли да го спра? Не е ли по-добре сега да се изправя пред страховете си и да се преборва сам и с наша помощ, говорейки за нещата, които му се случват там, неговите емоции и впечатления?!?! Той сам търси приятелчета за игра, личи си че има нужда от средата на връстниците си, не мога да го затворя в къщи.....сърце не ми дава  
Дали няма някой нов материал преведен?

А смяна на самата градина? Взимане на обяд?

Това ще е по-голям ужас и недоумение за него,говоря за смяна на градина...за взимане на обяд никога не съм го правила, тъй като си мисля, че ако го взимам на обяд и ми се наложи някой път нещо и не мога да го направя как ще се почуства той тогава? Със сигурност ще страда........Ние и сега не го водим, нито взимаме последен, така че вярвам с времето ще се пооправят нещата или както казвам докторите ще го израсте .....

Искам да ви помоля да ми изпратите преведени материали на asia.st@mail.bg 

Имало ли е и други теми където се разяснява и обсъжда ГНМ? 
От няколко дни чета по-сериозно статиите на сайта на марколин.
Никак не ми изглежда проста работа тази ГНМ.
Споменава се че някои конфликти изобщо не е препоръчително да се решават, защото пациентът не би преживял фазата на излекуването! И други, които са конфликти не само на един човек, а има замесени и други хора, роднини и т.н.  и за да решат се изисква добра воля и съответни стъпки от замесените или техните наследници. Ако някой от тях откаже да съдейства - цък, няма разрешаване и тогава се прибягва до потискане на конфликта до приемливо състояние, дори и да е идентифициран. Правилно ли съм разбрала?
 
 И още във фазата на излекуването, когато се резорбират тумори и т.н. участват специфични бактерии/вируси/гъби АКО ГИ ИМА в наличност в организма. В нашия век на ваксини и АБ с които всеки от нас е тъпкан още от раждането си едва ли нечий организъм има запазени такива годни за мисията на резорбция.. 

Това е само част от въпросите които ме вълнуват по темата. ГНМ за мен е голяма надежда, но в този момент не бих се решила да я изпробвам върху себе си или близките си, ако няма до мен опитен ГНМ специалист, който да ме води в локализзирането, разрешаването на конфликта и да бъде до мен в най-тежкия момент - фазата на излекуването.
Ако лечението с ГНМ се провежда главно от пациента - то тогава трябва много вяра да има този пациент - че ще бъде успешна терапията и болестта ще мине и ще замине все едно никога не е била. Най-малкото съмнение в добрия изход  би довлякло поредица от нови конфликти със съпътстващите ги симптоми и т.н. - може лесно да се окажем в порочен кръг. 
И нещата опират главно до силата на вярата и убедеността че това е единственият правилен път за излекуване..
Значи много от хората умират защото са разрешили конфликтите си, но не са преживели фазата на излекуване, поради неправилното лекуване на днешната медицина?
  заболя ме главата от много размисли

чакам вашите мисли .. коригирайте ме ако греша, в момента ме е хванал страх.. 

И аз върху това размишлявам в момента - свекър ми почина от белодробна емболия, и откакто прочетох това, което е написал Christian, не ми излиза от главата...

Търся помощ от истински ГНМ специалист, ако наистина има такъв някъде ... Как трябва да се разреши конфликт в мозъка и евентуален мозъчен тумор ??? Може ли да се излекува човек от кръвоизлив в мозъка или не може? И само чрез кръвоизлив ли може да се излекува човек? Имам съмнения, че мъжът ми има тумор на мозъка, но не искам да го водя на лекар. Изчаквам.  И той изчаква. Търся помощ, ако наистина има такива специалисти или пък някой лекар с диплом от пишещите моля за отговор - трябва ли задължително да има кръвоизлив, ако пък трябва, то може ли да се помогне на човек с мозъчен кръвоизлив и как? 

Значи него винаги го е боляла глава, а сега напоследък спря да го боли, но пък му се схващат почти постоянно мускули по цялото тяло. Днес аз ходих на невроложка и тя ми каза, ако се притеснявам за него да го заведа да го види. Не съм й казала, че се съмнявам за тумор, а само за схващанията.

А на мен цялата ми глава ми пари и сега пия аналгини за успокоение на болката, но пак ми пари 

Моят свекър е починал от инфаркт, след като години наред се е лекувал за проблеми със сърцето. И накрая май е объркал хапчетата или нещо такова и е станало кръвоизлив в мозъка  Но според мен е починал, защото не е срещал подкрепа от близките си, само синът му (мъжът ми) му е помагал, но и на него му писнало и са го оставили сам. Аз при положение, че не искам да го оставя, дали ще се излекува от самосебе си ??? 

Не дадох на детето да суче, защото мъжът ми не ми разреши. Опита се с някви си думи да ме убеди, че това нямало да ми помогне по никакъв начин.