Българско сиропиталище за деца втрещи света!

За да не се повтарям с Лени или да се опитвам да търся други думи, само ще кажа, че подкрепям казаното от нея.

Днес цял ден почти прекарах пред компа в четене на темата,отдавна не бях влизала,но това което днес видях и прочетох ме срази тотално   

Връзка има и то голяма между децата в Могилино и децата в другите домове и тя е липсата на квалифициран и мотивиран персонал,който освен да им набута храната в устата и да им смени памперсите да има някакво отношение към тези деца,като към живи същества а не като към неодушевени предмети  И животните ги извеждат на разходка бре!:bad-words:

Моят син го изписаха от такъв един прекрасно устроен и добре спонсориран дом на 10месеца по документи здрав.Е сега е на 6 години и още не може да догони връстниците си и половината му живот мина по болници и доктори    Така съжалявам,че тогава  нямаше  ДБМ и че не събрах сили и смелост да съдя директорката на дома  за съжаление тя все още е директор.
Това дете мили момичета след 6 години е с досие в болницата по-гоямо от пенсионер по болест и причината в по-голямата си част е на институцията и безхаберието на перонала.

Та това е връзката -ако той беше останал там може би щеше вече да е в някой от домовете като в Могилино ако изобщо беше оживял 

Отпеснах се ,но исках да ви кажа,че в писмото трябва да обобщим проблема.

Не съм гледала филма още сега го тегля,но той трябва да стане достояние на  максимално много хора,лошото отношение към такива деца,болни,изоставени във всички институции е ужасно дори и в обществото.Привидно хората се правят на състрадателни,но истината е друга - всеки си плюе в пазвата и си казва- добре че аз не съм на това положени и си плюе на петите и бяга далече    Кръщелникът ми е с ДЦП и госпожата му по математика чак втория срок е разбрала че има такова дете в класа си и отношението и не само че не се е променило към него ами се е влошило и резултатът е детето не иска да ходи на у-ще и стане ли дума за математика изпада в истерия.

Хайде момичета напишете писмото и го пращайте,и ако няма отговор ще напишем ново и пак и пак и пак докато в един момент не им писне.
Ако нещо предприемете този път ще се постарая да дойда на време.Подкрепям ви с цялото си сърце    ако мога с още нещо с удоволствие

Ели, поправих го с Конвенцията.. извинявам се за грешката, мн. съм застреляна. 

Роси, сложих едно изречение за предишния отговор
Ще ги обобщя, тоест, ще опитам да сложа повече от твоята емоция в писмото, щом така преценявате. Въпреки, че аз съм по-административен тип и винаги гледам да ми е ясно като чета и писма от хора и аз като пиша.  всичко по точки в редички и колонки, за да мога да проверявам и резултата.    Но ще опитам. Тази вечер ще го пусна.
Когато го публикувам, който ще го поправя и качва на бланка да го прегледа все пак за правописни грешки.
Съгласна съм и с Янита - твърде емоционални писма се приемат повече, като нестабилни.

Взели ли сте входящ номер, има 30 дневен срок за отговор. За становища не помня колко е. Май по-малко.
Системата регистрира всеки ден закъснели отговори и подсеща. Поне това помня от МЗ, където съм работила известно време.

Изказвам обективното си мнение. Аз не съм административен тип, точно обратното. И все пак.....
Прочетох двете писма, определено писмото на Лени ми прозвуча по-строго и заплашително. Точно заради яснотата му и конкретиката. В инерес на истината, на мен на моменти ми прозвуча дори по-емоционално. Смятам, че емоцията, ако се използва като вид оръжие за постигане на цели, трябва да е много премислена и поднесена хладнокръвно, колкото и странно да ви звучи.
Точката за лекарите........., нямам представа това възможно ли е като искане, но ако се включи, предлагам да е съвсем ясна и конкретна, без да се оставят вратички. Така както го беше написала Роси, имаше вратичка: "Ако живота им е застрашен при отглеждане в домашни условия", цитирам по памет. Всеки лекар може да се измъкне и да каже, ами застрашен беше. Кратко и ясно, лекарите да не влияят на родителите при вземането на решението.

Писмото на Лени е пефектно откъм стил.

И тъй като, явно няма как в едно писмо да влязат всички взаимосвързани проблеми, че дори и част от тях и понеже няма как, осиновителите да реагират с по-малко емоция от тази тук или да спрат да изтъкват проблемите, аз ви подкрепям, каквото и както решите за правилно. Сигурна съм, че и всички останали ще го направят.

От друга страна, ние (осиновителите), ще се опитаме да сторим нещо по-семпло, но с надеждата, че при по-голяма настоятелност, някъде, някой ще се пропука.

ВАРИАНТ 2 увеличих емоцията на две места - при отговора на старото писмо и при описанието на проблема на децата. После писмото следва логиката от първото, малко разместих 1-2 абзаца , но при точките направих някои обединения с тези на Лавендер. Така, мисля, че все пак се запазва някаква подреденост и в същото време не е сухо-административно. Също гледах да спазя все пак някакъв респект към терминологията " семейна среда" , вместо "домашна обстановка" ,  сложих и някои удивителни, които хич не са ми в стила  


Та.


До…


Уважаеми Госпожи и Господа,

С настоящето писмо от името на Фондация „Движение на българските майки” и всички загрижени български граждани изказваме своето обезпокоение и загриженост за съдбата на децата с физически и умствени увреждания, живеещи в институции в България.

Това е второто писмо, след писмото ни от 24 април 2007г. , с което отново целим да сигнализираме за  проблемите на децата, живеещи в институции. Уви, отговор на първото си писмо не получихме, но ще продължаваме да настояваме за такъв!  Надяваме се сегашното да получи вашия категоричен и резултатно-ориентиран отговор.

Пишем ви, потресени  от филма на ББС „ Изоставените деца на България" , който показа на зрителите си трагичното ежедневие и антихуманно отношение на персонала на дома в с. Могилино към тези болни, забравени и захвърлени в това отдалечено  село деца. Стигнахме до там, други да алармират за проблеми, които отдавна трябваше да са зад гърба ни. Защо България не може  да осигури нормално човешко съществуване на децата в институциите? Защо не ви е грижа за българските деца, било то с увреждания или не? Защо допуснахте децата от  Могилино да бъдат показани пред Европа и света, с което поставихте под съмнение успеха на реформите в сферата за грижи за деца и изобщо мястото ни в ЕС?
 
Освен, че уронва имиджа на страната ни по безпрецедентен начин, филмът показа най-вече огромната лична драма на тези деца, за която българските политици, държавни и общински институции са лично отговорни.  Без съмнение , показаната реалност е в нарушение на основни човешки права, както и в нарушение на основни членове от Конвенцията за правата на Детето, която е ратифицирана от Р. България през 1990г. 

Разрешаването на проблемите на децата от Могилино е задължаващо и към всички останали домове за деца с физически и умствени увреждания в България, които очевидно се нуждаят от  незабавни мерки за осигуряване на адекватни и специализирани грижи в отговор на специфичните нужди на всяко едно болно дете.

Именно за такава ефективна намеса настояваме пред вас сега:

1.Незабавни мерки за подобряване качеството на грижа за деца в дома в с. Могилино и ефективни наказания за виновните за тяхната трагедия.

2. Увеличване на броя на квалифицирания персонал във всички ДМСГД и  ДДМУИ за осигуряване на адекватна грижа за нуждите на всяко дете; Бърз отговор на нуждите от подобряване на базата, заплащането и най-вече обучението на персонала за работа с тези деца.

3. Закриване на отдалечените домове и преместването на децата  на места, гарантиращи специализирана грижа.

4. Спешни мерки по превенция на изоставянето; Повишаване на качеството на работа на здравните и социални работници; Наказание за лекарите, които съветват изоставяне, освен в случаите, когато живота на децата е застрашен в семейната среда.

5. Спешни мерки за съкращаване на периода за родителски отказ и отнемане на родителски права с цел бързо осиновяване и респект към правото на детето на живот в семейна среда; Осигуряване на информация за детето преди изоставянето ( произход, наследствени заболявания и др.полезна информация за психическото и физическото състояние на детето);  Осигуряване на  майчинство на осиновителите без оглед на възрастта на осиновеното дете.

Настояваме за  ефективна реакция, която ще доведе до промяна на съдбите на тези деца! Настояваме за широко оповестяване на взетите мерки!
Настояваме името на България никога вече да не се свързва с нечовешко отношение към деца!

само да питам " няма отказ за осиновяване" ли се казва? 

Терминът е  'съгласие' за осиновяване.
По принцип няма такова чудо като 'отказ', а и отказът от права е недействителен. Затова и след подписване на декларация за съгласие за осиновяване родителят продължава да е носител на родителски права и задължения докато осиновяването не стане факт или до лишаването му от тях по съдебен ред.
Сори за лирическото отклонение 

нищо, точно това исках да разбера, защото съм чувала все ' няма отказ, няма отказ', но не знаех как да го формулирам.  поправих го. 

Харесва ми писмото. Притесняват ме малко два абзаца, давам само предложения, без да настоявам да се вземат предвид.

"Стигнахме до там, други да алармират за проблеми, които отдавна трябваше да са зад гърба ни."

Срамен е факта, на България, вече член на ЕС, друга държава да й показва срамните пропуски в грижите за децата й в институции.

"Защо България не може  да осигури нормално човешко съществуване на децата в институциите? Защо не ви е грижа за българските деца, било то с увреждания или не? Защо не разрешите най-после проблемът наречен "липса на отказ за осиновяване" ? Защо допуснахте децата от  Могилино да бъдат показани пред Европа и света, с което поставихте под съмнение успеха на реформите в сферата за грижи за деца и изобщо мястото ни в ЕС?"

България не осигурява нормално човешко съществуване на децата в институции. България не се грижи за децата си, било то с увреждания или не. Защо няма решение на проблема "съгласие за осиновяване", изключително наболял и спешен. Защо се допусна да бъде показана пред цяла Европа и света тази разтърсваща трагедия, и да бъде поставен под съмнение успеха на реформите в сферата за грижи......................

В допълнение на т.2. Тези деца изискват специални и дори индивидуални грижи, с оглед елиминиране на ужасяващата деградация, която неминуемо ги сполетява при липсата на такива грижи. (Не съм сигурна дали е добре, идеята ми е да се наблегне на този момент).

Това засега.

ок, тео, мога да го поправя с твоите поправки, ако искате. няма проблем, само кажете.

Ужас! Как добре илюстрира, че не всичко опира до пари, когато няма душа и мозък ... Този персонал е само санитарски, явно не е обучен за нищо друго. Напомни ми бездушното отношение на разните му лелки по болници и детски градини през светлото ни соц. минало.

за мен е ок ,но в момента се прави нещо по СК и не се казва какво.За да не става фал не ми се иска да сме неподготвени и нека спестим:"Защо не разрешите най-после проблемът наречен "липса на отказ за осиновяване" .......Този проблем се решава от години,въпроса е как то4но.Правилния термин е "съгласие за осиновяване" и той се дава от родителите.Или,мерките за взимане на това съгласие трябва да са по-стриктни,бързи и да не нарушават правата на децата ,или както Лени си избере да го формулира.В конвенцията на ООН има доста текстове,които могат да се ползват Иска ми се да има зададени директни въпроси в  писмото за да о4акваме и някакви отговори.
Харесва ми както го е оформила Лени ,но пропускаме нещо КОгато децата в домовете за деца с увреждания станат на 18-20 г0д.те би трябвало да отиват в такива домове за стари хора.Да,ама няма места Рядко също се изписват и живи такива деца на по 18-20 год.Говорила съм с няколко директорки и това е факт...........Тънката ми мисъл е .......има ли домове ще има и деца вътре,няма ли превенция ще ги има домовете,няма ли ясен и стриктен закон вси4ко това ще се слу4ва още много години.Трябв а да се пресе4е влизането на деца изобщо в домовете с конкретни мерки за вси4ки мангали и неразумни родители,които са свикнали да има домове.Ей това Лени ако можеш да го вкараш някакси


ина4е,още 4акам нормален файл за монтаж от Англия и филма
СРеща за билбордовете ще има края на седмицата.Лошото е ,4е с тая ста4ка на у4ителите не мога нищо да свърша що се късае за ходене и т.н.,но за сега май много не се налага.

Кажете да кого да е адресирано писмото?аз се сещам за оби4айните заподозрени.А и няма да е лошо да се преведе на английски

Ох, то да беше само твоя тази тънка мисъл. И аз все въртя и суча, ако може това да се вкара в писмото. Да се настоява, да се търси разрешение.
Както го оформите, харесва ми. Как ще го подписваме. Имената на ЛС, на кой. Няма смисъл тук да ги пускаме. Ще станат много постове с имена.

и аз това се 4удя.Пишем писмо с конкретни искания и решения.Ако искаме да има 4етаемост и подкрепа трябва да се напуска из нета.Пуснем ли го хората ще по4нат да искат да го подкрепят и подписват......Ние до институциите може да си го пуснем само от името на "стотици загрижени българи ,ДБМ и вси4ки подкрепили ни организации първото писмо"..........Но из нета няма да стане така.Трябва опция за подписване ,така 4е да може всеки,който иска да го подписва...........И когато мине ден,5,20..........тогава ще се 4ака и отговора от институциите............И ако няма такъв ще им плеснем писмото в тъпите кан4ета,барабар с вси4ки подписи А м/увременно нещата биха могли да се следят и от медиите и така да се дава гласност-хем писмо,хем петиция.Нещо такова,ина4е няма как да се подкрепи от тези,които не са в тези форуми И ако го имаме на английски го пускаме и на ЕПарламента.Това според мен е абсолютно задължително,но незнам подходящите хора там и тука

объркано стана,разбра ли се?