Притеснено ми е доста, размишлявам тук върху няколко варианта - да избера една съседка, да намеря частна градина или да го дам на баба ми.
Съседката е на възрастта на майка ми (49год.), мисля, че ще се справи и ще има сили да търчи след него. Хубавото е, че се познават с моя Криско идеално.
А баба ми, е на 72 год. страх ме е да не й стане нещо заради моя пъргавелко, че няма да има сили да устои на неговият див режим.
Та детската градина ми идва най-удобно хем е срещу блока ми и шпионирам, хем ги учат на много неща, песнички, танци, игри, занимавки дрън дрън
Вчера отидох към 4:00ч викам си, той ще ме чака с нетърпение, е с такова нетърпение ме чакаше, че чак хъркаше...всички деца станали, тропат, крещят, играят... леглата подредени и прибрани, само наш Кристиян прегърнал юргана и спи с отворена уста. Е това се казва Пън събудиха го и той ревеше тихичко, след като ме видя от радост ли не знам, така засили плача си проби ми мозъка, викам РАДОСТ трябва да е
Днес сутринта вече знаеше къде отиваме и имаше рев и сополи до под брадата
В момента в който тръгвам леко да му пускам ръката, той внезапно се вкопчва наново и вика " Мамо дай къка, а така дай къка бао мамо, бао" къка = ръка, бао= браво
Е, как да не ти е мъчно, пак седя и следя часовника, избутвам лека полека стрелките, да дойде по-бързо времето
Зомбайо- Много смях с тебе и при мене беше подобно, зад един Кестен се скрих, но учителката ме видя и ме викна почувствах се като съгрешило хлапе
Каза ми, че е добре , но не разбрах защо всички бяха на вън, само моето Дяволче Фют беше вътре