За финансовата zависимост на една жена..

Не всеки има нещо наследствено, на което да се опре.Някои започват сами от нулата.Тогава, в една такава двойка, абсолютно сами е нужно повечко време и изчакване-единя да се справи, после идва ред на другия.За да има кой да поеме и появилото се дете.Реално аз също заговорих за ясла веднага след раждането на второто си дете.Тук такава няма.А бащата на детето пък е против да се поеме от баби и гледачки.Тогава-кой остава?Паралелно с това и кариерата да тече-е, и суперменка да съм-няма как да стане.Отделно, че съм си постлала и имам с какво да поема един удар.Апропо-и аз съм си дала първото дете в първия възможен момент на ясла и не съм висяла да пържа кюфтета дОма.

Та, понеже ставаше дума за жени, които не случили в семейството, но някак не смеят да се разведат, заради парите.Убедена съм, че в 99% от случаите просто ги е страх/срам да се върнат при родителите си.Тук все още битува малко мнението на съседката какво ще е, а и също-в този момент жената често е жертва и не може бързо да се отърси от това чувство-на срам.Това-че е зависима често не е така, защото има родители, които могат да и поемат детето, а тя да се върне на работа по-бързо например.

Всеки случай си е сам за себе си, има много Ако-та, често тази независимост, която повечето тълкуват грешно повечето си я имат.Пък рядко някой успява наистина сам.Или поне в миналото не е бил така са и е имал основата да изгради образа си и положението си така, че и да остане сам-да не е страшно и фатално това.

Акцентът на отговора ми е на второто изречение Т. е. аз съм избрала да работя.

Не се доизказах, че говоря от личен опит и имам пред вид и себе си. Просто съм преминала през всички тези етапи и зная колко е безсмислено жената да се нагърбва с всичко, вместо да прехвърли по-голямата част от товара върху мъжа си.

Да, научила съм се да разчитам.Използвала съм твой цитат не за да ти отговоря Лично, а за да илюстрирам в разговора ни какво искам да кажа.Просто използвах тази теза, за да доразвия моя.

ОК Аз с в един момент се почувствах сякаш съм предала семейството си като съм избрала да работя и взех да се оправдавам

Е, аз кво да кажа тогава-ти поне 9 години си се отчела, аз нямам две за двете деца майчинство

Рени, аз не мисля, че една жена, която не ходи на работа няма какво да прави.
Даже бих казала точно обратното.
Бих казала, че деловото ежедневие на една жена я ограничава малко повече в начина и на облекло, отколкото неработещата, която може да си позволи да изглежда точно както си иска.
Много ми е неприятно, когато се определя неработещата жена, задължително като неугледна домакиня и съответно работещата - като теглеща ярем, нахъсана еманципантка.
Моля ви, дами, да говорим сериозно.

Рени,това про4ете ли го?
Не ми казвай защо е пусната темата....всеки слу4ай,не заради жени в положението което съм била аз преди!
Жива надпревара лъха тука,поне така ми намирисва на мен!
Една жена може да бъде финансово независима дори да си седи у дома и само мъжа и да работи!Зависи от двамата...кой как ги вижда нещата!

Azzy, написах аз как се чувствах. И разликата за мен между това да работя и да не работя е огромна.

Прочетох го, и?
Не съм ти казвала за какво е пусната темата.
С последното съм съгласна- аз бях в такова положение 9 години.

Не ми казваш за какво е пусната темата...но какво за въпросните жени?
За жените които се смятат за мъже ли?

Свържи въпроса на авторката и твоя отговор.

Значи-ставаше въпрос за жени, които искат да се разведат, но ги е страх от финансовия удар...
Такааа, обичковено двама души, когато създават желано дете и семейство са заедно и във финансовата му част на това семейство.Кой повече, кой по-малко-нарича се семеен бюджет това.Когато една двойка се разпада, децата с всичките му финансови тежести си остават само на майката.Чест прави на мъжете, които си поемат издръжката не по документи, а действително/ не голите 40лв, а повечко/Каквото и да ми говорите-някак е плашещо в един миг да вземеш решение.Да, може да е с по-нисък доход жената, но не това е реалната пречка за колебанията.Пречката е на емоционално ниво, както се опитах и по-нагоре да обясня.Защото ако е в майчинство-може да пусне детето на бабите и да се върне на работа бързо, щом се налага.Или да си потърси работа/ не ми твърдете сега, че работа няма, защото има/Така, тези деца обаче не са правени в момент, когато си хвърлил боб и си видял в бъдещето, че сам ще ги отглеждаш.
Не всеки има възможността да се развива в подходящото за него време.За това се случват и повечето драми от този сорт.Аз например не съм имала възможност да уча на младини по ред причини, налага се да се квалифицирам сега, когато съм вече с две деца на плещите.Ето-при мен шансовете за развитие се явяват по-късничко, но пък трябваше да чакам сега, че и още 10 години за развитие и да не ми остане годна яйцеклетка ли?При все, че не съм спирала да работя и помощ от родители не съм имала, не съм се юрнала и да раждам ей така, на сляпо и много млада.Просто понякога нещата не зависят от теб.Ако всичко зависеше само и единствено от теб всичко щеше да е безумно лесно-искаш-правиш го, не искаш-не го правиш.
Има и едни такива случаи, когато ти си бил гръб и опора дълго време на някой, дал си му възможност той да се развие в тази степен на независимост и когато дойде твоят ред и ти очакваш същата опора и подкрепа-не го получаваш.Изненада.
Случаи има много, различни, всеки изхожда от неговата си позиция.Аз смея да твърдя, от висотата на опита си до момента, че не се справям никак зле и без тази опора, но не се чувствам горда от това.

Тъй като нямам време да прочета цялата тема ще дам моя отговор на първото питане.
Първото си дете гледах точно като авторката - работех, учех и гледах дете. Съпруга ми работеше като постоянно пътуваше и учеше две висши едновременно така че в къщи присъстваше само като пари и вещи.
Още тогава реших че второ дтете ще имам когато мога да си позволя да вися по площадките и да гледам само в него. Още като забременях с второто си взех всички възможни отпуски и болнични след което напуснах работа. Не съм се отказала да работя, но ще започна само когато се почувствам готова. Сега вися по площадките, готвя здравословно, разказвам приказки, карам колички по паркинга, редя пъзели. Чувствам се добре. Не се караме кой да прибере детето от ясла, не си поглеждам постоянно часовника и не се притеснявам какво ще каже шефа или колежките ако отсъствам или си тръгна по-рано. Сега като ходи малкия на градина си позволявам да се поглезя с маникюр, козметик или просто да почета книжка. Това ме прави спокойна и ми дава възможност да се радвам на децата без да крещя и без да ги отпращам за да свърша нещо по домакинството.
Да, вярно е че сме на издръжката на мъжа ми, но пък той в замяна получава деца и спокойна и разкрасена жена. Смятам че така е справедливо и не се чувствам зависима.

К'во да свързвам...то въпросът ти няма отговор!
И какво трябваше да мне притяснява само не схващам!
И айде спри да ме заси4аш на всякъде,4е взе да ми писва от кмоплексарското ти държание!
Такива като теб не ги забелязвам,докато не ми се наврат под носа и запо4нат да размахват пръст!
      Сорка за спама...няма ве4е! ама някой хора нямат спира4ки

Djane, разбирам, че не търпиш различно от твоето мнение, но това не е причина да се заяждаш във всяка тема