Фокси, подкрепям те напълно и искрено се надявам недоверието ни да бъде опровергано!!!! 
Виж целия пост
децата, които никой не иска
- Публикувана: 15 септ. 2007, 02:28 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2007, 00:00 ч.
# 61
25 септ. 2007, 14:28 ч.
Таня, деликатна работа...подсетиха ме, че могат да ни обвинят в "насилване на потребителите". Дано долните ми думи, не се вземат именно по този начин.
Скептицизъм има във всеки, дори и в тези, които не се предават. Но скептицизма и пасивността са две различни неща.
Дали ще има промяна след писма, протести и проява на гражданско недоволство...кой знае, може и да няма.
Едно е сигурно - с мълчание - гарантирано няма да я има.
Тези дни, докато се опитвах да се поставя на мястото на всеки един от нас, да си представя различните гледни точки, си помислих - разбирам страха да излезеш на открито, разбирам желанието да защитиш детето си, разбирам го.
Хрумна ми нещо, може би малко по-безболезнено и надявам се възможно за всеки един от нас.
Защо не напишем нашите писма, всеки за собствената си история, процедурата по време на проучването, срещата с детето, съдебният ред и после реалния сблъсък с отглеждането на едно дете, живяло в институция.
Нека бъде анонимно.
Така или иначе, това е защитено дори от закона.
Нека седнем и разкажем истории. Истински, докосващи, болезнени, прекрасни, такива - каквито са.
Това можем да го направим, нали?
Мисля, че можем да залеем не една инстанция с нашите простички истории. Кой, както иска да го разбира.
Историите на децата ни, които те не могат да разкажат.
Виж целия пост
Скептицизъм има във всеки, дори и в тези, които не се предават. Но скептицизма и пасивността са две различни неща.
Дали ще има промяна след писма, протести и проява на гражданско недоволство...кой знае, може и да няма.
Едно е сигурно - с мълчание - гарантирано няма да я има.
Тези дни, докато се опитвах да се поставя на мястото на всеки един от нас, да си представя различните гледни точки, си помислих - разбирам страха да излезеш на открито, разбирам желанието да защитиш детето си, разбирам го.
Хрумна ми нещо, може би малко по-безболезнено и надявам се възможно за всеки един от нас.
Защо не напишем нашите писма, всеки за собствената си история, процедурата по време на проучването, срещата с детето, съдебният ред и после реалния сблъсък с отглеждането на едно дете, живяло в институция.
Нека бъде анонимно.
Така или иначе, това е защитено дори от закона.
Нека седнем и разкажем истории. Истински, докосващи, болезнени, прекрасни, такива - каквито са.
Това можем да го направим, нали?
Мисля, че можем да залеем не една инстанция с нашите простички истории. Кой, както иска да го разбира.
Историите на децата ни, които те не могат да разкажат.
# 62
25 септ. 2007, 14:30 ч.
Wa_wa, и аз бих се включила и ще подкрепя всяка инициатива. Просто не съм оптимист за крайните резултати, освен ако наистина не ни "понатиснат" оттук-оттам. Дано!
Виж целия пост
# 63
25 септ. 2007, 14:34 ч.
Идеята никак не е лоша, ДарзаМен! 
Е, нашата история няма да е пълна все още , но ще бъде с продължение, какво пък? 
Можем, можем да разбира се! Заслужава се поне да се опита - за това си напълно права.
Виж целия пост
Е, нашата история няма да е пълна все още , но ще бъде с продължение, какво пък? Можем, можем да разбира се! Заслужава се поне да се опита - за това си напълно права.
# 64
25 септ. 2007, 14:37 ч.
Добре де, как да ни понатиснат?
Хубаво, пишем до ЕК, до представителството им тук, до евродепутатите, до Хелзинки, до Хага, до Амнести и каквото още се сетим...
Кой натиска ония другите, навън за техните неуредици? Господ (да ме прощава за богохулството)?
Ами хората, хората си извоюват правата!
Излизат по улиците и правят революция. Но при такъв мирен народ и аз да съм държавник, и аз ще си гледам кефа.
Не е критика, да не ме емнете пак. Просто помислете.
Виж целия пост
Хубаво, пишем до ЕК, до представителството им тук, до евродепутатите, до Хелзинки, до Хага, до Амнести и каквото още се сетим...
Кой натиска ония другите, навън за техните неуредици? Господ (да ме прощава за богохулството)?
Ами хората, хората си извоюват правата!
Излизат по улиците и правят революция. Но при такъв мирен народ и аз да съм държавник, и аз ще си гледам кефа.
Не е критика, да не ме емнете пак. Просто помислете.
# 65
25 септ. 2007, 14:45 ч.
Добре, съгласна съм, ще пиша и ще ги направя в десетина екземпляра. С това мога да помогна. Мога и да помогна с преводите на историите, ако ще се пращат и в чужбина.
Виж целия пост
# 66
25 септ. 2007, 14:56 ч.
Давайте!
Ще ги пращаме и на хартия и в електронен вариант!
Докато не им писне!
Виж целия пост
Давайте!
Ще ги пращаме и на хартия и в електронен вариант!
Докато не им писне!
# 67
25 септ. 2007, 15:06 ч.
Идеята е много добра.
Но не знам дали да се включваме като кандидат осиновители, защото чакаме от малко време.
Като гледам и в другите държави отнема доста време обаждането за дете.
Ако мислите, че има смисъл кандидат-осиновители с малък стаж в чакането да пишат писма, няма проблеми
Виж целия пост
Но не знам дали да се включваме като кандидат осиновители, защото чакаме от малко време.
Като гледам и в другите държави отнема доста време обаждането за дете.
Ако мислите, че има смисъл кандидат-осиновители с малък стаж в чакането да пишат писма, няма проблеми
# 68
25 септ. 2007, 15:07 ч.
Както винаги си права ДарЗаМен, ама като сме свикнали все някой друг да ни оправя
Виж целия пост
Добре де, как да ни понатиснат?
Хубаво, пишем до ЕК, до представителството им тук, до евродепутатите, до Хелзинки, до Хага, до Амнести и каквото още се сетим...
Кой натиска ония другите, навън за техните неуредици? Господ (да ме прощава за богохулството)?
Ами хората, хората си извоюват правата!
Излизат по улиците и правят революция. Но при такъв мирен народ и аз да съм държавник, и аз ще си гледам кефа.
Не е критика, да не ме емнете пак. Просто помислете.
Хубаво, пишем до ЕК, до представителството им тук, до евродепутатите, до Хелзинки, до Хага, до Амнести и каквото още се сетим...
Кой натиска ония другите, навън за техните неуредици? Господ (да ме прощава за богохулството)?
Ами хората, хората си извоюват правата!
Излизат по улиците и правят революция. Но при такъв мирен народ и аз да съм държавник, и аз ще си гледам кефа.
Не е критика, да не ме емнете пак. Просто помислете.
Както винаги си права ДарЗаМен, ама като сме свикнали все някой друг да ни оправя
# 69
25 септ. 2007, 15:16 ч.
Има, има смисъл, Wa-wa! Че кой друг, ако не ние е най близо до проблемите на тези деца? Давайте да почнем отнякъде поне. И "да правим каквото трябва, пък да става каквото ще..."
П.п. Може би ще е добре да си изработим някаква схема все пак, за да не става разпокъсано и стихийно всичко, а да се вижда че е част от един голям проект?!
Виж целия пост
Идеята е много добра.
Но не знам дали да се включваме като кандидат осиновители, защото чакаме от малко време.
Като гледам и в другите държави отнема доста време обаждането за дете.
Ако мислите, че има смисъл кандидат-осиновители с малък стаж в чакането да пишат писма, няма проблеми
Но не знам дали да се включваме като кандидат осиновители, защото чакаме от малко време.
Като гледам и в другите държави отнема доста време обаждането за дете.
Ако мислите, че има смисъл кандидат-осиновители с малък стаж в чакането да пишат писма, няма проблеми
Има, има смисъл, Wa-wa
! Че кой друг, ако не ние е най близо до проблемите на тези деца? Давайте да почнем отнякъде поне. И "да правим каквото трябва, пък да става каквото ще..."П.п. Може би ще е добре да си изработим някаква схема все пак, за да не става разпокъсано и стихийно всичко, а да се вижда че е част от един голям проект?!
# 70
25 септ. 2007, 15:21 ч.
Идеята е супер, ще направя каквото зависи от мен, а ми се иска и да му сложа две снимки на очите - на първите срещи и сега - разликата е огромна, не ми излиза от главата, а какъв ли щеше да бъде ако от три месеца си е в къщи....
Ох, дано само се получи хубав разказ....
А има смисъл от разказа на всеки един - всяка история е различна, всяко преживяване е различно и колкото сме повече, толкова по-добре
Дар за мен, поздравления
Виж целия пост
Ох, дано само се получи хубав разказ....
А има смисъл от разказа на всеки един - всяка история е различна, всяко преживяване е различно и колкото сме повече, толкова по-добре
Дар за мен, поздравления
# 71
25 септ. 2007, 15:43 ч.
И аз обещавам да помогна при нужда да се превеждат текстове на немски. Обещавам да информирам и хора в Германия на ниво Федерално министерство , както и представители на съюза на осиновителите и приемните родители. Това са лични познати, които няма да гледат как да се отърват по-бързо от мен. Чрез тях бих могла да набавя и важни адреси и координати на конкретни хора на ниво ЕС. Мисля, че е важно нашите управници да знаят, че информацията залива политици и общественост и навън. Иначе хич няма да им пука от това, което получават.
Друго не ми хрумва в момента, защото както знаете следя нещата от далече, а пък и в качеството ми на тепърва връщаща се в България ми предстои да почакам още доста.
Виж целия пост
Друго не ми хрумва в момента, защото както знаете следя нещата от далече, а пък и в качеството ми на тепърва връщаща се в България ми предстои да почакам още доста.
# 72
25 септ. 2007, 16:34 ч.
Съгласна съм. Преди време, преди срещата в Ст.Загора бях предложила да напишем нашите истории и да си направим наша "Книжка за спомен". Тогава идеята уж се прие, но само на думи, т.е. не последва нишо. Дано и сега да не се случи същото. Все пак каузата е голяма и става въпрос за нашите деца.
Мога и аз да помогна с преводите.
Имам е-маил адресите на всичките български евродепутати, ако решим да им изпратим историите.
Ще съм на разположение след 10-ина дни, че сега пак съм "вън от обсег"
Ще следя темата.
Виж целия пост
Мога и аз да помогна с преводите.
Имам е-маил адресите на всичките български евродепутати, ако решим да им изпратим историите.
Ще съм на разположение след 10-ина дни, че сега пак съм "вън от обсег"
Ще следя темата.
# 73
25 септ. 2007, 17:30 ч.
Страхотна идея Петя.
Каквото се иска от мен ще го направя.
Чак другат аседмиц аще мог ада говоря с женат аот социланото министерство.Тя точно се занимава с балгосъстоянието на децата.
тази седмица ще съм си нон стоп с Цецко докато свикне да се храни нормално.
Ако мога да помогна с нещо чрез нета ми пишете.
С вас съм и не искам да бездействам,но песимизма ми се засилва още повече като гледам как се отнасят с преподавателите и техните искания.Който не е работил в системата няма как да ги разбере.неоправдавам начина,но изцяло ги подкрепям в исканията им.
Дано институциите ни чуват и виждат.
За всички в форума
Виж целия пост
Каквото се иска от мен ще го направя.
Чак другат аседмиц аще мог ада говоря с женат аот социланото министерство.Тя точно се занимава с балгосъстоянието на децата.
тази седмица ще съм си нон стоп с Цецко докато свикне да се храни нормално.
Ако мога да помогна с нещо чрез нета ми пишете.
С вас съм и не искам да бездействам,но песимизма ми се засилва още повече като гледам как се отнасят с преподавателите и техните искания.Който не е работил в системата няма как да ги разбере.неоправдавам начина,но изцяло ги подкрепям в исканията им.
Дано институциите ни чуват и виждат.
За всички в форума
# 74
25 септ. 2007, 18:25 ч.
Дефи, спомням си и още как!
Аз исках такава книжка. После, така и не отидохме на срещата в Стара Загора.
Твоята книжка, обаче трябва да носи хубави послания.
А аз искам да разкажем на тези "горе" горчивата истина. Гола и неукрасена. Пак можем да направим книжка, стига да съберем достатъчно истории.
Зойке, остави тези неща засега. Да не тръгваме с голямата кошница, че после не стигаме до никъде. Дай Боже, по-нататък да има поводи да се свързваш с тази позната.
Мисля, че написването на вашите лични истории е реално и възможно за всеки.
Както ги напишете, така ще ги препращаме.
Искам да ги залеем. Ще го правим до втръсване.
Аз се наемам да разпращам писмата до избраните учреждения, медии и чиновници.
Виж целия пост
Аз исках такава книжка. После, така и не отидохме на срещата в Стара Загора.
Твоята книжка, обаче трябва да носи хубави послания.
А аз искам да разкажем на тези "горе" горчивата истина. Гола и неукрасена. Пак можем да направим книжка, стига да съберем достатъчно истории.
Зойке, остави тези неща засега. Да не тръгваме с голямата кошница, че после не стигаме до никъде. Дай Боже, по-нататък да има поводи да се свързваш с тази позната.
Мисля, че написването на вашите лични истории е реално и възможно за всеки.
Както ги напишете, така ще ги препращаме.
Искам да ги залеем. Ще го правим до втръсване.
Аз се наемам да разпращам писмата до избраните учреждения, медии и чиновници.
Препоръчани теми