Абсурдни реплики за нашите недоносени деца!

Ей, големи гадове има на този свят.
Слава Богу, успях да износя и двете си деца до средата на 9 месец, ама какви работи съм чувала през цялото време... И то винаги до мен имаше близък (акушерка). Аз съм дребна (165см, 48кг), грацилна, както казват лекарите. С първото имах контракции от 4-5 месец, с второто - от 6 г.с. . Много пъти лежах на системи и инжекции за задържане, децата ми бяха много желани, надничах тук, за да се подготвя, ако се появят по-рано. С малката обаче от самото начало ми повтаряха, че е хипотрофче. Имах малко коремче, много повръщах, почти нищо не можех да ям. Случвало се е да ме "хранят" със системи. Всеки път щом отидех на ЖК чувах от доктора "Това дете нещо не е читаво, много ви е малък корема" "Стига сте пазили диети, ще си окепазите детето!" , "Детето ви е хипотрофче, да знаете - това са проблемни бебета!" , "С тоя малък корем - детето е изоставащо!" и т.н. - да не продължавам. Добре, че ходех и при свестни лекари паралелно да ме успокояват, ама все консултациите се падаха в петък и до понеделник или докато успеят да ме видят очите си изплаквах, че детето ми не е наред (още повече, че синът ми беше с вроден дефект). Що ли не слушах какво ми говореше моята близката, която от самото начало казваше да не го слушам тоя доктор, само да си взимам болничните и направленията от него.
Тръгнах да раждам - приемата ме в болницата, прегледа ме и каза, че е около или малко над 2500кг. Викна докторката да ме прегледа - мерят ми корема - отговаря на 32 г.с (а аз съм в началото на 39 г.с.). Гледа ме, гледа ме, като колегите й я увериха, че това ми е терминът и като видя каква папка си нося с изследвания и ехографии, заключи "Моето момиче, природата си знае работата, ти слонче не можеш да родиш, дребно бебенце е, ама и ти си тесничка!". Мила жена беше, ама й свърши смяната и останах с 2 говеда. Едното веднага ме подхвана да ме разпитва, сакън ако може да му платим, и като че се опитваше да ме хване в лъжа кога и къде съм си правила изследванията (при това бяха от същата болница, лекарите там ми следяха бременността). Другото говедо ме гледа с ултразвук и аз през цялото време питам "много ли е малко бебето?", а тя с един кравешки поглед "Ми аз не мога да го видя, може би е хипотрофче, много ви е малък корема! Уф, като родите ще го видим читаво ли е, какво е... В неонатологията ще го спасят." Патицата му с патица, не е можела да види бебето, защото главата му вече е излизала, след 15 минути родих. През цялото време се чудех защо моята близка се подсмихваше, а то им е гледала сеира. Магдалена се роди 2680, наистина дребна, но с отлични рефлекси. Ама колко бели коси имам от бременността заради това "хипотрофче", което на 2 месеца си удвои теглото и сега е и по-едра от другите бебета на нейната възраст.

Синът ми е роден в първата седмица на седмия месец, 1950 гр., 44 см, с наразвити бели дробове и почти задушен,благодарение на "кадърни"доктори...По време на самото раждане(с едно краче напред, според тях напълно подходящо за нормално раждане! ),,чувам реплика на един от лекарите :"Това дете ще е куцо, едното краче е по-късо от другото", a малко преди да загубя съзнание след това друг допълва:"Детето го загубихме, дайте да спасяваме майката!"... 
Така или иначе детенцето ми се роди живо,сякаш напук на тях!Не ми разрешават да го виждам,впоследствие разбирам че е бил записан като аборт І!Питам всеки ден как е и не получавам никакъв отговор, за сметка на това ни казват да не разказваме много много, че то не се знаело дали изобщо ще живее..Истински кошмар, изтръпвам и досега ,всеки път само като си помисля!
Разказвам ви всичко това най-вече да ви дам кураж и да ви кажа:Не им обръщайте внимание,всичко ще се оправи, дечицата ви ще пораснат здрави и умни!Синът ми е прекрасен здрав 20 годишен младеж, висок  185см, гордостта на мамаи тати и закрила на малката си сестричка.
Да са ви живи и здрави дечицата и горе главите , мили момичета!

Здравейте, случайно попаднах на темата и реших да се включа, защото "лекарят", който ме прие в Родилно отделение - синът ми се роди недоносен в 31г.с. - 1,450 и 37 см. Ми каза в прав текст: "Аз ще те изродя, ама това бебе няма да живее "
Благодаря на професионализма на лекарите в Майчин дом и 1-ва градска болница, които 50 дни се бориха за живота му и през цялото време ни даваха кураж! Днес Алекс е силно и здраво момченце на 1г. и 10 м. - много палав и жизнен 

Здравейте, чета тук и се ужасявам.На моя внук какви ли не болести му бяха измислили- хидроцефалия, синдром на Дъдли-Уолкър(при което децата имали 100 процента неврологичен дефицит и или се раждали мъртви или не доживявали годинка, не могат да се хранят, не мърдат, слепи ,глухи се раждали) и още куп неща. Плацента презряла, детето страда, изоставало с два месеца, малко околоплодна течност.Хубавото беше,че дъщеря ми разчиташе на мен и изобщо не слушаше докторите какво говорят.Лежа няколко месеца, пи лекарства за съдоразширяване и оросяване, беше с контракции и 2 см разкритие от седмия месец.Коремчето наистина и беше малко, но тя е 1,80 и бебето не растеше напред ,а нагоре. В деня на секциото, докато я подготвяха за раждането, доктора излезе и ми каза, че детето е много малко и надали ще оживее изобщо. А беше 6 дни преди термина.Само аз си знам какво ми беше.Оказа се ,че детето се роди 3 кг и 50 см и почти нищо му нямаше, само едното бъбрече беше леко изтъняло, но казаха,че с годините ще се оправи.
Сега е почти 4 годишен дивак,който ни прави всички луди.

 
И е много красиво хлапе (родих заедно с дъщеря ти, после вземахме храна от една детска кухня, а нашите са през 2 блока от вас  - ама не е имало случай да се запознаем лично).

Диадора, първо-стискам палци детенцето ти да оздравее!

Второ- подобни лекари не са хора, заслужават  !!! Съжалявам , че ти се е наложило да се сблъскаш с подобни същества !

Диадора, моли се за детенцето и недей да губиш вяра! Ние също ще те подкрепяме!  Знам как се чувстваш. 

А за съжаление има много такива лекари .
Чета тука във форума за малката Лаура, да е жива и здрава!, и за начина по който се грижат за децата в Белгия и имам чувството, че сънувам... Даже да дават на майката да си гушне бебето, въпреки, че е кило и малко  , толкова съм копняла и аз за такова нещо ...

Д-р Попиванова МД-София`това е вървеж срещу природата`беше така мила да ми обясни ,посочвайки сина ми!Аз съм на мнение че,точно заради децата кото мая син тя получава заплата!А и е въпрос на гледна точка но,цялата медицина си е борба с природата!

Цялото неонотологично отделение в МД е под всякаква критика а,жалкото е доста хора продължават да се подвеждат от стар и доста пораздухан имидж за тях и да раждат там!

Моите мъже се родиха в 35 г.с. и слава богу нямаха много сериозни проблеми. От лекарите и акушерките не съм чула лоши думи, но дочаках да ги чуя от собствената им баба. Кърмата ми дойде късно, беше много малко и почти веднага след това спря. Дали от нерви и притеснение, дали от друго няма значение. Като се разбра окончателно, че няма да кърмя свекърва ми каза: "Е браво, не стига че не можа да ги устискаш до края ми сега няма и да ги кърмиш, колко ли болести ги чакат... " Като че ли нарочно съм родила преждевременно (което е съвсем нормално за близнаци) и нарочно съм си спряла кърмата.  Много се разстроих тогава, поревах си... А преди това толкова я обичах тази жена... След тази случка и още няколко подобни около раждането някак си изстинах към нея.
Ама пък момчетата ми и го върнаха, растат здрави като камъчета (да чукна на дърво). 

Моят син е роден в 28 г. с., тежеше само 900 гр., след два силни кръвоизлива след отлепване на плацентата. И аз се наслушах на доста обидни и страшни неща. През цялото време докато ме подготвяха за операцията слушах какви ли не реплики, че детето е малко, че ако не изплаче нямат с какво да го интубират, че не се знаело дали ще издържи пътя до София, тъй като аз раждах в Дупница и го закараха в Клиниката по педиатрия в София. Стигна се до там, че един от анестезиолозите даваше идеи да не ме режат, а направо да ми направят аборт, че плода нямал никакви шансове. Но хиляди благодарности на моят гинеколог д - р Зантина, която дойде за операцията ми въпреки, че беше в отпуск и затвори устите на всички зли езици около мен и каза, че ще се опита да спаси не само моя, но и живота на моя син и го направи. Събра два екипа анестезиолози, два екипа детски лекари, няколко гинеколога. И на пук на всички моят син въпреки, че беше толкова малък изплака веднага и издържа пътя до София. На абсурдни реплики съм се наслушала и от свекърва ми. Тя в началото ми забраняваше да казвам, че съм родила въпреки, че то беше очевидно и още куп други реплики, които бяха доста неадекватни от нейна страна за ситуацията от сорта - де де много важно, като имате впредвид, че това е първото и внуче.
Сега, когато се връщам назад се ядосвам страшно много на тези бездушни хора. Но съветът ми към всички мами в това положение е не слушайте никой, вярвайте в детето си и не се отчайвайте. Бъдете силни, защото нашите малчовци го чувстват и усещат и имат нужда от нашата сила и вяра.

Аз родих дъщеря си на термин но едва 2380гр планово секцио поради това че имам проблем с тазобедрените стави а пък и бебето беше седалишно предлежание.И така ,постъпвам 10дни преди термина за наблюдение в болницата започват изследвания ит.н и на една от визитациите много уважаван и почитан док застава до леглото ми и въэкликва,ХА какво секцио готвят тук за това бебе според ехографията на термин еоколо1000-1300гр,ще си го родиш нормално и без туй няма да енаред и пак повтарям никакво секцио бебена термин 1000гр СЕКЦИО не.Ако още един път го беше повторил щеше да му фрасна една,имат ли представа тези док какво чувства една бъдеща мама в такъв момент в последните дни на бременноста си аз не спирах да плача от притеснение за бебето ми.За щастие дъщеря ми се роди напълно развита не е била в кувьоз наддаде бързо и на 7ден ни изписаха.

Здравейте, аз се казвам Поля и родих сина си Юри в 35 гс. в МД София на 31.07.2008г. За недоносено бебе се роди голям 3 кг и 49 см. С раждането разви пневмония и 4 дни беше на апаратна вентилация, после на палатка и на 14 ден ни изписаха.  Кошмара ми започна отново на 21.10.08. Отидохме в Педиятрията . Двустранна пневмония ужасни ренгенови снимки. Една седмица бяхме там на антибиотик, инхалации, кослородни маски. През цялото време той се усмихваше на докторите, хапваше си и така - просто затруднено дишане. Като мина тази седмица направиха ренгенова снимка нова и заключението на изкуфялата доц Анадолийска -НЯМА СМИСЪЛ - СПИРАМ МУ АНТИБИОТИКА, ТУК ИМАМ ЕДНО ТУМОРНО ДЕТЕ БЕЗНАДЕЖДНО, ДРУГО НЕ МИ ТРЯБВА. Недоразвит бял дроб, с пневмония. Все още ходим по мъките и се борим за моето малко ангелче, за щастие има лекари, които не отписват толкова бързо живота на децата, било те и недоносени с проблем. Писала съм подробно за нашата мъка в Темата "Да се запознаем"
 
 

Виждам ,че отдавна не е писано тук ,но аз реших да споделя и моето разочарование.Искам оърво да кажа ,че досега от лекарите нямам оплаквания. Аз родих на 18.11.08г и бебчо трябваше веднага да го преместят в педиатрията в София.Аз дори не го видях.
Та по този повед една "приятелка" се е изказала така: " За ,мен това е безотговорна майка , да се разпише да и вземат детето без да го види. Трябвало е веднага да тръгне с такси и да си види детето. Аз ако бях нямаше да позволя да ми вземат детето без да го видя и изобщо да го преместят без мен."
Аз много се разочаровах ,защото  от това дали ще преместят детенцето ми зависеше животът му. Но сега не се впечатлявам от прикаските на хората. Само се моля бебчо по-скоро да се оправи и да си го прибереме у дома.
На такива компетентни хора мога само да пожелая да са живи и здрави пък Господ вижда всичко.