"ДЕКЕМВРИйчетата палави растат и неусетно зъбчета редят"

ШамЕнет да ти кажа аз съм абсолютно в  същото положение като теб, виждаш в колко часа пиша, току що го оставих да спи най-накрая с идеята, че 2 часа ще има мир и тишина - не винаги се получава, но нали знаеш за надеждата...
Чувството, че нещата никога няма да се оправят съм го преживяла първия път с дъщерята, ама те се оправиха макар и след 3-4 години или просто ние свикнахме с новото положение:)
Животът ти вече няма да е същия, но това е в реда на нещата, просто си спомни колко много си го искала това малко същество и се радвай на всеки миг с него. Не спирай да разговаряш с мъжа си за всичко, което те вълнува, връзката помежду ви е все така силна, просто нямате толкова време един за друг както преди.
С дъщерята ми се случи чудесна следродилна депресия - мъжа ми беше този, който ме извади от дупката и съм му много благодарна, сега подготвена за неволите свързани с отглеждането на бебе ме размина това чудо-просто като ми дойде нанагорно го давам свободно и не се кося за всичко дето не съм успяла - времето все не ми стига, ходя и на работа и две хлапета плюс маж отглеждам.

За спането при вас пробвай да махнеш решетката и приближи леглото до вашето, така и вълка сит и агнето цяло, поне аз така смятам да направя, пък дано стане.

Кураж и ме извини, ако съм ти се натрапила със съветите си.

Брей,аз мислех,че само моето дете се буди през ноща

Вержи скорошно оздравяване на Лорка  

Ina nk как 40 мин. си я чакала докато изплаче?Не дишаше ли?
Мен ме гони постоянно параноя да не се задави това дете...След няколко инцидента с посиняване,сега съм постоянно на нокти докато го храня най-вече.И понеже имаме много лигички все се задавя от тях и почва да се дави...

шамЕнет кураж,не се давай .То всички преминаваме през това,ама...ние даже с мъжа ми сме толкова уморени,че не си говорим понякога.Всеки гледа да седна на компютъра или нещо друго,просто понякога човек има нужда да отпочине...Ама гледам-спрели сме да общуваме вече,даже не говорим,а иначе разговорите ни се свеждат най-вече до детето и това е...За домакинстването-няма да коментирам просто.И кекса-също Ама вярвам,че всички са преминавали през това,преминават и тепърва ще го правят.Да благодарим на Бог,че децата са ни живи и здрави,другото...само ще се нареди
liletka още ли сте с разстройство?
esy ще се върнат нащата по старому,ама след време.Аз като гледам моите родители понякога така благородно им завиждам-ходят си на екскурзийки,насам-натам,но като знам колко  им е струвало да имат сегашния си живот.Включително и отглеждането и възпитанието на 2 момичета
Горе главата майчета,всичко ще се оправи  

Ей Шаменет, това не си ти!
Хайде, всички го преживяваме и ние най-добре знаем през какво минаваш. Мисля, че всяка една от нас тук, като прочете твоя пост ще каже, а това все едно аз съм го писала. И аз бих казала така. Гледам да живеем ден за ден и да не отдавам голямо внимание на малките ядове. Какво да ти кажа бих могла да повторя постинга ти дословно и няма да излъжа за нито едно нещо....../е само дето мъжа ми не е изтънял никак, но той обича да си угажда  /. Всичко ще премине....., като те чета сега и се връщам назад, когато Пешката беше съвсем малко бебе, имаше много неща /спането при мен, приспиването на ръце/, за които си мислех, че никога няма да се променят, но те се промениха.....  и сега е така настоящето ни се вижда неприемливо и непроменяемо, а всъщност, както Иви беше писала, ние вече имаме големи деца. Кураж и смело напред. Постави си някаква цел, която искаш да постигнеш, докато се грижиш за бебка. Да научиш нещо ново, да си припомниш нещо забравено, да усъвършенстваш нещо научено. Гони тази цел и гонейки я ще се обърнеш назад и ще видиш, че са минали неусетно месеци и години, в които ти не си просто затъпявала, а си се извисявала, защото си МАЙКА. 

А това, който ти го е казал за зъбите е нещо в грешка. И първия път като избиваха зъбчетата и сега втория - докато пробият Пеш все на цица висеше. Като пробие зъбчето, тогава вече се поуспокоява и си цоцва нормално до......следващя зъб.....

Чета, чета и какво да видя - уж аз се оплаквам, че Пешката почна да спи на нашата спалня, а то куп още мамчета на същото дереже. Все се каня да карам бабата да ни снима как спим - просто ще паднете: Мъжа ми свит на единия край на спалнята, Петър проснат по абсолютно цялата и дължина и аз висяща на табуретките отстрани, с които ограждам Петър .... на другия край, .......уж ограждам, пък баш бая си спя на тях.....

Ей на вижте ме и мене по кое време пиша: 00:45 - май тряя се нани вече.
Айде лека

Добро утро 

Моля тези от вас които знаят да ми кажат има ли разлика между брашно от елда и смляна елда за каквато говореше mamp21 или Ники (не се сещам точно).
На пскета пише Безглутеново брашно от елда, пълнозърнесто.
Ако някой знае дали това си е просто смляна елда или има и някакви добавки, моля да ми каже, че се чудя дали да дам на Нели.
Мерси предварително   

Аз няма да мога да дойда на срещата  Заминаваме с кумата и нейните деца на едно село утре вечер.

Стискам палци Лорка бързо да се оправя!

Ники, страхотно си описала ситуацията! Шаменет, също. И аз съм в кюпа, само дето мъжото не е слаб - но той като се налага готви, че даже и обича да го прави. Но поне си имаме баба за тая цел.
При мен има и друг проблем - бабата и таткото ни все се карат за нещо - тя е от старото поколение, дето все иска нещо да се работи, нещо да се върши и по възможност с краен срок вчера! Мъжото пък само един "почивен" ден има в седмицата! А и доста неща свършва в този ден, но бабата все недоволна и мрънкаща и все се карат - тази сутрин пак - направо до рев ме докарват и ми идва вече да се гръмна.
Поне тази сутрин се наспах. В 7.30 се събуди бебка, но аз обвиних мъжото, че я е събудил като си протяга ръцете - леглото й е долепено до нашите глави. И го накарах да я изведе от стаята и с баткото спахме до 9. Но пък от 2 до 4 не спах, че баткото имаше температура, а после бебката в 4 и нещо се събуди и се разлази по леглата. Много пръцкаше, но слава Богу лесно заспа - не на цица и не на ръце, но между нас.
За секса - уффффф.....Много не ми се прави, мъжото само ми мрънка, но вечер като заспят децата и искам да падна и да умра и аз..... Снощи май се разсърди, но просто не мога.... Понякога имам желание, но умората е по-силна от всичко. А за говоренето - скоро му казвах на моя, че освен за Вит.С, клеева тинктура, плодове и памперси за нищо друго не си говорим. Ако има половин час спокойствие някой е на компютъра - аз във форума или той си гледа филмче. Диалгът съвсем изчезна, което е адски тъпо, дано някога това се промени!
Хубаво е, че споделяте - поне малка утеха е да знаеш, че не си само ти на тоя хал.  Явно е нещо нормално и при повечето хора се случва.
Много усмивки днес ви желая, че моят ден не почна както ми се искаше!

Гледам по конкурси сме се метнали, та да ви помоля ако ви харесва да гласувате за нас в сп. "Моето бебе и аз" http://www.moetobebe.net/index.php?option=com_chronocontact& … ame=naisladkobebe снимката е същата като в Германос http://www.germanos-konkurs.com/?t=7&dID=1&ph=3&p=3& … ID=1&rID=5845 и е някъде по средата на страницата в най-дясната редичка с надпис Теодора, Варна. Благодаря ви предварително   


Ние също още сме на лечебна Хумана и хич не щеме да ядем нито каши, нито пюрета............май ще захранвам наново 


Никой не е казал, че да гледаш дете е лесно. Затова гледам да не се замислям много над собствените си неволи и не изпадам в депресии  Или поне като потъна гледам да изплувам по-набързо. Затова и реших да почна отново да ходя на танци....хем ще отслабна, хем ще ми действа като терапия. Шаменет дано се съвземеш по-бързо. 

Хайде сега да се похваля /то май не е много за хвалба/, че Пешката вече пълзи. Той отдавна се тътри по пода из нас, но сега вече го прави перфектно, като по учебник.....

verolina аз мисля, че няма разлика от брашно от елда и смляна елда. Доколкото знам е едно и също....  Даже в твоя случай е по-добре, че няма да се мъчиш да я мелиш. А за добавките - чети съдържанието на опаковката, защото нямам представа, какво може да има вътре. Най-важното е, че пише, че е безглутенова, което означава, че няма примеси с друго брашно /пшеничено например/.

Честит Рожден Ден на secretbg!!!   

Браво на Пешката за лазенето аз още си мечтая Нели да се вдигне ръце на ръце, крака и с изправена глава. Все още сме на 5 опорни точки, друго си е така да се подпира на главата 

Ники на опаковката пише само това Безглутеново брашно от елда, та и аз си мисля че трябва да е ок, иначе биха писали че има още нещо, но де да знам, исках да попитам.
И сега друг въпрос - как се приготвя каша от такова брашно?

А на Нели й излезна едно лишейче на бузката, а сега като заспа видях че има малка червена пъпичца на единия клепач. От какво ни е това чудо идея си нямам и след обяд отиваме припедиатърката 

Да,ние още сме с разстройство.От десет дни сме само на лечебните млека и пак нищо.А на всичко отгоре и не го засищат много-яде на всеки 4 часа и през нощта даже.Вече незнам.Днес се престраших и дадох малко попара,ама без сирене и без масло.

M-да, казвам аз ...  ...и пак ви повтарям    - тогава почва голямото нощно хапене 
Момичета, никой наистина не е казал, че е лесно да се гледа дете ....
Аз затова изчезнах от тук по някое време, просто го надживях ..... време за тебе си : нихт 
Това е пАлАжението 
На мен дните ми напоследък минават така :
Сутрин към 5- 6-7 ч рев / явно глад/ - полусънно давам от приготвенета от предходната вечер до главата ми табличка с празно шише, доза АМ, термос с топла преварена вода и студена такава  - мляко.
После се спи на пресекулки - според зависи - дЗвера или спи и той така, или му се изсипва кутия с играчки в кошарата.... в най-лошия случай ставам спала - недоспала събудена от дерящото се гърло зейнало срещу мен от кошарата , което неистово повтаря през сълзи като речетатив мам-ма..ма-мма!!!
След "укротяване на опърничавия" - смяна на памперс, нова доза играчи, маймунджулъци. Аз се надигам, обличам, мия ... обирам набързо хаоса от снощи в спалнята и кухнята и хващам МОП а.....
Следва преваряване на вода, съдове от снощи, прах ако има ..закуска ...кафе за нас / ако е рекъл господ дЗвера междувременно благо вади памперс след памперс от приставката на кошарата си ...дъвче ги един по един и ги захвърля на пода. Също така всичко останало , което намери там се мята на същото място. Аз дебнейки го да не преПие от флакона с олиото на Бюбхен ( който му е любим на вкус  / притичвам от кухнята/.
Ако пък нямам това щастие и положението е станало неудържимо, съответно дЕмона е напуснал кошарата си под мое ръководство и лази навсякъде, където съм пропуснала нещо да почистя на земята ..../.. може и в краката ми. Тогава започвам да хвърлям дървени лъжици, цедки и прочие , които временно го занимават.
Таткото ни отдавна спи в хола, съответно вече идва за кафе, получава го и малкия вРедител се бодва в стола за хранене и започва закуска.
Като обелих дума за таткото - добре, че дебеличък си го взех .... ... от 10-15 дни не яде нищо освен сухари и кисело мляко.
О.К - не готвя, но съответно и аз почти не ям ... в хладилника има достатъчно място за пюрета на дЗвера.....
Ако времето позволява се излиза - / тоест аз и дЗвера/ - за колкото може по-дълго време. Търсят се кучета, котки, гълъби, гарги .... абе що да е да мърда ... и летящи от вятъра найлонови пликове вършат работа. Също така - трмвая е на особена почит: следи се с поглед и предизвиква набиране в количката.....
Ако случайно сме вкъщи ... почти веднага след закуска се почва приготвяне на обедно меню.. ..пак за дЗвера
Ако е рекъл господ спи около час, ако не - като зайците за 20тина минути.
След обедното омазване/ зеленчуците са наказание - така смята Георги/ и по този повод и той наказва найка си като повтаря БА_БА_БА  с пълна уста и пюрето излиза на талази - имаче не плюе.....
Става от стола и почва да маже по него, бърка в купата, дебне да плесне лъжицата, а аз през цялото време смирено нареждам : една за мама, една за тате...
Следобяд - същото ако спим спим, ако не игра на ламината. Стаята се обезопасява/ очистват се нощните шкафове от най-хубавите /според дзвера/ неща , а именно: списания, вестници...мама си прибира чехлите / колко жалко/ , контактите са обезопасени/ постоянно/ и какво остава - да се катери по тоалетката, да обикаля изправен кревата, да пипа радиатора / пък той пари  /... а да маже по огледалото на гардероба, да се вре под дъската за гладене...и да чака майка му да вади разни играчки и да го занимава.
Понякога ако е благоразположен и' позволява необезпокоявана да излезе на терасата / откъдето го гледа/ и да изпуши някой фас...ако пък не застава точно пред вратата и тя не може да влезе....
Дебне само някоя врата да се отвори и да изпълзи в коридора, а най любимото е при татко в хола. Лошото, е че отскоро желае и да ходи като го придържам леко / малко като Чарли Чаплин го докарва/....а и си събува обувките на Колев и ги дъвче. Спуква поне по един балон на ден и ... какво друго да ви кажа .. сигурно забравям нещо.
Цял ден съм с него... ето баща му го внесе токущо. А , бушонира се всеки ден - пада тоест на глава.
Вечер едвам чака да го приспя , 20 мин точно и цЪфва вертикално в кошарата. Почва се един смях, една лигоч.....особено ако го погледна.
Задължена съм на мъжа ми , че поне в опитите си да го приспи успява да го хистеризира окончателно и 10 мин след като е постоял на цица заспива - някъде към 23-23.30.ч.
Аз приготвям нещата за утре и прочитам някоя страница от книжка, хапвайки някоя бисквитка в кревата....
И идва новия ден ....
Та,  Сарке и всички други майчета мили - гледайте от хубавата страна на живота  ,
Ако няма такава : гушнете си нАпастта божия и я нацелувайте здраво - ако не реши проблема поне ще ви поуталожи гнева малко и ще ви разведри. 
Желая на всички търпение много и много , много любов ! 
 

Magesta- всичко което си написала се отнася и за нас, дори с подробностите за цедки и дървени лъжици.Разликата е че си лягаме в 21 часа, аз нямам нервите да съм с него цял ден и до късно вечер искам и аз минутки почивка.
Мамчета всички сме на един хал то е ясно вече едни са го приели други не а трети в процес на приемане. Аз започнах да гледам от към добрата страна. Започнах и честичко да го оставям да си поплаква аз не мога при всяко ммммммм и да търча да се научи да чака!
Що се отнася до мъжо  тръдно се засичаме той постоянно на работа а върне ли се хващаме се га гушите, кой какво е направил и кой какво не!
Това е период според мен но колко дълго ще продължи незнам.
Ето дори сега пиша и малкия наддава вой от леглото ами да чака!

браво Magesta много хубав пост и  повечето неща са реалност.така че избор нЕма ще си гледаме дЗверчетата и ....така до старини 

...мдаааа...благодаря, че ме разведрихте от сърце - Ники и Маджеста, смях се здраво

В момента най-накрая грохна и се отказа да протестира срещу спането в леглото й, та най-после седнах. Щото не ще пюре, дори домашно, ни със сирене, ни без сирене, нищо. Само цица. Ама и от цицата заспа - колко изяде, не знам, но само да помръдна да я вдигна и спейки си набутва пак зърното в устата. Като я оставих все пак, щото колкото и да ми е готино с нея в пазвата ми, облегнати на леглото, чака ме размразеното месо от снощи, (чака ме и полуготовият чийзкейк, който съм почнала от сватбения ми ден (4ти септ), ама не ми достигна крема, тавата с натрошени бисквитки с масло само заема място в хладилника..., но до него ще стигна не знам кога, че имам и пране все пак). Та като я оставих  врякна. Е, викам аз досега те озаптвах да не ревеш, ама пък вече си голяма, глезотия такава, рЕви си тука, отивам да досготвя! Е, рева, пауза, рева, пауза и така 30 тина минутки и ся спи диването й с диване. Ох, сърцето ми се къса, като реве. Ама не може иначе нищо да се свърши, бе, а камо ли за храната да мисля.
Притеснявам се, че като я оставям да реве ставам лошата мама, а не както досега, бях много добричка и - Ники, това найистина не съм аз, не мога да се позная толкова лоша, непукиз и грубиянка. Ами ако реве от глад все пак, нали не яде пюре?   Днес бяхме на детска консултация и се оказа, че не е наддала и 1 см, да не говорим, че миналия път я изкараха 74, а ся 72,5 см...А на кг е 8,240...Не е много...Док-та вика да й разнообразявам менюто, да не би да има предпочитания принцесата! А, забравих да ви кажа - както не яде пюретата, стиска устни и не премигва пред лъжичката, то картината се променя на 100 градуса, ако й дам Мисело Кляко! Яде и посяга към бурканчето!...

Таа..., Пижелунке, какви танци ми разправяш, гладна мечка нали знаеш...аз не от еднообразието толкова, ами от ПРЕумора...

Иначе, да...така е сладка и красива...на мама гордостта...

Отивам да пера в последните минутки на съня на принцесата...

Здравейте,мамчета!
шамЕнет и всички останали ,които споделяте терзанията си,искам и аз да ви вдъхна малко кураж!   Аз наистина нямам идея за какво говорите,мога да кажа,че почти нищо от написаното не ми е познато,но само миг се поставих на ваше място и...   ! Не мога да си позволя да давам съвети,но искам да ви уверя,че жертвите,които сега правите си заслужават и рано или късно ще бъдете благословени с много радост и любов от същите тези малки сладки човечета,които сега ви изцеждат силичките! Бъдете търпеливи! Дано не ви звуча като нравоучителка...аз просто искам да си представите бъдещето и да се усмихнете поне за малко!  
п.с. Радвам се,да прочета по-ведрите постове... 

Пижулинка , гласувах! Успех!  

С риск да стана досадна искам да напомня за конкурса, в който участваме аз и бебката ми!   Крайния срок е днес,така че който е отлагал момента да ни подкрепи - сега му е времето да го направи на mama@mama.bg - трите имена+ЕГН-то ви и текст "За Мария и Ноела от Варна"! Благодарности...