Работите ли с удоволствие?

Обичам си работата е не усещам как се изнизват дните и седмиците. На предишната работа работното ми време беше по-леко-  8.30-14.30, но минаваше адски тегаво и досадно

Реших окончателно, че избирам колектива, в крайна сметка човек работи за пари - парите са еднакви, защо да се изнервям за една и съща сума, като може да забравя за работата си, като изляза в 17.30

Да, преди да се роди малката работех с удоволствие.  Но от опит знам, че ще дойде един момент, в който работата няма да е достатъчно предизвикателна за мен и ще започна да търся нещо ново. Ами такава съм си, непостоянна, развиваща теорията че след 5 години максимум, трябва да сменя или мъжа, или работата(а мъжа не е за сменяване )Но знам ли, сега може малката да ме е променила

ДА И ТО С ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ.ПРЕЗ 2005 НАМЕРИХ МЕЧТАНАТА РАБОТА И СЪМ ЩЕСТЛИВА С НЕЯ И С ХОРАТА В НЕЯ-ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПОДЪРЖАМ ВРЪЗКА С ТЯХ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СЪМ В МАЙЧИНСТВО.

Също сменям бързо и често работните си места. Баща ми все ме обвинява, че само на мен не може да се угоди

Трябва да попадна в добър колектив, на добър шеф и работата да не е твърде напрегната, но и да не е спяща 

Почти винаги

да, обичам си работата, колективът е страхотен, имаме спойка, интересно е - разнообразно , с много контакти. Бих я сменила, ако няма какво да науча повече в тази сфера. Работя тук 4-5 години.

Аз по принцип страшно си харесвам и обичам работата.С кеф работя,но пък не си харесвам по-голямата част от колегите,а и работя много,12 часов работен ден,без обедна почивка за по малко от учителска заплата.

До миналата година не си бях сменяла работното място(13 години) .Там все едно си бях у дома.С огромно желание ходих на работа.Но затвориха заведението .И от тогава съм сменила 2 работни места,където не ходих с желание.Сега искам да работя за себе си и вероятно ще ходя с огромно желание .И това с което смятам да се занимавам ми доставя удоволствие.

В началото работех с голямо удоволствие-след година вече не толкова

Това ми е 5-тата работа. Когато започнах тук през 2001 година, я работих с голямо удоволоствие, а после започнах да я намразвам, бях стигнала до там, да си мисля да напускам. Започнах да си търся на различни места, включително да се ослушвам за свободни места на предишните ми работи, дори си пуснах и обява във вестника и страшно много хора ми предложиха, но все надомна работа или такава на дистрибутори, като на "Ейвън", "Орифлейм" и др. подобни. Решението беше просто - трябваше да си почина и хубаво да помисля. Тогава и дойде подаръкът! Забременях и напреден план излезе очакването от нещо ново и предстоящо с което ще се занимавам, а после - майчинство. През тези 2 години се случиха много и различни неща. Когато се върнах, бях сигурна, че нещата ще стоят по по различен начин. В началото ми беше трудно, защото ме викаха да замествам тук и там, дори се скарах и с началника, но вече виждах нещата под друг ъгъл и не ме притесняваше да изразявам това което мисля. Намерих си и нови приятели - колеги с които да излизам и да обменям информация, към други ми се промени мнението. Но започнах да харесвам работата си и всеки ден - все повече. Сега замествам колежка на отговорен пост - информационно обслужване. Това е много важно, защото щом тя ме е избрала, означава, че ми има доверие, а щом тя ми има и шефа ще се отнася по друг начин с мен. Незнам, сега всички се отнасят по различно или аз сега го забелязвам, но вече не ми пука какво говорят колегите за мен, върша си работата бързо и точно, коректна съм с колегите и гледам, да не влизам в интриги и клюки, както много тук се опитват да те въвлекат.
Поуката от всичко това е:
1. Не сменяй работата си просто, защото си изморена. Много хора променят не само работата, но и изобщо сферата, в която работят, заради натрупана умора. По-разумният вариант е, ако се чувстваш изтощена е да си вземеш по-продължителна отпуска и добре да си отпочинеш. Вероятно после нещата ще ти изглеждат различно.
2. Не сменяй работата си, заради това, че са напуснали колеги, с които си се разбирала чудесно. Това не е достатъчно основание, да си търсиш нова работа.
3. Не сменяй работата си, само защото твоите бивши колеги и приятели те агитират да ги последваш в новата компания, понеже била по-перспективна. Всеки човек има различни потребности, възгледи и умения, което означава, че онова което е добре за един, може да не е подходящо за теб.
4. Не сменяй работата си, защото някой от близките ти смята, че сегашната не е достатъчно добре за теб и заслужаваш нещо повече. Осланяй се на собствената си преценка кое е добро за теб и кое - не е. (така един път се подведох и напуснах работа на която бях на смени, само заради прищевките на баща ми, затова и новата работа я започнах с такова нежелание.)
5. Не сменяй работата си, за да "насолиш" началника си, като му покажеш, че си незаменима и без теб ще пропадне. Може да си сигурна, че това няма да се случи и единствената потърпевша от подобна постъпка ще си само ти.

Фъстъче, а какво работиш ?

Съчувствам ти най-искрено.Това,което си написала сякаш аз съм го писала.Абсолютно съм в твоето положение.А за колежката само ще добавя,че е голяма   

Не съм си сменяла работата от доста време. По принцип си я харесвам и обичам, интересно ми е понякога и в същото време ми е писнало ужасно от един постоянен тип проблеми, които си имаме в нашата фирма... И ужасно ми се остава вкъщи при мъника ми...
Но предполагам, че ако това ми се случи след известно време ще ми се връща на работа...
А дали искам да си сменя работата... По-скоро не. Има една друга сфера, в която повече ми се работи, но за там не съм достатъчно квалифицирана, а и залащането не е така добро...