Моралните страни на въпросите, според мен имат и обратни страни. Трудно е да се сравняват възможностите на семейство, което "не може да се справи с проблемите на болно дете" с възмоностите да се справиш с проблемите на дете, отглеждано в институция. От проблем до проблем има разлика. Ела, пожелавам ви успех!
Виж целия пост
Може ли?
- Публикувана: 16 септ. 2007, 11:26 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2007, 19:34 ч.
# 16
24 септ. 2007, 11:50 ч.
Ела, мисля, че нямаш законова пречка за осиновяване.
Пожелавам ти успех, дано скоро прегърнеш своето съкровище
Виж целия пост
Пожелавам ти успех, дано скоро прегърнеш своето съкровище
# 17
16 окт. 2007, 08:51 ч.
Искам да ви благодаря за отговорите и разбирането.Ако аз бях отстрани въпроса ми щеше да звучи нелогичен,дори нахален.Но повярвайте ми от всичко на света най-много искам да дам любов и нежност на едно малко създание.Толкова много исках да бъда майка и така чаках с нетърпение моето съкровище.Не успях да се преборя с болестта му и ми се наложи да взема най-трудното решение в живота ми.Тежко ми и като си помисля за всичките си здравословни проблеми и за вероятността никога повече да не изпитам това чуство,което не може да се изрази с думи-просто да бъдеш майка,истинска майка.Казват ми-но ти си истинска майка.Ти си направила най-доброто за детето си.Знам това,но и знам,че дома ни никога не е бил по-празен и на мен никога не ми е било по-самотно.........Имам толкова много любов и нежност,която не мога да му дам за малкото време в което сме заедно с моето бебче.Ох,извинете ме,но съм така объркана.Благодаря ви за отговорите ....
Виж целия пост
# 18
16 окт. 2007, 09:56 ч.
Ела79, извинявам се за въпроса, но какво му има на бебчето ти, че не можеш да си го гледаш? Има много жени които си гледат болните дечица. Имам приятелка с 2 деца инвалиди които вече са големи, но тя си ги гледа и двете. Извинявай ако засягам болна тема, но наистина се опивам да те разбера. 
Виж целия пост
# 19
16 окт. 2007, 10:28 ч.
Естир, момичето вече е писало подробно за болестта на детенцето й. Влез в профила и и виж предишните и постове. Не я карай да повтаря всичко отново, предполагам,че е ужасно тежко
Виж целия пост
# 20
16 окт. 2007, 10:55 ч.
Извинявам се.
Виж целия пост
Естир, момичето вече е писало подробно за болестта на детенцето й. Влез в профила и и виж предишните и постове. Не я карай да повтаря всичко отново, предполагам,че е ужасно тежко
Извинявам се.
# 21
16 окт. 2007, 13:54 ч.
Няма защо да се извиняваш ,миличка.Въпроса ти е логичен.Но не ми се ще дапиша отново затова.приятен ден на всички и много любов 
Виж целия пост
# 22
19 окт. 2007, 21:24 ч.
Мила ела79,
сега видях темата и набързо прочетох постовете ти.Нямаш представа как разбирам състоянието ти.
Но на конкретния ти въпрос - можеш да подадеш документи за осиновяване. Накратко как стана това при мен, макар, че беше преди доста години:
Дългожелана бременост, лежане 9 месеца по болници, непрекъснато ехографско наблюдение....За да открият в 9 месец ,че нещо има на бебето, разбира се научавам за това от случайнодочути лекарски разговори.Ужасно тежко раждане, едва оживявам, от което бебето получи и допълнителни увреждания.
Когато започвам да идвам на себе си и да питам, получавам отговорите за малформациите, вероятно настъпили около3 месец от бременността:
Почти са невъзможни медицински интервенции за подобряване на състоянието му.
Не знаят до кога ще живее .
Вземането му в къщи би било равносилно на убийство .
Единстеният изход е - дом за медико-социални грижи.
Да, то беше там, когато подадохме документи за осиновяване.
Знам какво е страданието на една майка, която може само да вижда детето си отвреме на време, когато то се нуждае 100% от нея. Знам за каква празнота говориш.При мен тя дойде когато то почина след няколко месеца.
Сега имам и осиновено и родено от мен дете. Животът ми е пълен. Но подтиснатата стара болка идва отново с пълна сила понякога.Не я подтискай, говори за нея, освобождавай я...
Виж целия пост
сега видях темата и набързо прочетох постовете ти.Нямаш представа как разбирам състоянието ти.
Но на конкретния ти въпрос - можеш да подадеш документи за осиновяване. Накратко как стана това при мен, макар, че беше преди доста години:
Дългожелана бременост, лежане 9 месеца по болници, непрекъснато ехографско наблюдение....За да открият в 9 месец ,че нещо има на бебето, разбира се научавам за това от случайнодочути лекарски разговори.Ужасно тежко раждане, едва оживявам, от което бебето получи и допълнителни увреждания.
Когато започвам да идвам на себе си и да питам, получавам отговорите за малформациите, вероятно настъпили около3 месец от бременността:
Почти са невъзможни медицински интервенции за подобряване на състоянието му.
Не знаят до кога ще живее .
Вземането му в къщи би било равносилно на убийство .
Единстеният изход е - дом за медико-социални грижи.
Да, то беше там, когато подадохме документи за осиновяване.
Знам какво е страданието на една майка, която може само да вижда детето си отвреме на време, когато то се нуждае 100% от нея. Знам за каква празнота говориш.При мен тя дойде когато то почина след няколко месеца.
Сега имам и осиновено и родено от мен дете. Животът ми е пълен. Но подтиснатата стара болка идва отново с пълна сила понякога.Не я подтискай, говори за нея, освобождавай я...
# 23
31 окт. 2007, 16:55 ч.
Стига да имаш желание ще си вземеш детенце. Много си силна и това да оставиш детето си в такъв дом се иска мого кураж а и да продължиш да живееш. Аз си осинових дете но никога не можеш да чуеш от мен упрек за постъпката си. Кураж и поклон пред твоята смелост да продължиш напред.
Виж целия пост
# 24
5 ноем. 2007, 19:34 ч.
Приятели,благодаря ви за отговорите.Не сме взели още решение с мъжа ми.Мисля ,че все още ни е рано да говорим сериозно за това.Все още сме в много труден период.
Виж целия пост
Препоръчани теми