Германската Нова Медицина на д-р Хамер

  Не само го строявам, ами като направи нещо хубаво го поощрявам и му казвам браво и цунки ... Всички му се възхищават, че толкова малък вече приказва и разбира много работи. Аз не чак толкова да се налагам, просто си казвам, когато нещо не ми харесва, и се опитвам да го променя, но като не стане, се отдръпвам.

Момичета ,
ХУбаво обсьждате,но явно сте zабравили четвьртия биологичен zакон zа микроорганиzмите.

Децата са най податливи на конфликти zаЩото zа прьв пьт ( в началото на живота си) се сбльскват с подобни неЩа и особено ако са иzолативни (беz мама и тати,сами в градината или на др.място) се получават травми/конфликти,които след това бьрzо се реШават,zаЩото самите конфликти са били краткотрайни.

Дадени конфликти,които често се повтарят вече не правят впечатление на децата и по тоzи начин не им действат.
Както и zа вьzрастните.Ако се опариШ от неЩо,ве4е zнаеШ да го очакваШ по друг начин ( а не като грьм от небе) и Ще го понесеШ по лесно.
Зависи какьв конфликт и колко надьлбоко го е приело детето.Ако лелката му е слагала в устата насила да яде(а то не е искало zаЩото например не обича карфиол),може да реагира с ангина (която да спре гьлтането на вьображаемия карфиол) и при всяко следваЩо виждане само на карфиол на паzара или някьде да предиzвиква ангина и на по кьсна вьzраст.
Докато един ден не седне спокойно да си го сготви например сам и да си го иzяде в приятна обстановка.

Ако по време на насилието е свирело радиото с определена муzика или е мирисало от кухнята на zеле,подобен конфликт ( с карфиола) може да качва детето на Шина при всеки мирис на zеле и при слуШане на сьЩата муzика от радиото и то да реагира с ангина.

На Мад Мама Мадама
Пневмонията е обикновено последствие от дьльг конфликт.Конфликт "дете уплаШено до смьрт" от неЩо.
Те е стадии на лечение,така,4е спокойно.
Ако вдигне и Т,конфликта е реШен.
Няма Т беz реШен конфликт (правило в ГНМ).

Темата ми е много интересна и се записвам, за да я следя. 

Знаеш ли Cristian, какво ми направи впечатление....моят син изпитваше някакъв панически ужас от тъмно, наблюдавала съм го много внимателно как реагира - напр. тъмен коридор, ние сме в стаята и си говорим, играем на светло разбира се, той става с широко ококорени очи и затръшва вратата, сякаш тъмнината е живо същество и всеки момент може да нахлуе в стаята, по същия начин гледа винаги, когато се сблъска с тъмнината, дори да не се налага да минава през нея(въпреки моите обяснения, че в тъмнината няма нищо страшно, никой не дебне и нищо няма да му се случи)....Снощи той съвсем спокойно премина през тъмна стая, да за изхвърли един боклук в кошчето (чух го,бях в съседство, в кухнята), та отиде той, после се върна през тъмната стая, после пак отиде до кошчето (е през цялото време на бегом,но....) някак се заигра даже...Нямаше как да не ми направи впечатление,след като обикновено в подобна ситуация почва да ни вика да му светнем лампа и дори до рев се е стигало......Той явно се опитва да се бори с този си страх. Какво ли му се върти в малката рошава главица,само той си знае
Относно това дали е имал Т, да имаше в началото...миналата неделя вдигна 39,5, но бързо я смъкна и няколко дена поддържа 37. В сряда го заведох на лекар,след като забелязах,че дишане му не е както трябва и хоп диагнозата поставена(пратиха ни на ренген да му снимаме дробовете, но ренгена не работеше  ) и сме на антибиотик. Днес на контролен и така...Силно се надявам да мине по-бързо и да се стабилизира. Добре,че в момента работя в къщи иначе незнам как щяхме да се оправяме....той през седмица не е на градина...

това важи ли за вродената пневмония? моята дъщеря се роди с пневмония. може би наистина има връзка с катастрофата/макар и лека/, която преживях в 5-ия месец на бременността си... но пък катастрофата не е дълъг конфликт
дъщеря ми доскоро боледуваше с ниска Т - 37 - 37,5, рядко 38. едва два пъти е вдигала над 39, след което наистина много бързо се е оправяла. това означава ли, че при предишните боледувания не е бил разрешен конфликта?

Мадмама,
Детето се качва на Шина явно.Имало е конфликт с неЩо,когато е било тьмно.И сега при всяка тьмнина се страхува и има конфликт,макар и в по слаба форма.
Реалният страх не е от тьмнината,а от неЩо което го свьрzва с нея.Говорете.Децата обикновено си каzват.

АгнеШка,
Вродена пневмония може да се получи и от аспириране на около плодни води малко преди раждането.Като офиц.причина
Иначе ако си имала страх от смьртта,точно пневмония се получава.


КОнфликта се приема zа дьльг или кьс не по това колко време е била катастрофата или случката,а колко време индивида го преработва психически...колко време го сьнуваШ,нямаШ апетит,само zа това се мисли и тн.Една катастрофа може да носи години наред конфликт.
Пример от ежедневието.Ако се раzбира човек с тьЩа/свекьрва и един ден тя каже какво всьЩност мисли zа снаха си или zет си и теzи думи много zаболят ,тогава подобна прикаzка (макар и zа секунди иzре4ена) може да дьржи активен конфликт всеки пьт,когато се среЩаме с нея..

КОлкото по висока Т,толкова по интенzивно и бьрzо се реШава конфликта и толкова по силен е бил конфликта.
При малка Т,обикновено е мальк конфликт(има и иzкл)
Много от конфликтите се реШават беz никаква Т.Много от zаболяванията нямат Т.
Исках да кажа преди,че когато човек има Т,непременно е реШил някакьв конфликт.Няма Т беz да е реШен конфликта.

В момента ако н и направят по един скенер,всички Ще имаме поне 5 програми,които вьрвят...

Имам много близка приятелка, която не вдига при никаква ситуация темпетарута. Обяснението е (от изследвания),че не произвеждала някакъв вид хормон, затова не можела да вдигне температура.....Какво става тогава? Как така организмът решава да не произвежда точно този вид хормон?

Може да има много причини zа подобно неЩо.Вzима ли бейбипил?
Конфликти се реШават и беz Т.

тц, нямахме такава официална причина. официалната беше, че АЗ съм имала безсимптомна инфекция, детето се е раболяло вътрутробно и се е родило по-рано, за да го лекуваме
да, и аз така си го представях, но аз го преживях леко...не съм сънувала, не съм губила апетит, не ме е било страх да пътувам после...но може би просто много добе съм го подтиснала
благодаря за разясненията 

Аз пък си имам няква инфекция, която си седи вътре в мен и май трябва да я подтисна по някакъв начин. Винаги когато се притесня и се разболявам от "настинка". Примерно преди сватбата ни бях така два дена и после отведнъж ми мина. Тогава бях бременна. После пък преди операцията пак така се бях, само, че още по тежко - повръщах цяла вечер и температура. И сега тука последнита седмица хем съм болна хем несъм. Ту да се разболея, ту спирам. Ту гърлото ме боли, ту в дробовете ми боцка, ту лявото рамо и около него ... , ама засега отлагам отиването при лекар, по точно отлагам рентгеновата снимка, която ми казаха да си направя. Смятам да ида след месец, като се надявам, ако е имало нещо до тогава да го няма. Нали все с тоя мой пусти страх от диагноза "рак" 

 

Исках да ви разкажа за един воден конфликт (поне така си мисля, де).

Малко по-нагоре в темата бях писала, че преди време синът ми, който не се е напишквал никога (нито денем, нито нощем) откакто съм му махнала памперса (т.е. повече от година и половина), три дена един след друг всяка вечер преди лягане, в напълно будно и спокойно състояние, имаше по едно напишкване. Тогава имах няколко версии, но вече мина време, инцидентите не се повториха, и като най-вероятна остава версията за водния конфликт: в деня на първото напишкване беше ходил на плуване и за пръв път се беше осмелил (вероятно не без известно изнудване от учителката) да си потопи главата - нещо, което го беше страх да направи повече от два месеца.

 

 

Танина,не си ли малко нахална?
ПлюеШ ме в други теми,а тук искаШ отговори на проблемите си....