Емоциите и чувствата са водещата сила в живота ми.Поддавам им се много.Но не са ми слаби ангелите,знам какво е редно и какво не да направя на моите години.Била съм много дива и луда преди време,но сега ангелите ми определено са позаякнали.Емоциите обаче са ми същите.
Виж целия пост
Колко са ви слаби ангелите?
- Публикувана: 17 септ. 2007, 22:05 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2007, 15:35 ч.
# 46
18 септ. 2007, 13:00 ч.
обмислям повечето от действията си - планирам, подреждам ...
едновременно с това си мисля, че са много различни понятията за "щуротия"
това, което за мен е щуро, за някой може да е ежедневие
и обратно
Виж целия пост
едновременно с това си мисля, че са много различни понятията за "щуротия"
това, което за мен е щуро, за някой може да е ежедневие
и обратно
# 47
18 септ. 2007, 13:03 ч.
на мен ми стават слаби ангелите,само тогава когато има
"мъж на хоризонта"!!!
Виж целия пост
"мъж на хоризонта"!!!
# 49
18 септ. 2007, 13:54 ч.
Виж целия пост
Емоциите и чувствата са водещата сила в живота ми.Поддавам им се много.Но не са ми слаби ангелите,знам какво е редно и какво не да направя на моите години.Била съм много дива и луда преди време,но сега ангелите ми определено са позаякнали.Емоциите обаче са ми същите.
# 50
18 септ. 2007, 14:05 ч.
мен мъжа ми още ме търпи с моите 1000000000 слаби ангели.Според него нямам никакво чуство за размисъл - лишена съм.ама някак инстинкта ме води.като например съм царица да се справям с идеално организиран багаж в последната секунда, при положение че съм имала дни наред за това.Абе понякога ми се иска да ми е подреден живота, да си имам план, последователност, ама тц - не ми е в кръвта.
Толкова съм импулсивна че на една от последните разходки из страната с децата (тогава бяха на 1,6 и 4,6 години) се върнах с гипсиран крак след катастрофа с мотор на непознат.Сега да не си развинтите фантазиите - колата ни се счупи на пътя и нали съм гений на изход от ситуации се сетих че ако алпинист моторджия няма въже сме загубени на пътя в гръмотевично градушкова буря.......на всичкото отгоре под ронливи скали.И кво да праиш- на стоп до селото от там чувам мотор и го спирам "Ти баща ти майка - помагай....."
и така резултата - счупен крак, спешна операция, гипс, нощувка в болница и колата уж оправена ама после висяхме на 50 км от софия - пак струшенаааааааа
след половин година аз гордо заявявам- аиде пак на път - и мъжа ми - ааааааа, не.имаш още един крак за чупене , ама тоя път не.Пък и му се поцупих даже.
Ма да ви кажа, пак бих хукнала....
Виж целия пост
Толкова съм импулсивна че на една от последните разходки из страната с децата (тогава бяха на 1,6 и 4,6 години) се върнах с гипсиран крак след катастрофа с мотор на непознат.Сега да не си развинтите фантазиите - колата ни се счупи на пътя и нали съм гений на изход от ситуации се сетих че ако алпинист моторджия няма въже сме загубени на пътя в гръмотевично градушкова буря.......на всичкото отгоре под ронливи скали.И кво да праиш- на стоп до селото от там чувам мотор и го спирам "Ти баща ти майка - помагай....."
и така резултата - счупен крак, спешна операция, гипс, нощувка в болница и колата уж оправена ама после висяхме на 50 км от софия - пак струшенаааааааа
след половин година аз гордо заявявам- аиде пак на път - и мъжа ми - ааааааа, не.имаш още един крак за чупене , ама тоя път не.Пък и му се поцупих даже.
Ма да ви кажа, пак бих хукнала....
# 51
18 септ. 2007, 20:09 ч.
Едно юрдече излязло на улицата и видяло пеперуда. Опитало се да я клъвне, но пеперудата
подхвръкнала на друг цвят. И Така много пъти. Накрая пеперудата литнала нависоко.
Юрдечето се огледало и разбрало, че се е загубило.
Та мъж на който му е слаб ангела, е като юрдечето. Като му се усмихне жена, и той забравя
жена, деца, накъде е тръгнал. Върви след оная си работа.
Виж целия пост
Едно юрдече излязло на улицата и видяло пеперуда. Опитало се да я клъвне, но пеперудата
подхвръкнала на друг цвят. И Така много пъти. Накрая пеперудата литнала нависоко.
Юрдечето се огледало и разбрало, че се е загубило.
Та мъж на който му е слаб ангела, е като юрдечето. Като му се усмихне жена, и той забравя
жена, деца, накъде е тръгнал. Върви след оная си работа.
# 52
18 септ. 2007, 20:46 ч.
Едно юрдече излязло на улицата и видяло пеперуда. Опитало се да я клъвне, но пеперудата
подхвръкнала на друг цвят. И Така много пъти. Накрая пеперудата литнала нависоко.
Юрдечето се огледало и разбрало, че се е загубило.
Та мъж на който му е слаб ангела, е като юрдечето. Като му се усмихне жена, и той забравя
жена, деца, накъде е тръгнал. Върви след оная си работа.
хихихи...
Имам си и ангели и дяволи, едното като отслабне и другото възстановява хармонията...
Сериозно по темата - не знам.
Виж целия пост
Едно юрдече излязло на улицата и видяло пеперуда. Опитало се да я клъвне, но пеперудата
подхвръкнала на друг цвят. И Така много пъти. Накрая пеперудата литнала нависоко.
Юрдечето се огледало и разбрало, че се е загубило.
Та мъж на който му е слаб ангела, е като юрдечето. Като му се усмихне жена, и той забравя
жена, деца, накъде е тръгнал. Върви след оная си работа.
хихихи...
Имам си и ангели и дяволи, едното като отслабне и другото възстановява хармонията...
Сериозно по темата - не знам.
# 53
18 септ. 2007, 21:03 ч.
Човек има нужда понякога да действа със сърцето си, а не с разума. Просто ей така.
Според мен да се вслушваш в сърцето си, не означава, че са ти слаби ангелите. Аз дори и за сериозни решения, се вслушвам в него. Лошото е когато това, което ти казва разума е едно, а сърцето друго. Имам горчив спомен как веднъж трябваше да взема много важно решение. Разумът ми подсказваше едно, което беше много логично и изглеждаше правилно, а вътрешното аз ме буташе и караше да постъпя абсурдно. Постъпих разумно и направих огромна грешка. Но според мен това не е щуро, просто сме емоционални натури.
Виж целия пост
...
Гигова, и на мен много, ама много често ми се случва импулсивното ми решение да е по правилно от дълго обмисляното.
Гигова, и на мен много, ама много често ми се случва импулсивното ми решение да е по правилно от дълго обмисляното.
Според мен да се вслушваш в сърцето си, не означава, че са ти слаби ангелите. Аз дори и за сериозни решения, се вслушвам в него. Лошото е когато това, което ти казва разума е едно, а сърцето друго. Имам горчив спомен как веднъж трябваше да взема много важно решение. Разумът ми подсказваше едно, което беше много логично и изглеждаше правилно, а вътрешното аз ме буташе и караше да постъпя абсурдно. Постъпих разумно и направих огромна грешка. Но според мен това не е щуро, просто сме емоционални натури.
# 54
18 септ. 2007, 21:54 ч.
В целия ми живот сигурно има най-много 2-3 неща, които съм обмислила. Всичко друго е въпрос на импулс, на спонтанност и в резултат на някакви силни емоции......... В повечето случаи нещата ми се получават, но имам и горчив опит съмтаймс....
Виж целия пост
# 55
18 септ. 2007, 22:21 ч.
Доста съм импулсивна.Откакто имам дете,като че ли станах малко по-разумна и обмислям нещата-но само в ситуации,касаещи пряко него.
Виж целия пост
# 56
19 септ. 2007, 10:43 ч.
Мда,Лили,ти беше свидетел на едни мои емоции,знаеш..... 
Виж целия пост
Емоциите и чувствата са водещата сила в живота ми.Поддавам им се много.Но не са ми слаби ангелите,знам какво е редно и какво не да направя на моите години.Била съм много дива и луда преди време,но сега ангелите ми определено са позаякнали.Емоциите обаче са ми същите.
# 57
19 септ. 2007, 11:03 ч.
Предпочитам всичко да е под контрол, не обичам изненадите.
Виж целия пост
# 58
19 септ. 2007, 11:19 ч.
Ееее,много скучно такаааа
Виж целия пост
Предпочитам всичко да е под контрол, не обичам изненадите.
# 59
19 септ. 2007, 11:51 ч.
Човек има нужда понякога да действа със сърцето си, а не с разума. Просто ей така.
Според мен да се вслушваш в сърцето си, не означава, че са ти слаби ангелите. Аз дори и за сериозни решения, се вслушвам в него. Лошото е когато това, което ти казва разума е едно, а сърцето друго. Имам горчив спомен как веднъж трябваше да взема много важно решение. Разумът ми подсказваше едно, което беше много логично и изглеждаше правилно, а вътрешното аз ме буташе и караше да постъпя абсурдно. Постъпих разумно и направих огромна грешка. Но според мен това не е щуро, просто сме емоционални натури.
Изобщо не съм имала впредвид, че когато се вслушваш в съцето си, са ти слаби ангелите-напротив. Според мен на човек, на който са му слаби ангелите не се вслушва в нищо, камо ли в сърцето, нито пък използва разума си рационално в даден случай. Аз също винаги се вслушвам в сърцето си, но имах предвид, че в някои случаи, когато се налага да се взема по-сериозно решение, викам и разумът си на помощ. Винаги обаче можеш да сгрешиш, независимо в какво си се вслушал.
Виж целия пост
...
Гигова, и на мен много, ама много често ми се случва импулсивното ми решение да е по правилно от дълго обмисляното.
Гигова, и на мен много, ама много често ми се случва импулсивното ми решение да е по правилно от дълго обмисляното.
Според мен да се вслушваш в сърцето си, не означава, че са ти слаби ангелите. Аз дори и за сериозни решения, се вслушвам в него. Лошото е когато това, което ти казва разума е едно, а сърцето друго. Имам горчив спомен как веднъж трябваше да взема много важно решение. Разумът ми подсказваше едно, което беше много логично и изглеждаше правилно, а вътрешното аз ме буташе и караше да постъпя абсурдно. Постъпих разумно и направих огромна грешка. Но според мен това не е щуро, просто сме емоционални натури.
Препоръчани теми