Един въпрос и от мен

На едно място каза, че питаш не заради жената ами заради детето. Ами моята жена ме напусна заради друг и сега, не живеят заедно, но постоянно се виждат. Оня (боклук) се държи супер с детето, занимава се с него даже оня ден бях с детето и ми вика на мен ми е мъчно за батко ми (така му вика). Аз се натъжих и спрях да говоря и тя веднага ме усети и ми вика що не ми говориш.(на3год. е)  Като цяло преди ми беше много гадно, притеснявах се, че той ще ми заеме мястото. За мен удоволетворението да имаш дете е в това да му направиш закуска сутрин, да го заведеш на ясла, да го научиш да рисува гълабчета и т.н. И много се притеснявах, че оня ще ми го отнеме това и детето няма да ме смята близък.
Обаче на практика детето си усеща кой му е баща, много ме обича много се радва като се видим и много попива от моите физиономии, моите реплики. Нали играе си с него ама не му подражава и копира (примерно).
След това като казах на жена ми за онва дето казало че му е мъчно за "батко му" и тя ми каза, че това и било като игра да казва мъчно ми е за еди кой си даже за хора които е виздала веднъж.
Една сутрин спях и се събуждам и я гледам стои до мен, лежи и ме гледа ама с такава любов в очите. Много топло усещане. Като ми стане мъчно за тях и си представям как  се усмихва.Така че предполагам от теб зависи. (е и от майката де - щото има майки дето настройват децата ).

.... е моето. ДА.

Аз друго се замислям сега като казва Мимми за друга страна на въпроса. Тя каза не зависимо колко батковци. Не знам какво е детето на Дани, но аз съм се притеснявал за моето дете, че няма да има семейството като най-важна ценност, а ще копира майка си и ще ходи с много мъже. И ако има проблемен побертет както доста от децата на разведени родители, не се знае на къде можеха да избият нещата. За щастие за сега нещата добре вървят.
А като прочетох на Дани за първи път въпроса, първо си помислих че той пита заради себе си, той да има връзка. Да си кажа и за това мнението. (както казах в темата с представянето се правя на компетентен по много въпроси - приемам критики) Аз приех много трудно тръгването на моята. А няма да ви казвам самочувствието ми къде беше запратено, а можете да се сетите, как се е почувствал чпвек като мен с подронено самочувствие (и то до някъде несправедливо). Няколко месеца ходех като шашав, чувствах се предаден от човека който смятах за най-близък (в същия период и един приятел ме предаде много отвратително). Но веднъж видях едно момиче харесах я, след това я видях пак и един общ познат и каза как е детето и на мен само това ми трябваше, веднага я заговорих (тя беше яко преебана от мъжа си) викам и аре да излезем с детето и същия ден се свалихме. Чесно ти казвам се едно 1000000 кг ми слязоха от мозъка. Просто забравих за всичко лошо и литнах. Много добре ми подейства тази връзка, която свърши след няколко седмици. Започвам да се замислям следващата мацка да е млада, красива и безгрижна - ей така .... за спорта. Защото егото ми е гладно.

Бати постовете пиша. Просто се бях изолирал няколко месеца от хора и ми са се събрали много мисли. А с онази девойка не сме разговаряли много много, на сериозни теми. (освен оплакванията и, които си бяха сериозни).

Ами аз след това се успокоих, защото разбрах че за сексуалното развитие на жените по-голямо влияние изиграва бащата. А на мъжа-майката. За мен си не мога да кажа защото ми е трудно да кажа за моята майка, че има някакви личностни характеристики. Докато примерно сестра ми си търси по възрастни мъже които могат с лекота без да се замислят да покриват сметките. Възрастни мъже, защото баща ни не ни е показвал на практика любовта си (прегрътки, внимание, разбиране и т.н. и заможни защото баща ми е такъв и точно с лекота постоянно и оправяше сметките и разходите. Някак си комбинация между това което не е получавала достатъчно и това което за нея е било полочително от баща ни). Обаче бях забравил това си разъждение. хехехе.