Германската Нова Медицина на д-р Хамер

По тази логика и грипът през зимата ли е масова психоза?
Защо лятото почти не се боледува, а зимата почти всеки изкарва някакво простудно заболяване?


това за шарката - не мога да го осмисля.
Ако да кажем едното дете в семейството заболее от шарка заради решен конфликт (по примера на Кристиян), почти е сигурно че и другото дете ще се разболее по долу-горе същото време. И при него ли такъв конфликт?
Странно ми е ..

Както каzах,таzи тема (zа инфекциите) Ще породи най много вьпроси,"недоверие" и сьмнения.
Грипьт е ясно иzраzен конфликт на територия.
И не е вярно,че всеки или почти всеки боледува от грип zимата,а лятото не.Аz например боледувам и лятото.ДРуги хора zимата не боледуват и тн.

Ние сме били 4 деца.Две сме иzкарали морбили,другите две "не са хванали".ПО книга ТРЯБВА да са хванали.
Много вьzрастни гледат болните си деца беz иzобЩо да се zамислят,че не се "zараzяват" от тях беz да са карали дадена болест.Има раzбира се и такива които иzкарват и сьЩата болест,която карат децата им.

В една група винаги има индивиди,които не се поддават на даден конфликт.Вьв всяка дет.градина,уЩе и тн винаги има деца,които не се раzболяват от дадена Шарка.

СьЩо така детските zаболявания са такива zаЩото само в таzи крехка вьzраст човек преживява дадени ситуации по подобен начин.Като вьzрастен никога не бих си помислил,че някой би ми липсвал толкова и понеже zнам,че Ще се вьрне (напр) след 2 часа няма да получа конфликт на липса,раzдяла и тн,няма да имам и обрив и Т и тн.
Децата не раzбират това (особено когато са малки) и си мислят,че дадена случка се случва трагично/фатално zа тях субективно и сьответно реагират по тоzи начин.

За да раzберем Теорията на инфекциите и zаЩо тя никога не е сьЩествувала (zнае се от всеки професор ,който я преподава на студентите,вьпреки раzкритието й) трябва да се раzберат и последните zакони на ГНМ(zа микроорганиzмите).
Кьм тях има в подкрепа много иzследвания,които ни докаzват оЩе ведньж,че таzи теория е 100% греШна.Не 99%,а 100%.

И аz сьм бил в Шок и до ден днеШен все се опитвам да не се поддавам на таzи теория,zаЩото все пак толкова години вече ни е иzпьлнила мисленето и ни е zаредила бойно среЩу някакви нападатели,с които трябва да се борим,zа да оцелеем.

На мен за децата в семейството не ми е толкова странно - все пак при тях конфликтите са свързани най-вече с родителя/родителите. Ако аз съм в лошо настроение, логично е да причиня конфликт и при двете си деца. Понякога може да го изживеят еднакво, да кажем възпалено гърло - думи, които не могат да преглътнат. Може и различно да го преживеят - едното с възпалено гърло, другото с бронхит (което обяснява защо един вирус може да действа различно при различните хора). И шарката много често се случва едното дете да я кара доста по-леко и като цяло малките деца боледуват по-леко, явно по-лесно се справят с конфликтите... Но виж за колегите в офиса  А е почти сигурно, че ако един в офиса се разболее от варицела, всички, които не са я боледували, ще прихванат...

пп Christian, писали сме едновременно.

уф, май и аз съм в Шок...

Значи ако само успея психически да остана стабилна което означава да имам много добро разбиране за конфликта на болния и да съумея да не бъда въвлечена в същия - няма да се разболея, така ли? 

Ей това ако успея да проумея как "прихващаме конфликтите без да го осъзнаваме", (при децата ясно, ами възрастните)  търся какъв е механизмът на действие, как да го управляваме съзнателно този механизъм.

Например в офиса, ако колежката се за "простуди" следващата болна съм аз - как така прихващаме конфликт от друг човек, какъвто преди сме нямали?
Емоционално ли се идентифицирам с нейния проблем или какво? (т.е. съчувствам й че е зле, но същевременно искам да спазвам дистанция, обаче не мога да си го позволя, понеже дългът ми повелява да стоя в една стая с нея, след като е направила избор да дойде на работа болна - конфликт за територия)   

 

 

Или чисто и просто страх, че ти ще си следващата 

на това ли му викат "вирулентен"

Ако дори самият страх отключва конфликт, значи всяка изневиделица появила се мисъл че ще се разболееш - на практика означава конфликт и програмата на изпълнение се задейства. 

И това действа безотказно при болшинството от хората - и от там ето ти епидемия .. 

Първо искам да се извиня на всички, които по някакъв начин са се почувствали засегнати от постингите ми   

Наистина ми е много интересно всичко свързано с ГНМ и продължавам да следя темата. Много сте изписали през почивните дни 

Това, което искам да споделя е поведението на мъжа ми и как то ми се отразява на мен. Значи той откакто го познавам никога не се е разболял сериозно, всмисъл до толкова, че да му се наложи да взима хапчета. Най-много един ден да е почувствал неразположение и на следващия вече е здрав. Той смята, че ако човек смята, че дадено нещо не може да му навреди - то това нещо съответно не му вреди. Примерно - пуши много цигари и пие по 5-6 кафета на ден, но според него цигарите му помагат  , защото когато не пуши в него се отприщва много енергия и кръвта му започва да бучи. Той по принцип е с високо кръвно и аз понякога много се притеснявам до къде ще я докара с тези негови силни емоции, както за положителните така и за отрицателните  . Но май трябва да го оставя да прави каквото смята за добре а? Той лично страда от много често главоболие, а също така има и схващания на мускулите, и според това, което четох за ГНМ, той се възпира да действа и затова му се получават тези схващания?? А според него е по-добре, че се спира, защото иначе щяло да стане по-лошо, ако се поддаде на емоциите и прави това, което му напира от вътре. Не мога да преценя обаче кой е прав в случая - аз, която се притеснявам за неговото здраве или той, който пуши и пие кафета, яде много мазно, подтиска емоциите си и т.н.

Аз лично съм свикнала, когато съм болна или нещо не се чувствам добре, човекът до мен (майка ми обикновенно) да се притесни и да се опита да ми помогне с грижи и съчувствие. А той прави обратното - казва ми - "нищо ти няма" и се учудва защо аз не се успокоявам  .

И друго искам да споделя - когато се притесня и май наистина ми се получава някакво объркване в организма. Примерно след операцията, имах болки в крака и ми правиха втора операция - тромб заседнал във вената на левия ми крак, която си ми е разширена. Докторката каза, че ме спасили и ако не го били махнали съм щяла да умра  . Но пък ми оставили разширената вена, която друг лекар беше казал, че е добре да се махне  . Аз съответно сигурно съм се притеснила и като се върнах вкъщи след няколко седмици отидох при съдов хирург, така ми бяха казали да направя, за да ме следи няколко месеца. Но още при първото посещение - сутринта ми гледа крака и вика "нищо ти няма", а следобяд като отидох и вече ми се беше появил тромб и мястото беше силно зачервено и подуто  . На него това му направи голямо впечатление. Каза - ето на, сутринта нищо и нямаше и след няколко часа вече ... Някакси кръвта ми много бързо се съсирва и се получават тромби, това на какво може да се дължи? Само на притеснение ли?

Още няколко неща, които знам и смятам, че са свързани с темата:

Първо - след диагнозата, която ми поставиха,  всичките ми приятелки се притесниха и тръгнаха да си правят изследване цитонамазка. На едната и показа група 3Б и уж нищо нямаше, пи само някви антибиотици, защото й казаха, че си имала някакъв вирус, обаче след половин година ми се изцепи, след дълго разпитване от моя страна, че  е ходила на конизация и й казали предраково състояние. След това пък й казаха, че не зараства добре и да ходи пак на преглед, но когато ме попита дали да ходи, аз съответно с тази нова ГНМ дето я чета и казах, че по-добре да изчака и да се успокои. И мъжът й много и помага да се успокоява. И отиде след два месеца и й казаха, че е първа група и че всичко й е наред вече. Само трябвало пък сега някаква пластика да правят за удължаване на шийката и т.н. и т.н. и после инвитро ... понеже от доста години вече се мъчат, но не успява да забременее. И тя съвсем се отчая като й казаха, че не зараства и че сигурно пак операции ще трябва да се правят.

Другата случка - една позната жена, беше така с операция от рак на шийката на матката, но все още си е жива и здрава, обаче мъжът й се разболя малко след нея от рак на белия дроб и почина.

Друго познато семейство - жената получила белодробна емболия, но в болницата никой не разбрал какво й има и я оставили цяла седмица в интензивното и буквално я чакали да умре. Случайно обаче проф.Чирков минал на визитация в тази болница и попитал какво и има на тази жена, и бръкнал там нещо, извадил тромба и тя си е жива и здрава. Съпругът й обаче, известно време след това една сутрин докато пътувал за работа и се смял с колегата си за нещо и изведнъж ... направо заспал. После се разбрало, че тромб е запушил май артерия в сърцето и е получил инсулт и на място ... (всъщност инфаркт е получил, но нещо се обърках като писах, сигурно защото се притеснявам мъжът ми да не получи инфаркт ??  , но пък аз го усещам, че и той самият се страхува, че това ще му се случи, защото постоянно повтаря как в техния род мъжете умирали млади и то все от такива сърдечни заболявания)

Страхувам се да не би и при нас така да стане  , уж аз имам проблеми с вените, а накрая да стане така, че на мъжът ми да му се случи нещо  Май трябва повече да си помагаме взаимно и да не се караме, но не съм 100% сигурна, че само това ще успее да ни помогне 

Дали пък да не пием по един аспирин протект от време на време? Какво е отношението на ГНМ към аспирина и аналгина по точно? Защото аз по принцип пия аспирин за вените, а той аналгин за главата.

Май човек, колкото повече знае за болестите на другите толко по-зле:). Или пък като знае какво се е случило на другите хора да види, защо точно така се е получило и да се опита да се промени, за да не му се случи и на него? Правилно ли го измислих?


Между другото вчера по нова даваха много интересен стар филм - Сфера. За тези, които не са го гледали обяснявам - имаше една извънземна сфера, в която като се огледа човек и получава силата да материализира мислите си. Но всъщност и тримата, които погледнаха в Сферата, започнаха да материализират страховете си. Чак след като се спасиха, психологът от екипа се замисли, колко е  хубаво това умение, ако човек успее да материализира не страховете си, а всички хубави мисли. Само, че накрая и тримата решиха, че човечеството още не е готово за тази сила и с мисълта си върнаха Сферата обратно в космоса.  Едвам заспах после  , баси и филма извънземен 

Основната идея на филма обаче според мен, съвпада с основата на медицината на Хамер и по точно посланието от филма, което разбрах за себе си - "Отдай се на вяра в мечтите и в доброто и не се поддавай на страховете си". От там нататък вече трябва май и малко допълнителна информация как точно, човек може да се справи с конфликтите, които описва Хамер.

Сега като се замислих за шарката на дъщеря ми и ми просветна.
Тя 2 години в детската градина не прихвана варицела - във втора и в трета група /когато имаха карантина в групата/. В четвърта група през месец юни беше в сборна група, в която тежко се адаптира - по време на следобедния сън й се пишкало през 5 минутки и така тормозела госпожата и децата /според госпожата/, а това се случваше само през този месец и само в сборната група, не и вкъщи. Тя с нетърпение очакваше края на това тегло - детска градина с пустия му следобеден сън. И явно разрешението дойде. На 1.юли заминахме за море и още на следващия ден - варицела /без да са имали карантина този път в детската/. Бяхме заедно с 2 дечица, които не са карали варицела и те не прихванаха след инкубационния период.

Само да додам-хомеопатията също отрича заразяването.  Аз вече известно време се опитвам да не използвам този термин, както и не се притеснявам (съвсем умишлено) от досег на моите деца с болни такива. Малко тръпна още, но малко...И в действителност имам доказателства. Преди време дъщеря ми кашляше около 2 седмици, сополи имаше, но въпреки че пиеха от една чаша и си "плюха в устите" със сина ми, той не се "зарази" с въпросните сополи и кашлица. 

Фьстьче,

Мога да дам следният пример.
Три жени имат един и сьЩи конфликт.
ХваЩат мьжете си в иzневяра (например).
Едната е срината от случилото се.Получава рак на матката или влагалиЩето (конфликт на "не искат да ме чифтосват".(може би е греШната дума).
Другата го преживява по леко (ако е станало в собствената й кьЩа) като конфликт на територия и получава грипни симптоми и се иzлекува по лесно.
Третата не й пука,намира си нов мьж и няма никакьв конфликт и симптоми.

Апельт на ГНМ е да живеем в реалността и да сме готови zа всичко.Това е вьzможност да не получаваме конфликти или да ги понасяме по леко,zа да нямаме тежки програми (като рак) zа реШаването им.
Ако някой хвьрчи в облаците и си мисли,че един ден няма да падне в реалността...когато това се случи,той е ськруШен и получава вьzможно най тежкият конфликт.
Човек,който гледа по реално на неЩата и получи "удар на сьдбата",който е очаквал поради реалният поглед над неЩата,Ще получи слаб или никакьв конфликт.

Дано това отговаря на вьпроса zа как да се предпаzим от конфликти.
Макар,че няма начин да се иzбягнат конфликтите.Но могат да се оценяват по реално и да се карат по леко.


Танина,
Раzбираме,че много неЩа те тревожат.Но на мен лично ми е много трудно да следя дьлгите ти постинги,които понякога нямат врьzка един с друг.Опитай да синтеzираШ вьпросите си по сьЩество.
ОЩе в началото писах,че тук не е тема да обсьждаме поряzано от нож или опарих се и имам мехур,какьв ми е конфликта...

   

o.k. 

Само да кажа, че преди 3 дена племенницата ми изведнъж вдигна температура 38 и след половин час повърна. А мен вчера вечерта изведнъж ме заболя главата, температура и ми стана кофти на стомаха, но успях да удържа и без да повръщам заспах. И вчера мъжът ми се беше притеснил за нас, дали сме добре, защото на работа повечето били така - към разболяване и с повръщане. Но май този път успях да не се поддам на "инфекционна болест"

И аз като Омега ..и си помислих, че този постинг е по-подходящ за темата за Микрочиповете 


Кристиян, благодаря за отговора!  Сега остава най-трудната част - да си трансформирам мисленето и насадената/изградена вече нагласа.