Българско сиропиталище за деца втрещи света!

ако домовете са в градовете-ще има достъп на квалифициран персонал-ако щете доброволци,студенти на стаж,ще са под носовете на всички а не забравени някъде там и всички ние тук ще имаме задача да ги навиране в очите на обществото ден след ден,докато не получат това,което им се полага като човешки същества

вече 2 години не ми излизат от главата думите на директорката на един друг дом за такива деца,когато я попитах какво става с тези деца след като станат на 18,къде ги местят??? тя отговори"ами те не доживяват до 18"

Това за съденето и на мен ми е минавало през главата. Винаги съм се чудила кой точно следи за живота на децата и е отговорен за неговото опазване, изобщо като умре някое детенце, кой се трогва от факта, търси ли се отговорност на директорите за причините на смъртта, разследва ли се когато това се случи, защото според мен детската смъртност трябва да е сведена до 0 

айде някой адвокат да се включи по темата
искам да съдим държавата за това!!!ИСКАМ!!!
като граждански на тази страна-заради децата на тази страна!

Ети, в съботя в късен следобяд и после цяла вечер имам среща с адвокат. Моля те, напиши ми конкретните си въпроси и ще му бъдат зададени.

Напълно съм съгласна с МЕРЕЛИН, това е начина.
tigonew , никаква кампания, няма да промени тези хора , контрола може би, но безчувствения човек си е просто такъв иначе кой нормален човек ще гледа това и ще стои безучастно.
Ей, момичета мен сън не ме лови, немога да спя , да ям, ще се побъркам честно ви казвам.
Мъжа ми , преди малко си пусна филма и неуспя да го изгледа, откачи, ходи и псува, а онези ....там "...ами то като няма температура, не е болно...", за какво говорим, а?
Ако тая ми е насреща....
Не съд, ами....

Дали е добра идеята хората, на които е наложено да полагат обществено-полезен труд, да бъдат пращани да помагат и да се грижат  за живеещите (деца или възрастни) в такива домове, като част от пробацията? Така вместо да копаят градинки или да садят борчета ще правят нещо, с което наистина ще бъдат полезни. Пък и срещайки се с действителността очи в очи там, може би ще преосмислят стойността на човешкия живот и своите собствени ценности.

момичета,вие вярвате ли наистина,че държавата няма пари-убедена съм,че това ще отговорят-ама бюджета не стига
това,чета и като отзиви в други оруми
аз не съм убедена-защото като  упря тножа до колкала има-за децата в Либия как имаше-ама там имаше голям отзвук и натиск от другите страни нали?трябва и сега да има-пък да си размърдат тлъстите задници всички дет им плащаме заплати-ако трябва по проекти на Европа да кандидатстват, големи данъчни облекчения да направят за частни клиники дето биха лекували такива деца,да просят от ЕС пари като признаят колко сме зле и че ги срамим...абе квото искат да правят-ама да оправят нещата!!!
тяхна работа е да измислят как-не наша-щом във всички други страни може-що пък тук да не може

Вижте...аз и други като мен страдаме и откачаме от това не по-малко от вас.
Защото тези деца, със или без тежки заболявания идват в нашите семейства точно такива - клатещи се на стола, биейки си главите в стените, самонараняващи се, взиращи се в празното...болка, която ние със сетни усилия се опитваме да проумеем и излекуваме.

Затова молбата ни беше да се борим не за Могилино или друго населено място, а за децата - всичките!

Но нещата имат две страни. Затова нека се опитаме да намерим баланса.
Нека в желанието си да спасим тези деца не се превръщаме в куче, което си гони опашката.

Четох за "мангалите". Огромен процент от тези деца са "мангали" и страдат по идентичен начин на другите деца. Разлика няма.
Голяма част от тези деца, никога няма да се върнат в семействата си, но няма и да бъдат осиновени. Не заради лошия закон, а заради нас. Защото - освен личните мотиви, на които същия този закон ни дава право, да избираме децата по цвят, пол, възраст и здравословно състояние - има нужда от стимули и помощ, за тези, които биха били склонни да се грижат за не така желаните деца.

Защото едно дете осиновено на 4 години се адаптира и наваксва много по-дълго от едно дете осиновено на 1 година. Какво остава за другите?
Защото едно дете със тежко заболяване изисква цялото време и немалко средства, средства, които често нямаме. Да не говорим за адекватно обучение на тези потенциални родители или за преференции при прегледи, нужните лечения и медикаменти.
Защото не искаме "мангали".

Та...нека се искат разумни неща.
Реинтеграция - ок, на всяка цена ли? Дори заплащайки с живот?
Приемни семейства, уж върви нещо, но не вярвам скоро да настане бум на желаещите. Значи е недостатъчно.
Национални осиновявания...ами, да - желаещи има, но нека видим кои са слабите места, за да предложим промени, които ще помогнат на децата в "неблагоприятната" група.
Международни осиновявания - квотите са така занижени, че сякаш изобщо ги няма...

Значи какво искаме ние? Какво е реално да очакваме?

Да съдим държавата. Става. А каква ще бъде ползата за хилядите деца по тези институции? Питам, наистина, ако може юрист да обясни какво ще спечелят децата, ако осъдим държавата?

Дядо ми сега ми обяснява, че за протеста не ни трябва разрешение от Борисов, а само уведомление - тоест той да е наясно, че ще го има. Каза, че не може да ни спре да протестираме...

Ети, разбира се, че има пари в държавата. При това мнооого пари, след като се изнасят, и изнасят, и изнасят.............и има още за изнасяне.

DarZaMen,аз не разбирам нищо от материята 'осиновявания'  ( превеждала съм на едно осиновяване, всъщност..)- можеш ли да ме насочиш към нещо, което да прочета - реалности в момента, системата и законодателството, какви са новите стратегии на който там трябва да ги пише, политиката, какви организации на осиновители има ( освен вашата), за какво се борят, къде мога да прочета за вашата организация повече...аз разбирам нещо от организации и мисля, че една организация на родители-осиновители има голям потенциал за промени, точно, защото цели конкретни неща.
малко като програмите за намаляване на здравните щети и организациите в тази сфера - мобилни, прицелени, много успешни, измерим резултат, реални промени.
на мен ми е малко писнало от организации, които целят всичко и смятат , че разбират от проблема " институционализирани деца", или от проблема ' наркотици' например.
та, ще ми е интересно да прочета, каквото трябва да се прочете по темата. 

споко-това е задействано вече при кмета

Аз продължавам да си "лая" моето си ...

Защо не искаме увеличване отговорностите на бременните жени към бъдещите им деца? Защо няма в петицията точки за ПРЕВЕНЦИЯ, а само за "оправяне" на последиците?

Искаме условия за децата, добре! Ами когато навършат 18 какво? Какво ще стане с тези деца по ум и тела на възрастни? Нима трябва да помислим за съдбата им когато пак ББС ни изтипосат?

 

Прав е. Необходимо е единствено писмено да се уведоми 48 часа  предварително, като се
посочват организатора, целта, мястото и времето на събитието.

Четох за "мангалите". Огромен процент от тези деца са "мангали" и страдат по идентичен начин на другите деца. Разлика няма.

Не правя разлика между ромски и български деца, а между манталитена на родителите и безхаберието на ромските такива. те осакатяват децата си умишлено за да са по-удобни за просия. но няма закони, които да поставят истински присъди за зверствата със собствените им деца. ето това е двоен стандарт - тях закон не ги лови - те дори липсват от регистрите на държавата. но детето им съществува и страда както всяко друго, а ние сме безпомощни да му помогнем - да ще го обгрижваме, но няма да премахнем психичната травма нанесена му от собствената майка.
съжалявам ако съм прозвучала остро, но отношението ми е към бизнеса на ромите със собствените им деца, а не към самите деца. аз самата, преди години си прибрах едно такова дете от  улицата. докато не дойде майка му да ме заплашва, че съм и отвлякла детето. и понеже намесих полиция тя го изпрати в пансион за да не съм му вредяла. така и не чух повече за него . бях на 18 и нямах капацитет да се боря с циганската мафия
в момента работя с деца с увреждания и продължава обучението си в тази насока. ако видите всичко което аз съм видяла не ще мразите мангалите, ами ще ви идва да ги удушите собственоръчно.

според мен не викаме за това, защото трябва да разграничим реалистични от нереалистични очаквания. не може да се 'яхне" ( в добрия смисъл) този филм, събитието Х и да се иска на практика всичко.
така аз бих искала да се сложи точка " политика за интегриране на ромите", което нищо не говори, а само по себе си включва милион аспекта. дори и да го сложим,  това не е задача към решаващия проблема и няма никакъв начин по който да се проследи прогреса, защото ще ти отговорят препращайки те към съответните стратегии в областта. което на практика на нищо не отговаря.
всъщност, болката е такава, че някак сюрреалистично смесва реално и нереално, което напълно разбирам.
но в тази сфера се работи усилено от 2000г. преди това мога да ви разкажа колко проекта имаше и как се изядоха и на каква база ООН си публикува първите доклади за институциите. допреди 2 години децата дори не бяха преброени, а само хелзинския комитет публикуваше прословутите сборници, които споменахте и тук.  в момента , в който се създаде ДАЗД ( не ги защитавам, пази боже), нещата тръгнаха и сега се случват хиляди неща.

в момента ти с 4 реда фиксира 2 грандиозни проблема, по които тук няма достатъчно капацитет, информираност какво се случва в полето и каква би била нашата роля.
в смисъл, не може да се вика за нещо, което най-малко не познаваме как се е развивало и накъде отива по принцип.

надявам се, не се сърдиш, това е мое мнение.