Не мисля, че хората които са гледали тези деца, за които говорих са други вече в дома в Перник. Персоналът със сигурност е същия.
Конкретно: много от директорите на такива домове трябва да си сменят професията и да им се потърси отговорност за вече деца, за които е имало някакъв шанс, но вече няма дори и малък или вече не са между живите.
И дори в един софийски дом, уж добре уреден, не се обръща внимание на по-проблемните деца. Какво значение има дали е Перник или друг дом. Просто там имаше доста такива деца на едно място. Та, за софийския дом- дете с лека степен на умствена изостаналост се третираше като неспасяем случай и персонала казваше, че не е добре детето и въобще отношението към него леко казано ме притесни. Казаха, че ще го местят в друг дом с такива деца, в който да го гледат.
Въобще Чут Чут и Лавендър, похвално е че сте успяли да промените отношението на персонала към тези деца! Думата ми беше, че не само в отдалечените планински домове стават такива неща. Все пак 2 години не е дълъг период и това, че такива неща видях там преди 2 год. ме потресоха.


. Но и ние сме отговорни, колкото и банално и тъжно да е. Най-малкото заради това, че не сме ги избили всички още!
