Мами на деца с проблеми , ползвали ли сте някога услугите на детегледачки ?

friend na Pooh, не си ме разбрала правилно. Разделям ги на 3 групи:
От жена или какичка, която гледа дете почасово /1-2 пъти седмично, по 5 часа на посещение/ не очаквам да прави нищо друго, освен да гледа детето няколко часа, ако му изпее песен или си поиграе с него, ще е прекрасно...
За дете с по-леки проблеми - Целодневната гледачка или такава на около 6 часа на ден си мисля, че трябва и да учи детето на нещо, тя прекарва почти цялото активно време в детето. Да го занимава с неща, които и майките правят когато гледат детето.
А за специалното дете, поради специфичните рехабилитации и обучения на майката си мисля, че няма как да се намери целодневна гледачка или всеки ден в активното време на детето, защото такава детегледачка няма как да е обучена на рехабилитацията. Според мен това ще се отрази негативно на детето, защото няма кой да се занимава с него.

Аз не съм ползвала детегледачка. Такава съм си аз! Бабата за кратко през деня, ако трябва да обикаляме повече магазини, както беше за ремонта сега. И си взимам отпуск за да си я гледам  няма начин, едната баба работи, другата живее извън Пловдив. А и тез платени услуги - няма бюджет за тях.

За това е важно да уточниш своите изисквания и очаквания към човека,защото предполагам и ти си чувала за детегледачки,които си пускат сериалчето,а детенце нещо си се занимава около тях и като се прибереш:"Как бяхте днес?"
"Чудесно, всичко е наред, яло е спало е,разходихме се".Може да ти каже че и приказка са чели,ама ти как да разбереш,дали е истина,ако детето е малко и не може да ти каже.
Така че хора разни.....Но четейки,това което пишеш,мисля че сме от една и съща страна 

Да, ползвала съм.
Студентка, която беше страхотна. Намерих си я с обява от сайт за детегледачки. Нямаше опит, но се справяше чудесно.
Сега пише някъде из форума в отчетните бебешки теми.

От тогава съм оставяла Ди само на една съседка - почти пенсионерка, учителка в детска градина, но за по няколко часа. Тя преди време я гледа сама за 10 дена (изпрати ни на море, едва ли не насила). Тогава беше един от най-тежките периоди и въпреки това, когато се върнахме и двете си бяха ОК:)

Разбира се, случвало се е да има нещо което не е ТОЧНО както искам, но все пак взимам предвид че съм леко изперкала и не подробностите са важното:)

Искаше ми се да насърчим майките, които нямат друга възможност за излизане без детето, да ползват почасова гледачка. Да имат възможност за социален живот поне 1 път седмично, или да излязат с таткото.
А проблемите и неизяснените неща са доста при целодневното гледане, но за няколко пъти в месеца е важно само да е пазено детето.

Според мен "професията" детегледачка или гувернантка в БГ все още едва се развива и много от жените, които искат да работят това нямат култура на обслужване. Всъщност точно при това занимание трябва и не само желание и култура, а и подход, който "идва отвътре"! Просто трябва да се случи на човек!!! Вече съм сигурна в това! Първата жена, която гледаше Пламен много се стараеше и със сигурност мога да кажа, че го обичаше много! Направо като истинска баба бих казала! От сърце се занимаваше с него и не и тежеше (сигурно понякога му се е ядосвала: нали и аз се ядосвам понякога, но съм сигурна, че никога не си е и помисляла да се държи зле с него). Смятам, че когато човек решава да се занимава с това трябва да знае, че ще бъде подложен на изнервящи ситуации и плач, и тръшкане, да бъде много търпелив, да има подход. Не може да си мислиш, че гледайки детето ще става само това, което на теб ти се иска! И как така ще я е срам гледачката от детето?! Като взима парите срам ли я е?! А ние като си гледаме децата, че и чистим и готвим и какво ли още не правим същевременно как издържаме?! А на нас някой плаща ли ни?!
Когато човек приема да работи дадено нещо срещу съответната заплата трябва да знае какво се изисква от него и да изпълнява задълженията си! И разбира се, че трябва да се играе с детето, а не да се оставя да се занимава все само!!! Според мен претенции за гувернантка може да има жена, която учи детенце на писане, смятане, чужд език или нещо друго такова! А не жена, която просто занимава детето с игри!!! Защото и най-необразования човек знае как да нареди кула от кубчета или да ползва детски сервиз за чай да речем?! Не им плащаме да си играе само детето, докато детегледачките изглеждат поредния сериал по ТВто!
Но всичко това зависи от жената. трябва да има усет и да обича деца! И това си личи просто от далече! И освен това трябва ясно да съзнава, че каквото изискване поставят родителите-работодатели тя трябва да го изпълни възможно най-стриктно или, ако прецени, че не може или не иска да се откаже от конкретната работа!
Дано не съм много крайна, но покрай последните ми проблеми с детегледачки съм малко под пара... А ние с мъжа ми сме много коректни откъм заплащане и отношение спрямо тези жени, а те ни се качиха на главите! Вече започвам да мисля, че трябва да се почне с лошо, че да ни имат страх и да се съобразяват!

Според мен също е много рано в БГ да се говори за разлика между детегледачка и гувернантка за дете под 3,5 год.
Истината е, че в повечето случаи детегледачките не си дават много зор. Но в контекста на по-специалното дете си мисля, че е много важно да не бъде оставено на самотек между 2-3 години и да гледа сериали с една баба.

Напълно съм съгласна с теб.Аз имах предвид подобни умения, когато правех разлика между гувернантка и детегледачка,но се изразих по-елементарно.Гувернантката може да научи детето ти да свири на пиано/стига ти да искаш и тя да може /.
Мога да заявя, че на пазара на детегледачки,вече има агенции,които правят разлика между двете дейности/детегледачка и гувернантка/ и съответно има и разлиак в заплащането на ползваните услуги.

Имам 2 дъщери, сравнително малки (от лентите отдолу се виждат подробности), каката е със СД. От февруари-март насам съм ползвала услугите на 3 детегледачки за по 4 часа на ден 4-5 дни в седмицата. Първата детегледачка беше студентка, втората - по-възрастна жена на примерно 55 години, третата е ученичка. И на трите плащах по 2.50 лв на час. И трите съм ги намерила чрез форума за детегледачки на бг-мамма.

Най-много съм доволна от първата и третата - по-младите. Бяха много съвестни, не ги мързеше и правеха каквото им кажа - хранеха, разхождаха, преобличаха и занимаваха децата - рисуване, пъзели, игри, четене и разглеждане на книжки. Покрай първата кака (студентката) Хриси прорисува, направо се запали, постоянно се разкарваше насам-натам с една китайска дъска за рисуване и си драскаше разни неща по нея, даже и когато каката я нямаше... За съжаление детегледачката тръгна на някакъв курс и ни напусна поради недостиг на време. Третата детегледачка, която е ученичка, скоро тръгва на училище и тя ще ни напусне. С нея също се разбирам чудесно и е много съвестно дете... Малката ми дъщеря проходи буквално в ръцете й, за мен това значи много... С втората нещо не можахме да си допаднем много, беше от тези, дето имат толкова голям опит в гледането на деца, че каквото кажех, се подлагаше на коментар и критика, а накрая се разделихме, защото пренебрегна нещо, което изрично й бях казала за храненето на по-малкото дете. По този повод вече 2 месеца се опитваме пак да привикнем малката отново да яде с лъжица, защото беше развила някакво отвращение и правеше позиви за повръщане... Заварвала съм я в детската стая да лежи на леглото (става дума за примерно 11 часа сутринта), а децата да играят на земята до нея. Като за само 4 часа занимания на ден, това не отговаря на моите очаквания.

Скоро пак ще търся детегледачка и пак мисля да наема по-млада жена...

Мария, точно и аз си мислех, че на запад търсят по-млади момичета за детегледачки на деца до 3-4 години. Старите жени гледат стари хора. Може би има защо да е така.

Ох, имахме случка от днес и се чудех къде да я напиша тук или в нашите деца - Дара днес паднала на площадката и си охлузила една стара рана на коляното. Не е дълбока и въобще не е нещо сериозно. Детегледачката се опитала да й сложи лепенка, но понеже никога в съзнателна възраст не сме и слагали лепенки, детето опищяло квартала, борило се до последно и я свалило. Съответно детегледачката ми каза, колко я било срам докато детето ревяло. Не знам това неразбиране на детската психика ли е  - аз в квартала не съм видяла дете 3-5 години с лепенка на коленете, ходят си с отворени рани и това е.

Ами това са и нереазбиране на детската психика, и предразсъдъци.... Всички деца на тази възраст плачат, мрънкат и пищят за щяло и нещяло. Ако се огледа на площадката, никой не е умрял от срам.
Човек като се ангажира с гледане на дете, трябва да го прави с радост - да обича децата.
АКо се е наел само защото не умее да работи нещо друго, по-добре хич да не го прави.

При нас едната от каките сама пожела да дойде на занятие с логопед и у дома повтаряха игрите.
Хората са различни, едни ще занимават детето повече, други ще се "натягат" като измият чиниите (макар че аз такова нещо не съм искала). За детето разбира се, е по-полезно каките да го учат на разни игри.
Една лелка на 50 год. няма да седне на пода да вози камионче, или да строи с лего.

И нежелание е според мен!!! Защо не се опиташ да потърсиш друга?
Иначе аз пък съм най-доволна от най-възрастната детегледачка, която имах. Вярно, че с възрасстен човек трябва да имаш голям късмет, за да си паснеш (много често все повече знаят от теб и все си правят тяхната).  Но ние такъв невероятен късмет имахме с първата жена! Тя е на около 52 години сега. И си играеше с мъника, и с фотоапарат го записваше, и никога не со оставяше!
Двете по-малди от нея детегледачки не могат изобщо да се мерят с нея! Та това отново ме кара да мисля, че е до характера на човек и до пасване на характерите с тези на родителите...
Лошото е, че много хора, които се хващат на такава работа в БГ го правят защото не могат или не искат да работят друго... И по тази причина толкова си гледат работата де...

Ползвали сме за по няколко часа. В началото винаги правех списък с любимите игри на децата- пъзели, мозайка, пластелин и прочеее, с които могат да се занимават докато ме няма. Това съм го правила главно за детегледачката ни, за да знае с какво да си играят и да им е интересно. Отделно кога, какво ядат, телефоните ни и всичко което смятам за нужно.
Държала съм да не излизат, имам чувство че само аз и татко им можем да се справим с тях навън, особенно като по малки. По спокойно ми е като знам че са в къщи. Йоанка е аутист и разни опасности хич не я тревожат.
Аз съм много доволна от детегледачката ни, последно ползвахме услугите й в началото на лятото. Все ще намери с какво да ги забавлява, тичат, правят къщички, скачат, а и децата много я харесват.
Tigonew, много съжалявам за лепенката. Йоанка също не би търпяла подобно нещо по себе си, за разлика от батко й, за когото лепенките са чудотворни.

Ех, мами страхотни сте. Много ми помага , всичко , което пишете. Малко не  вярвах, че  може да  намеря такава жена , която да заобича Софи и да се  грижи за  нея  не  само заради  парите Но сега  някак имам  надежда 

А това за  възрастта и според  мен няма  , чак такова  значение , а зависи от  характера  на  човека. Защото , моята майка, която е  на  49 години , се грижи страхотно добре  за  малката. И я  носи по цял ден и гимнастика  й  прави ( и ние  ходим  на рехабилитация) , успява  винаги да  я нахрани добре (ние сме  много злояди). Учи я  малко по малко на разни нови работи. Ей такава жена  , като нея  да си  намеря !!! 

Нямам впечатления от детегледачки, но днес една баба ми събра очите. Жената е над 70г, взела е да гледа 2 деца от дом, някаква "Приемна грижа", предполагам, че така свързва и двата края. Пенсионерка, облечена в черно, предполагам живее без съпруг.Много блага жена, децата я гледаха в очите, малкото беше момче на 2,5г, каката беше на 8г. Нямах възможност да говоря много с нея, но жената каза - готвя им,играем, цял ден с тях се занимавам. По нищо не личеше, че не им е родна баба (по-скоро прабаба) Така че, едва ли възрастта има такова значение.

Всъщност не есъвсем вярно, че не съм ползвала услуги, идваше една жена около 2-3 седмици да се занимава с Наталия по един час, но после настъпи един от лошите периоди на детето, не търпеше чужди хора. Жената и не беше много подходяща, макар че много се стараеше. Аз не ги оставих сами, за да свикнат една с друга, но проблема беше, че тя говореше много и много бързо, което за детето беше объркващо.