СЕПТЕМВРИЙСКАТА мама няма търпение, своето бебче да прегърне с вълнение!

Честито на мама Лилита и на мама Катрин! Големи да ви пораснат мъжете и много да ги слушкате!
уффф, аз никаква не я свърших.... само дето се разкарвах по комисии и други подобни... не си поплюват да те нагрубят на такива места.... и се питам защо вчера не се опитваха да ме обиждат когато бях с мъжа ми... много е лесно да смачкаш една бременна жена  
От утре пращам Негово Величество Таткото да се разправя, моите нерви се изчерпаха... много ми е обидно - направо се чувствам отвратително...
Е как ще иска да излиза т'ва мъниче като го водя само по супер изродски места и му показвам какво го чака, ако майка му не вземе някакви мерки да му осигури някое по-нормално място за живеене...

Doci, същите сме и ние с нашата принцеса;)
След 16-17.00 часа като хапнем и не мойш ни затвори очите
Пулим се та пушек се вдига  Проучваме всичко що се движи, свети или излиза някакъв звук от него  Много е смешна. Все едно ше изтърве нещо;) Толкова съсредоточено и опулено оглежда, че ми идва да я схрускам 

Искам да поздравя обебилите се мами 
Приятно прекарване в страната на чудесата с малките вълшебства 

Кисесссс

Да, то не е вълшебна пръчица това мазило, просто е много плътно мазничко и не позволява слюнката на бебето да мокри зърното всеки път, нито пък дрехите да се търкат директно в него. Облекчава като го ползваш някой друг ден постоянно и като се отстрани причината за проблема.
Сами,
А защо така нервно суче - вие сте имали проблеми със засукването ли? Ти досега май беше давала и шише? Сигурно е от това, но ще задобрее, малко търпение имай. Опитвай се да я накараш да си отвори широко устичката (като я докоснеш леко по устните със зърното) и да пъхнеш колкото може по-голяма част от ареолата плюс зърното вътре. Правилно е и да се целиш леко към небцето й със зърното - в смисъл да поеме гърдата леко отдолу нагоре - от брадичката към небцето й да влиза. Но не се фокусирай прекалено върху тези неща, това е за твоя информация само. Тя ще се намести правилно, защото ще усеща как най-добре пуска мляко цицата.
Друг вариант да си помогнеш е след кърмене да намазваш по малко кърма на зърната и да оставяш да изсъхне от само себе си - ако не ти се стои чистак гола, може да си слагаш риза и да ходиш малко разкопчана докато изсъхне млякото, много помага. После мацаш евентуално лансинох ако искаш или направо си прибираш прелестите и си готова. Успех на малката просукала Емка и майчето й 

Васи, благодаря  - какво ще правим без тебе не знам...
Не знам как се оправят по другите теми, но ние септемврийките сме си супер с нашия експерт

Момичета, аз се включвам само да споделя радостта си след консултацията днес. Алекс е качил 400 гр за последната седмица и 3 см на дължина от раждането!!!    Най-сетне започнахме да вървим напред, дано да е все така!   
Междувременно в 19 ч. изяде цели 100 гр. и сега не спи, яде си ръцете и нещо мрънка. Изглежда гладен, ама как да му дам още, като стомахчето му не знам има ли къде да го събере и ме е страх да не вземе да повърне накрая... 

Много си мила - ама има кърмачески форум. Ако не беше той и мойто дете сигурно щеше да суче я два месеца, я три. Много печени мадами има там и съм им супер задължена.
Пък и плюс това който кърми, заслугата е негова. Едно е да даваш акъл, друго е да не спиш и бебчето ти да плаче, ама ти да не се отказваш  Успехите са си ваши.

Честито на новите ни мамчета!!!

samorasliche, аз съм страшно доволна от комбинацията Лансинох + колекторите за кърма (благодаря на kali, че написа за тяхното съществуване!) - лансинохът ми излекува раните, с които се сдобих в началото, понеже моят сладур от първия си ден суче с часове, а колекторите ги предпазват в останалото време - да не се допират до нищо. Сега съм в състоянието, което описва Morena - може да ме понаболи зърното при засукването в началото (невинаги), малко болки и в самата гърда са възможни, но като цяло нямам проблеми. Нищо ново не ти казах, но да споделя, че и при мен тази комбинация върши работа.

thumbelina, можеш и ти да се сдобиеш с колектори за кърма - за през деня са идеални - хем ти щадят зърната, хем събират известно количество кърма. И аз доста тека, особено сутрин...

Morena, моят мъж видя снимките на Андреа и заедно заключихме, че снахата ни е номер едно, та не си я даваме на другите кандидат-свекърви!

За раждането ми питате, а все не ми остава време да пиша... Но докъдето стигна.
На 11.09. бях писала тук, че за пореден път ме гледаха и заключението беше, че шийката ми въобще не се е скъсила, родовият канал изобщо не е подготвен за излизане на бебко; контракция за цяла бременност така и не разбрах какво е; а тесният таз не спираха да ми го навират в очите всичките лекари, които са ме гледали (пък аз доста ги смених  ). Все клоняха към секцио, но аз не се предадох до последно, много съм щастлива от което!
Та, на 11.09. бях много растроена, писах на наша thumbelina едно отчайващо ЛС посред нощите и взех, че си легнах в 1.30ч. без никакви признаци... В 2.50ч. се събудих с контракции на 5 минути! Поизмих се, дооправихме багажа и бегом към болницата. В 4.30ч. ме приеха с контракции на 4 минути, доста скъсена шийка и разкритие от 2см. Мъжът ми беше с мен от началото до края. Качиха ме горе в самостоятелна стая (предполагам поради неговото присъствие) и се започна едно охкане и пъшкане. Той много ми помагаше - все ми припомняше да дишам и издишам бавно - нещо, което бях чела 100 пъти, но го забравях от едната до следващата контракция. Към 7.30ч. пристигна моята лекарка, дойдоха и акушерките от новата смяна, при което ми изстреляха великата реплика "ама вие сте само с 2см разкритие, а пъшкате, все едно сте с 5см", обясних им, че 2-та см бяха факт преди 3 часа; прегледаха ме пак, казаха "Въх, вярно, 4 чисти см са сега", при което аз "Искам упойка" (нещо, което бях заявила още при постъпването ми, но май си го бяха пропуснали покрай ушите, понеже се слага на по-следващ етап), започнаха да търсят анестезиолог, което им отне мнооого време - сложиха ми упойката малко след 9ч, когато вече имах почти пълно разкритие и усещах напъни, т.е. можеха да ми спестят малко повечко болки. Но не съжалявам за епидуралната, понеже след като ми я сложиха, успях да събера сили да напъвам. Напъните ми станаха много скоро страшно силно, НО лекарката ми беше в операция и започнаха да минават камара народ и да питат "Ама защо не я вкарвате в родилното? ", а те "Ами, чакаме доктора". Та, и тук ми се заформиха малко повечко мъки от необходимото, но за радост успяхме да изчакаме лекарката. Вкараха ме в родилна зала, бяха ме предупредили, че напъните ще траят между половин час и час и половина, та се бях заредила с търпение. Само че в родилна зала прекарахме до раждането не повече от 5 минути. 2 пъти по 3 напъна, тоновете на бебко започнаха да се губят. Казаха "епизотомия, ако не се получи - вакуум". На мен ми стана лошо, като чух "вакуум", на следващите 3 напъна, придружени от епизотомия и лек натиск върху корема ми от страна на лекарката, на бях свят се появи нашият син - в син цвят! Неоантолозите бързо се погрижиха за детенце; много ме е яд, че не го снимахме тогава, но не се бяхме сетили да вземем фотото в нас, та първите снимки са му след няколко часа. Шиха ме после (под упойка - нищо страшно). И лекар и акушерки заключиха "Ирина, ти си родена да раждаш!" (да отбележа: "тесен таз" - резултат бебе 3.700кг; "никакви признаци за раждане и обещания за големи мъки и бавен процес на раждане" - всичко премина за точно 7.30ч.). Веднага, щом родих, казах на мъжа ми "Мога веднага да започна да раждам и другите ни две деца!" (тринки си ги плануваме )
За мен лично възстановителният процес в болницата беше много по-тежък, отколкото самото раждане. На следващия ден ме болеше всичко - корем, кръст, задник - от тези болежки чак вкъщи разбрах, че ме придърпват шевовете. Просто бях подготвила себе си психически до момента на раждането, не бях мислила за след това. Но и това бързо отминава. Самата болнична обстановка - място, където ти казват, че понеже те имат опит, знаят по-добре как да се гриужат за твоето дете, отколкото ти - това много повече ме изтормози, отколкото самото раждане.
Като цяло за Токуда - страшно съм доволна от акушерството (попаднах на страхотна акушерка - Краси се казваше - за следващо раждане бих настоявала да ме изражда тя; за лекаря нямам претенции); за неоантологията им съм чувала страхотни неща и вярвам, че при тежки случаи знаят какво правят, но на ниво ежедневни грижи за бебето не съм доволна - хранене на 3 часа, даване на добавка, докато "тръгне кърмата"; влизахме в тежки спорове със старшата сестра, понеже моя милост съм била "нарушавала режима". Хубавото е, че си плащаш не под масата и този факт ти дава силата да формулираш желанията и намеренията си пред нея, без да ти пука какви ти ги говори. Моето бебе (може би защото се роди по-голямо и с повечко сили) се кърми с часове още от първото засукване; няма начин да му наложа режим, понеже ще се скъса да реве; да не говорим, че нямам намерение да си гледам душичката като в казарма. Та, имахме дърпания с въпросното отделение. Мисля, че в това отношение просто е смешно нова частна голяма болница да се процедира като в Шейново (макар и в по-лека форма)...
Може и аз да съм чепата, но раждането наистина за мен беше хубавата част, стоенето в болницата ме изнерви много повече. Заредете се с положителна енергия - поне за мен не е вярно, че това е най-голямата болка (изпитвала съм и по-голяма); мислете си, че всичко ще мине само за няколко часа; подгответе се още някой и друг ден да ви е търсене; релаксирайте сега, понеже съвсем скоро бебо ще решава кога да си почивате и кога - не и очаквайте мига с хубаво чувство - това е един от най-хубавите моменти за една жена!

Как не се събуди Алек досега, не знам. Симпатизира ви явно! Нямам време да чета какви съм ви изписала - дано е смислен текст , отивам да хапна и да предлагам цица, като се събуди сънчо.

Честито на всички мами         
незнам за родилите мами, но аз нямам време да прочета старите тема. днес  ми казаха че раната от епизотомията по средата ми се е отворила и доктора каза да не се притеснявам щяла сама да се затвори. някой имал ли е подобен проблем. също иска да питам моята бебка явно я боли коремчето и постоянно си сгъва крачетата и така си седи - дали няма да и се изкриват? бабите иската да и купят бархтени пелени и да и увиват и стегнат крачетата. дайте съвет!! 

nadiq, аз лично не бих си увивала детето, освен ако лекар не каже, че това е необходимо. След като има нужда да си свива крачетата и най-вероятно (както ти казваш) това я облекчава, по-скоро би я ощетила, отколкото да й помогнеш.
Не слушай бабите, а себе си; ако се съмняваш в себе си, консултирай се с ортопед.

Анири,благодаря за подробния разказ!!!

Аз цял ден вися над тенджерата с лайка,пия мед,лимон...дано ми мине ,че още повече се изнервям.

Бях споменала за моя сън,че бебчо се родил и говори...мъжа ми пък сънувал,че вижда бебето след седмица и то  остави,че почнало да ходи,ами и мустаци и брада взели да му никнат

Ей побъркахме се вече

Ками,
Сестра ми беше сънувала преди да се роди Жоро, че е проговорил на два дена и тя се шашнала, ама после си казала "Ми то пък все едно няма на кой да се метне" 
Сега наистина много приказва маймунето - няма три години ама използва думи и изрази като "всъщност", " идеята е да се направи еди какво си" и сложни изречения.
Анири,
Благодаря за разказа, много вдъхновяващо наистина 
nadiq,
Не давай да ти говорят за стягане, има пряка връзка с луксациите на тазобедрените стави - има и статистики в някои страни в ЕВропа - луксацията почти изчезва като заболяване в момента, в който спират да се повиват и стягат децата. Най-полезната поза за бебчето е да е свито като жабка - нали досега 9 месеца така е стояло? Много са зле тез баби, направо нямам думи 

Леко раждане ти пожелавам, сигурно вече си се запътила към болницата, а може и да си родила! 

Хекси, браво на вас, все така добре да "дърпа" мъничето!

Надя, не се връзвай на приказките за повиването! Ако те притеснява отиди на ортопед, но не се давай на бабите. Преди да родя Емко свекъра, че и майка, като ме захванаха да съм повивала  ; майка бързо се отказа, след като се консултира с една млада акушерка, наша позната, а свекъра видя, че няма да му следвам съветите, та ме оставиха на мира.

Анири, (а и всички, които разказвате как е протекло раждането ви) с голям интерес чета, нищо, че вече веднъж съм минала от там. Честно казано и аз хич не бях подготвена за възстановяването от епизиотомията и шевовете (може би защото всеки се концентрира в/у раждането); даже разправях на майка ми как възнамерявах 2-3 дни след като родя да тренирам на колелото в къщи да отслабвам.

Аз съм доста по-добре вече и пак се възвърна голямото ми желание и нетърпение да си гушкам бебчето.

Леко раждане на GOYA, да мине бързо и успешно!


Дааа, и аз се наливам с чайове и всички други екстри, ама нещо засега няма ефект и започвам да се плаша. Много е гадно баш на финала да вземе човек да се разболее. То цяла бременност нищо, та сега...   

Яяяяя, колко много нови бебета! 4естито, да са Ви живи и здрави!

И двете ми "съседки", и те се сдобили с мъници! Благородно Ви завиждам! Оправяйте се бързо и разкажете как стават ражданията по нашите краища!

     

Анири страшно ти благодаря за хубавия разказ! разказах и на мъжа ми и утре ще си го препрочета пак! толкова е оптимистично 

Лека нощ на всички момичета и целувки