Тази сутрин , за почивните дни няма да дам детето. Обаче то направо изпадна в нервна криза- онзи го вика, нещо му говори, настройва го да не идва при мен. То се разтръшка, разрева се, креши- не те искам, махай се. Принудих се да заключа вратата и да не го пусна с баща му. Сега плаче тук, вика. Не мога да разбера какво правят той и майка му с децата ми. НЯМАМ ПОВЕЧЕ НЕРВИ, позвярвайте ми повече от кошмар е. Такова нещо не се беше случвало до сега. Преди време бях го водила във Варна в отдела за закрила на детето, говорихме с психиатър. В понеделник ще подам жалба в отдела. Но искам и да го заведа на специалист за самостоятелно мнение и работа с детето. Не мога да си обясня причината за такова отношение към мен . Мам...му, не заслужавам такова отношение !
Майка ми и баща ми са на предела на нервите си. Ядосват се от това отношение, викат му, става още по-лошо. Казвам им да не му крещят, ама то блъска, удря ги не иска да ги видя. Недържам вече изобщо.
Детето изръси, че дядо му бил крадец, баща му казал,ч е той е откраднал парите му, представете си. А нийе живеем в къщата на баща ми, купил ни е толкова много работи и с пари ни помага.
Големият не идва почти, сега разбрах, че си подготвял една стая при свекърва ми- там щял да живее зимата, на 17 г е. Но докато минат делата може и на 18 да стане.
Е това ако не е психически тормоз, кажете ми какво е. Не мога да направя нищо, безлисна съм. Ще загубя децата си...