С кого играят децата ни?

Нямам нищо против да играе с когото пожелае, стига детето да не е агресивно и невъзпитано. Ако се сблъскам с такова дете, просто предлагам на малкия да се преместим някъде, където ще е по-интересно за него.

Децата са си деца независимо от произхода. Важна е средата, в която живеят.

Случвало се е синът ми да се заиграе с циганче, не съм го дърпала, но не ми беше приятно.
Баща ми е много негативно настроен към циганите и ми го е насадил и на мен. Като бях около 14-15 годишна няколко мои приятелки (умни, интелигентни момичета от добри семейства се хващаха с цигани, живея в Люлин), отношението, което имах към тях ми помогна да не се забърквам в такива истории, някои, от които с доста неприятни последствия за момичетата, семействата им и т.н. И мога да кажа, че от моите контакти с цигани и от наблюденията ми върху момичетата, които имаха още "по-тесни" контакти с тях, вярно е, че и между тях има свестни хора, но според мен - изключително рядко явление.

Доста се учудих докато четох отговорите. Първосигналната ми реакция е "да, забранявам". После се замислих, че никога не ни се е случвало да опрем до там.
Ще обясня по-подробно, за да ме разберете. Живеем в широкия център на София и в квартала е пълно с полусрутени къщета, с много наследници, които не могат да се спогодят за това какво да ги правят, в резултат на което там се настаняват цигански семейства и то по 3-4, та даже и 5. Когато имаш за съседи цигани, които не спазват елементарна хигиена, не се притесняват да пускат силно гнусна чалга, развъждат кучета и постоянно си вдигат шумни скандали, които често увличат група от около 20 души, ами няма начин детето да не е чуло за циганите и то за мръсните гнусни цигани, които направо ни отровиха живота (и въздуха) в продължение на 2 години.
След дълга борба от страна на цялата улица, общината най-накрая ги изгони и събори това нещо, което условно можеше да се нарече къща. Какво се случи после - ами имаме си и други цигани, които също са много - 3 семейства живеят в 2 стаички. НО тези хора са изключително чисти, една от младите жени мете всеки божи ден дворчето на къщата, рядко се случва да чуеш чалга (е, преживяхме една сватба и едно бебе с големи тумба-лумби) и въобще хората си живеят мирно и кротко. Едно от дечицата - Велинчо, на около 10 години е, 3-ти клас, има епилепсия, много свестно дете. Помага на всички от улицата за всичко - на мен ми е носил тежките торби от пазара, на друг ще му купи хляб, ще полива цветята пред блока или ще изхвърля нечий боклук. И всеки му дава по колкото може да отдели, помага на семейството с дрешки и обувки, стари мебели. На няколко пъти дъщеря ми (на 5 и половина) се отдръпва от него и само казва "Аман от тия цигани", но аз се опитвам да и посочвам, че това е едно добро дете и няма никакво значение дали е циганче или българче. Да де, казвам го след като явно съм нанесла вече вредата с предишните ми приказки, но не е само от това.
В градинката, където ходим често е пълно с циганета и то в най-класическия вид - изключително мърляви, мръсни, размъкнати, шумни, често пъти с пликчетата с лепило. Обикновено се движат на големи групи, окупират малкото налични люлки, катерушки и пясъчник. Изглеждат агресивни и се държат така. И детенце го е страх - дърпа ме да си ходим, все ме пита защо тия деца са толкова мръсни и техните майки не ги ли карат да се мият и да не си цапат дрехите. Нямат нито едно циганче в групата, а не съм видяла и в детската градина, но ако е от тези, които толкова често описвате - чисто и спретнато не бих имала нищо против.
Извинявайте, че изписах толкова много неща , за да кажа, че всъщност не съм й забранявала да си играе с когото и да било, но темата за циганите ми е много болна.   

Аз лично не с интересувам от произхода на човека ,а това какъв ЧОВЕК е
Имам много приятели цигани на които много държа и уважавам,за които всичко бих направила...има и много БЪЛГАРИ,които не искам и да срещам,не искам и да виждам,какво остава да общувам с тях....
На въпроса ти- познавам хора,които забраняват да децата си да играят с циганчета,просто защото са такива.Майката на моята кума е такъв човек и постоянно сме в спор с нея по-този въпрос

Стремя се дъщеря ми да играе с възпитани, неагресивни деца, без значение от произхода им. Пресният пример е това лято на морето - запознават се децата на плажа, всеки казва от кой град е, изведнъж се появява едно усмихнато по - изпечено момченце и казва: "Аз съм от Факултета"  . Няма град, няма нищо... Така или иначе, си играха през цялото време всички, като въпросното момченце непрекъснато събираше захвърлените играчки на разсеяните ни момичета и им ги връчваше, за да не си ги забравят. Така, че нямах никакъв проблем с това.
Дъщеря ми е наясно, че има добри и лоши хора от всички видове раси, държави, религии и пр.

В градинката пред св. Седмочисленици турците от пазарчето си пускат децата да играят.
Нямам абсолютно нищо против тях, но ме дразни факта, че са на по 2-3 години, а са научени да псуват като каруцари и да се бият.
Избягваме ги.

Ще излъжа, ако кажа, че нямам предразсъдъци. Но не са расистки, а от хигиенни съображения. Защото не всички са чисти и спретнати, за което естествено не те, а майките им са отговорни. Не знам болно ли е, здраво ли е, единствено това ме притеснява.

Както и да го въртя не бих допуснала детето ми да играе и ли общува по -задълбочено с цигани.Не защото са черни,а защото са невъзпитани,мръсни,говорят на цигански и т.н.Бих направила изключения само за наистина възпитани и чисти деца от добро семейство пък било то и циганско.

До колко задълбочена би могла да бъде една игра между три-четири годишни деца? Която се изразява основно в това да се гонят. Децата, особено по-малките, общуват по между се на друг език - техен си, непонятен за нас. Смеят се, кокорят се, пискат, разбират се с нищо не значещи за възрастните погледи. Понякога може да се сдърпат, дори да се сбият, но всичко е така непринудено, че улисани в играта съвсем скоро забравят спречкванията. Децата са непринудени и искрени. И това важи за всички деца - и белички и по-тъмни.
Аз самата се чудя къде е тънката граница в опитите ни да предпазим децата си от вредното влияние на околния свят и това все пак да не живеят в един измамно стерилен имагинерен свят. Защото рано или късно ще им се наложи да го напуснат и тогава сътресението би било жестоко за тях.

Под задълбочено имам предвид не просто една гоненица на площадката ,а сериозно приятелство по -нататък - да си ходят на гости и по цял ден да са заедно.Сега да си поровят заедно в пясъчника може,но пак казах при какви условия.
Просто кажи ми как да ги избирам с лупа циганите като все ужасни случки имам с тях.
Иначе по-скоро отношението ми е лично към човека ,а не към произхода му,но като е циганин все пак внимавам.
достатъчно са се провинили дотука и не ми се иска да пострадам,но да не влизам в детайли. (Ох,малко глобално стана.)

Не зная....аз като дете съм си дружала с циганчета. Съседите в едната къща до нашата бяха циганско семейство. Имаха две момчета горе долу на моята възраст. Доста често им ходех на гости. Другите деца от улицата не ги пускаха да гостуват. Но аз ходех и се забавлявахме искрено. Е, по едно време ми се напълни главата с въшки  , но какво пък. Не съм умряла от тях. Макар и до ден днешен да си спомням как баба и дядо ме остгираха 0 номер, а после им слагаха каскет, защото беше зима. Била съм на не повече от 5-6 годинки.
Мили са ми тези спомени много
По-късно в средното училище най-добрата ми приятелка беше също от цигански произход. Сближи ни това, че и двете бяхме с много къдрави коси и останалите деца ни се подиграваха
Семейството и беше много култивирано, тя и техните бяха много чисти и добре облечени хора. Сега тя работи на доста престижно място и пътищата отново ни се преплитат по съдбовна случайност. Мило ми е и с нея да се виждам, дори и за петминутка в коридора...
Та моите спомени от подобни дружби в детските ми години са все хубави. И никой от родителите ми не е слагал никакви спирачки в това отношение.
Държа да отбележа, че по отношение на крадливите, възрастни цигани също имам предубеждение. Но към децата им не, не към всички и единствено на база това, че са малцинствена извадка.

Е ,добре.Крадливите възрастни цигани на какво учат децата си? според теб?
Преди няколко години много се възмущавах как всеки ден в градинката до Народното събрание ме спират разни хлапета (от мърлявите) с :"Како,дай 10 стотинки!".Един ден направо побеснях при вида на едно дето още не можеше да говори едва ли не ,а само ръка ми подава.........и намерих баба му зад храстите се излегнала насянака,а то "работи" при 35 градуса жега.Отидох да говоря с нея ,да й кажа да го прибере вкъщи,да го измие ,а тя като отвори една уста,за 6-ти път била бременна,мъжете все я лъжели ,тя как да хранела децата......през това време дотърчаха още 3 по-големи които се оказа ,че на светофара на Университета миеха стълката на колите.Страшна работна група .......
Явно говорим за различни неща,но пак повтарям,че не деля хората на бели и черни ,а на......... и аз не знам как да го формулирам.Просто преценявам.
Детето ми ще се влияе много от средата,затова докато мога ще му я подбирам!

Да, на това ги учат възрастните. Но зарад грешките на възрастните - как мога да виня децата?
Па макар и мърляви, въшливи, крадливи и досадно просещи.
Това са просто деца, които нямат вина за съдбата си, защото са нейни заложници.
Темата ми не беше дали сте склонни да допуснете децата си в перманентна циганска среда, а дали им налагате абсолютни забрани за общуване, което понякога може да бъде и на случаен принцип.

И после-не било вярно, че детето трябва да се остриже 0 номер, та да му се сгъсти косата. Да, да ......... 
Я виж на теб каква хубава ти е станала косата след тази подстрижка. 

Ако са чисти и спретнати няма проблем оставям я да си играе. Но ако са мръсни, сополиви и т.н. си прибирам детето.Не съм си настройвала никога детето срещу ромите разбира се.