За заплатите на учителите и стачката

А за мен са наглост първите ти изречения в поста. На езика ми е да ти отговоря подобаващо, но ще замълча, възпитанието ми е такова, все пак.
Много взехте да си позволявате, хайде тези епитети някъде другаде, а?

Разговори с родителите се провеждат само и изключително по преценка на учителя. Ти трябва да имаш техните координати, те твоите нямат никакво право да знаят. Кой им е давал такива  права на родителите и на какво основание?

Малко за разведряване.
Значи, добър признак трябва да е ако никой не те потърси през учебната година. Обаче, ако те потърсят, отчиташ се на килимчето.

Няма смисъл, явно мислиш, че да си общ работник е престижно.

Вече ти отговорих! Форумът върви с бясна скорост!
Ами в моето училище, след изявени от родителите доста странни претенции (по изключително груб и невъзпитан начин!), директорката ме увери, че родителите можели почти всичко да искат от мен (понеже попитах- какво точно влиза в задълженията ми, по повод на родителските претенции)!!!! Е тогава вече си казах- колкото и дипломи да имам, на тези изисквания не мога да отговоря! Не съм супермен! Според мен това е едно от най- важните неща, които трябва да се променят в образованието!
Между другото- имаш право да говориш лично с всеки класен ръководител в определен ден и час. Попитай в твоето училище- това вече е регламентирано!

Може ли аз да ти отговоря? Ние доброволно предоставяме телефонните си номера, защото е удобство за родителя и по-лесно поддържаме връзка. Аз държа да знам от родителя, че детето е болно, за да съм сигурна, че бележката, която после ми носи, не е взета ей така за кеф. Родителите работят и им е почти невъзможно (на някои от тях) да дойдат сутрин в училище, затова е удачно да ми звъннат и да ме уведомят, че детето ще отсъства по болест или по семейни причини. Или да ме попитат нещо във връзка с детето. Да не говорим, че понякога телефонът е единствената връзка учител-родител. Оня ден се запознах с една майка - цяла година съм класна на сина й, но за пръв път й виждам очите. Цяла година не намери време да дойде на родителска среща или в училище, въпреки че многократно съм й звъняла да я запознавам с изпълненията на детето й и да я моля да дойде да се срещне с мен и други колеги. Да, ама не. Едва сега дойде в училище, за да вземе документите на сина си. Ако не й беше хрумнало да го премести в друго училище, сигурно още нямаше да я познавам. Та ако трябва да съм честна, не ми пречат обажданията на родителите и ми е последният дерт това, че ще ми звънят - поне има някаква заинтересованост, поне поддържаме връзка...
Случвало ми се е вечер да излизам на кафе с родителка, защото не я пускат от работа, а трябва да обсъдим проблемите с детето й.
Иначе неписано правило е, че в училище щом дойде родител, трябва да му обърна внимание, стига да не е по време на учебен час. Междучасията са регламентираната ми почивка, но я прекъсвам, за да разговарям с родителя... Определените часове си ги има, ама кой ти ги спазва... Както и да е - това са бели кахъри, преживяват се...

Всъщност, за какво незавършено образование става въпрос - средно или висше? Или и това е тайна.
Ако си още ученичка, нещо не си съвсем в час. Но да кажем, че е грешка на растежа. Ако съдя по използваната дума "учители", е логично да е средно.

Ако става въпрос за висше педагогическо, значи имаш достатъчно основа като бъдеш висшист и педагог, за да не се изразяваш по такъв груб начин за чуждите знания, независимо за кого става въпрос. Предполагам, че добрият тон влиза в обучението.
С такова отношение, като започнеш работа като учител, може да започнеш да наричаш колегите си некадърни, а родителите досадници, които само ти създават проблеми.

Аз споменах вече за това какво е регламентирано в "моето" училище. Никакви срещи с учители, никакво право на разговори с тях и никакви тяхни координати. И така трябва да бъде и в българските училища а вие ако искате да градите някакъв имидж в обществото, трябва да имате професионален съюз, който да ви защитава интересите и да отстоява подобни на пръв поглед дребни, но МНОГО важни за имиджа на преподавателите неща.

Би ли ми казала къде го пише това? Не се заяждам, наистина ме вълнува!

Наистина, че темата върви с бясна скорост.
Аз пак ще се включа само със следното.
Уважаеми родители, в това число и аз- да се попитаме
Ние перфектни родители ли сме, проверяваме ли тетрадките на децата си ецедневно, подписваме ли бележника ежедневно, знаем ли имената на учителите, които учат децата ни и знаем ли кога да ги намерим, колко пъти отиваме в училище с идеята само да попитаме какво става, има ли нещо, което трябва да знаем(колко пъти отиваме без да са ни поканили , или потърсили по телефона, а само по наша инициатива) колко пъти като сме говорили с учителката на детето си сме и казали " Ау как ги изтрайвате, ние у дома по 2 не успяваме, а тук е ллудница"
Колко пъти прочетохте приказка на детето си, колко пъти разговяряхте за  трепетите на сърцето
 ИКОЛКО ПЪТИ ДЕНЯТ ВИ С ДЕЦАТА СЕ ИЗЧЕРПВАШЕ С ДУМИТЕ ИМАШ ЛИ СИ ПАРИ ЗА УТРЕ, КАКВО ЯДЕ ДНЕС, ХАЙДЕ ЛЕКА НОщ.
 Какво правя АЗ за детето си - достатъчно ли е - и какво искам от другите да допълнят за да изградя една достойна личност???............
Лека нощ на всички.