Последните кадри наистина ме разридаха ужасно! Момента, в който журналистката докосна детето и то милото веднага спря да се клати и се хвърли в обятията й да го прегърне (не знам дали сте обърнали внимание на тези кадри) наистина ме потресе! Накара ме да се замисля и над това, че собствената ми дъщеря наистина няма толкова нужда от играчки, компютър и всеподобни боклуци, а просто има най-голяма нужда от мама и татко и от прегръдка и целувка. Ако питате мен това най-много им липсва на тези деца. Направо се разярих като чух във филма, че директорката смята, че децата имат най-голяма нужда от компютър!!!!! Боже Господи какви хора има на тоя свят!!! 
Замислих се дали с дарения (и от моя страна) нещата могат да се оправят, но веднага си помислих, че първото за което тези дарения ще отидат е за компютър ЗА ДИРЕКТОРКАТА, а после за ремонт не на дома, а на дома НА ДИРЕКТОРКАТА или Бог знае за какво друго на кой, но не и за тези деца! Безсилието е ужасно нещо! Ако питате мен вместо благотворителни акции за средства и играчки (с които децата и без това не знаят какво да правят след полаганите за тях "грижи") и 100 телевизора на 75 деца, които служат само на персонала да си гледат сапунките, най-добре е половината от тези благотворителни акции да са за това всеки, желаещ да помогне да се среща с едно дадено дете и просто да го прегърне всеки път и да общува с него. Ако всеки от нас отделя от времето си редовно само за едно такова дете, съм сигурна, че децата няма да се чувстват толкова изоставени. Препоръчани теми
