Случвало ли ви се е да повишите тон на детенце?

  • 3 304
  • 92
# 30
А има ли някой, на когото никога не се е случвало. Аз даже и истерично съм крещяла  Rolling Eyes После съм се чувствала ужасно...

Познавам такъв  тип човек. Едната ми най-близка приятелка. Не повишава тон за нищо на света. Дори и когато очевидно е "яко скосена". Още няма деца. Но за 15-те години, в които я познавам, не съм я чула да говори високо. Предполагам, че и с децата си след време ще се отнася така.
Виж целия пост
# 31
Да доста често се случва,той ме научи да крещя smile3514.
Виж целия пост
# 32
Да, тази сутрин ми се случи. Направо му се разкрещях. Цяла нощ реве (вадим кътник  ooooh!) и вече бях пред нервна криза. За гузно - меко казано е, че ми е гузно след това, но какво да се прави, и моите нерви имат предел. Confused
Важното е всичко да има някакви граници и да се усещаш докъде стигаш, дори много да ти прекипи. Човешко е. Hug

Ужас.. и аз го правех като й никнеха кътниците. Някак неволно ставаше. Толкова бях скапана, че в полусънно състояние се развиквах. Беше ми много гадно после. До някава степен не можех да го контролирам. Знам, че не съм права.. ама това отмина. Сега пак крещя. Като 100 пъти повторя едно и също и тя се прави, че не чува се развиквам яко. После й казвам "Добре де,защо чуваш като крещя. Приятно ли ти е да крещя?" Тя кава "Не", а отговарям "И на мен! Не ме карай друг път да крещя, за да ме чуеш".. и така до следващия път  Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil
Виж целия пост
# 33
Много е гадно. Усещам, че трудно, дори не се владея, когато двамата пощуряват вкъщи. За жалост (че не  Mr. Greenсе владея, не че дивеят децата).
Виж целия пост
# 34
Повишавам,и то доста често-поне по веднъж на час...Говоря,говоря,говоря,и като не разбира от дума-викам.Той ме гледа с огромни,учудени очи,а на мен вината ми засяда като буца на гърлото.... Weary
Виж целия пост
# 35
Случвало се е , да. След това се чувствам гузна наистина, но...., какво да направя, избиват ми  нервите понякога. Embarassed
Скоро даже на няколко пъти след като и кресна и тя ми казва "Мамо, искам да ми говориш тихичко..." и аз  се чувствам най-лошата майка на света.Sad
Виж целия пост
# 36
Няма майка, която да не повишава тон. Виж, да крещиш и да се караш е друго. Не съм го правила - предпочитах пошляпването по дупето. Сега се разбираме само с думи, рядко ми се налага да повиша тон
Виж целия пост
# 37
И аз повишавам тон, за съжаление не успявам винаги да се владея. Понякога и я шляпвам по дупето (голямата щерка). Confused Embarassed И гузна се чувствам после, и виновна, че съм допуснала да си изтърва нервите.
Виж целия пост
# 38
А има ли някой, на когото никога не се е случвало. Аз даже и истерично съм крещяла  Rolling Eyes После съм се чувствала ужасно...

Да, съпругът ми  никога не  е крещял на децата и въпреки това като каже нещо  ведната бива чут!
Как го прави този номер за мен е загадка. Rolling Eyes
Аз, разбира се ,съм крещяла.
И съм се чувствала ужасно след това, но какво да се прави и аз съм човек и имам предел на нервите.
Виж целия пост
# 39
Да,и на мен ми се случва.После следват обяснения с нормален тон,защото съм гузна.
Виж целия пост
# 40
Да, случва ми се....
И когато се случи ми иде да се гръмна.
Вече смених процедурата, когато се усетя, че излизам от контрол отивам в кунята или хола за няколко минути докато се успокоя!След това се връщам и всичко която се е опитал да обърне, лапне, счупи и т.н. го махам от стаята.
Ако трябва апартамента без нито една мебел ще оставя Peace
Виж целия пост
# 41
Никога не викам или крещя, но се случва да повишавам тон. Ефекта в повечето случаи е отрицателен - ако до преди това ме е слушала, но не е правила каквото казвам, в момента, в който повиша тон автоматично ме изключва от звуковия фон и почти ме игнорира.
Това, което истински не понасям в себе си и се старая да се боря с всички сили е не когато повишавам тон, а когато съм изнервена до крайност и ставам пасивно-агресивна, заядлива и дребнава. В състояние съм с равен тон да ни вгорча на всички вечерта, само защото някой идиот ме е ядосал преди да се прибера и не съм успяла да го преодолея. След това се извинявам и се опитвам да й обясня, че ако понякога мама говори така и не е добра, то тя (дъщеря ми) няма никаква вина. Но подобни случки направо ме тровят и работя много усърдно върху себе си.
Виж целия пост
# 42
Не повишавам тон, имам си един специален 'нисък' тембър, с който говоря, когато 'се карам' - като го чуе дъщеря ми веднага си закрива очите с ръце, за да не ме вижда или казва: "Ти ми се караш, мамииииииии". Имам и един още по-спокоен и в нисък регистър, с който казвам: "Много съм ти ядосана." или "Бясна съм." и подобни - тогава усеща, че нещата са сериозни и на секундата прекратява това, което ме е докарало до това състояние - този тон обаче мога да го направя само когато наистина съм бясна...

Кресвала съм от изненада, несъзнателно като да се обърна и да видя, че яде изпуснат незнайно от кого на земеята Зрънчо.  Shocked
Виж целия пост
# 43
Напоследък с баткото - да, но няма ефект. Сигурно съм поизнервена от 4 месечното стоене на вилата само с двамата, а и на малкия му никнат зъби и освен това се опитва да ходи...
Абе въобще комплексна история, но файда от викането няма. За по-сериозни и остри забележки ползвам равен тон или говоря през зъби и той веднага разбира че съм бясна.
Ако съм го повикала два-три пъти а той ме е игнорирал, надигам глас, а той с най невинната ангелска усмивка идва и казва - ама защо викаш, аз чувам  Laughing
Виж целия пост
# 44
Странен въпрос задаваш... По-добре да беше питала: "Търся майка, която никога не повишава тон вкъщи, винаги с усмивка изтърпява всяка глезотия на домашните, става сутрин в пет, ляга си след полунощ, готви, чисти, пере, глади и пазарува, обръща достатъчно внимание на децата и мъжа си, изглежда винаги спретната, никога не закъснява за работа... Води децата си на куклен театър, посещава изложби, поне веднъж в годината ходи на опера, чете книги..."
Е тогава щеше да е интересно кой и какво щеше да ти отговори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия