Ще се решите ли на още едно дете?

Присъединявам се. Има друга тема за причините за преждевременно раждане.От нея става ясно,че....нищо не е ясно. Божа работа (макар,че аз самата съм далеч от религията).
Аз (и не само аз) се въртим в кръг от предположения, мнения  и обвинения дори...към себе си,към лекарите, ....Страхувахме се много докато оцелеем (ние и децата ни), затова се страхуваме и за бъдещите. Това, което се е случило си беше реалност, не виждам митологията какво общо има тук?
P.S. И аз се извинявам, но след дни е рождения ден на детето ми и сякаш отново преживявам събитието, а този назидателен тон с главни букви на помага на никого.

Здравейте милички и тук  
Темата ми харесва! 

Аз се престраших и даже се реших най- вече заради Теа!А страхът си го имаше при втората бременност не мога да си кривя душата...само че покрай грижите за моята голяма принцеса нямах време много да мисля какво може да се случи...винаги съм искала поне 2 деца...и вече си имам две...исках второ, за да може Теа да не расте сама, да е по- самостоятелна, по- контактна, по- отговорна и честно казано тя значително "дръпна" откак бебка се появи- говоря чисто емоционално, а и интелектуално...помага, пее песнички на малката, много е любвеобвилна, вярно има си я и ревността, но смятам, че е естествено/...
Бебе Лора се води недоносена, но аз не я смятам за такава- тя е родена почти на термин, просто е хипотрофна /2, 450 кг., 46 см./...явно не се е хранела достатъчно в мама, но при положение, че мама си носеше кака Теа всекидневно на рехабилитации през цялата бременност няма нищо очудващо...а и покрай грижите за едно прекрасно "специално" детенце аз не наддадох много- така че няма как и бебето да е много едро.
Никога не съм съжалявала за бременостите си, и двете не бяха планирани, но ни направиха много щастливи- имам прекрасни деца и се гордея с тях, а трудностите и тревогите си ги имаме и винаги ще ги имаме понеже сме "майки" и това ни е "работата"...аз лично смятам, че ако детенце има проблеми и хубаво да не остане само дете...за мен важно бе да са с малко разлика, за да може да си дават пример, да си подражават /за движение, говорене.../, да се развиват по- добре и по- бързо...мисля че не сбърках...
barfly,  всичко да е наред!И стига с черни мисли! ...теглото не е от такава огромна важност; по- важно е да е доносено относно седмици, развитие...Ако трябва влез в Родилно малко на "системи за угояване"_ аз така им викам и да бият инжекции за разгръщане на дробчетата; аз с Лора изоставах 2-3 седмици и след 10 дневен престой в болницата пак се роди дребосък ...но аз не се спирах...

ВИки и Мама, и сдевте бремености съм имала проблеми
лежала съм по болници
в седми месец на втората научих че детето има проблеми с бъбреците, че плацентата и захранването на второто ми дете са зле и може да се наложи по спешност да се вади преждевременно
не се знаеше какво й е на бъбреците и дали ще се оправи или няма....божа работа
кой тук е живял с такава бременост?
знам какво е да те е страх...още когато втората бременост почна и Мазнейкова каза че има проблем с кръвотоците на плацентата - вече знаех риска...знаех какво може евентуално да стане
и живях с това и си гледах детето другото и оцелях и след епикризата за бълреците и неизвестноднтта дали Мими ще живее или не....
бях в болница в 8 месец да ми бият инжекции за разгъване на дробовете защото кръвотоците пак бяха зле...и съм живяла с неизвестността кога и как ще се роди детето...и дали след това бъбреците ще работят или не.... с мисълта дали няма моята история да повтори случая на Теа........и куп друтги майчета
преживях го и ако наистина искам второ дете или в както в моя случай трето - ще го преживея пак
но! тук има хора дето наистина няма защо да очекват второто или последващо рагждане да свърши като първото
аз .... аз винаги ще има риск за моя последвала бременост въобще да не успее да завърши

така че Вики и мама - знам какво е даживееш от първия ден на бремеността си в страх...такъв какъвто някои тук дори не знаят защото не са чели във други подфорум за деца с проблеми или в проблемна бременост - и дай боже никога да не научат за всички рискове. постоянен денонощен страх.9 месеца и първите часове след ражданетоо - докато разбера дали пишка МИми или не...и въобще дали сработват бълбреците или не...
и съм живяла 5 месеца че и повече св страх дали ДАни ще остане с дцп или други увреждания или ще се оправи след "прекрасното " му раждане точно на термин....
и исках да кажа - преживява се....просто понякога живота не ти дава друг вариант - или оцеляваш или...нямаш избор и продължаваш живота си

catnadeen   ,съжалявам че си преживяла това,което пък още повече ме шокира ,що за мнение си хвърлила в началото,може би пишеш прибързано,или просто аз не съм разбрала мисълта ти,ако е така,моля да ме извиниш.
Ще ти покажа кое всъщност ме ядоса и щом като си преживяла тези неща,моля обясни ми 
това че някой е родил преждевременно - ми трябва да се разбере ЗАЩО  -ти като разбра проблема,по леко ли ти стана?
ама ей така щото първия път е станало - да очакваме че и втория път ще стане...за мен е като да се плашиш от митове и легенди -митът от първата ти бременност не те стресна ,така ли?
УТОЧНЕТЕ ЗАЩО сте родили преждевременно и после се страхувайте
 -тук въпросът ми е същият кто първия
Не искам да се заяждам,но пак твърдя ,че се изказваш прибързано,не забравяй че всички сме различни хора,едни преживяват нещата леко,а други много тежко,за всеки човек неговия си проблем е най сериозния и е добре да се опитваме поне да си влизаме в положението.
Нито ти ,нито аз съм най добрата и най силната ,че да даваме оценки и съвети,видите ли,щом аз съм силна и другите трябва да са такива и :Кво се страхувате,ами уточнете ЗАЩО и няма проблем
Извини ме за сарказма ,ама честно казано,понякога изобщо не те разбирам

не ме разбираш...и аз теб
не съм била груба и не съм дава оценка - казах само че е добре
1. ако може да се уточнят причините за настъпилото преждевременно раждане - напр една прееклапсия /аз имах такава но не в целите й екстри/ - тя може да су тушира с хапове още в началото и ЕВЕНТУАЛНО да не се стигне до преждевременно раждане. по същата логика има и др заболявания или фактори, които биха могли да се отстранаят или поне да се направи опит да се сведат негативите до минимум
2. да се опитва човек да е позитивен въпреки страха...който винаги ще присъства в живота ни - станем ли родители
това е. не съм давала оценка - не се страхувайте
казах само - страх или не страх - живота продължава и ако имате желание - ще се преборите - поне нямаме друг избор, аз няма - живях си със страха...но си струваше
и призовах да се потърсят МЕДИЦИНСКИ отговри на въпроса - може ли да се повтори, какъв е риска да се повтори
не е лошо едни имунологични и генетични изследвания при жени с прееклапсия например , едно следене на кръвното и сега след раждането, евентуално при втора бременост - след първа с такива проблеми - задължителен ДОПЛЕР и т.н. и т.н.
това беше моя пост. затова иронията ти наистина е излишна

Не очаквах,че спорът ще продължи.
Темата беше отправена към преждевеременно родилите майки с точен и ясен въпрос.Не изисква да се убеждаваме; нито е "За" или "Против";нито пък коя от нас е по-голяма мъченица.
Имам идея.Нека повторно бременните преждевременно родили майки да си направят тема.
Аз лично ще ги чета с удоволствие и интерес.

оо сори че не съм родила преждевременно явно като не съм - няма мправо на мнение
тук какво могат да пишат САМО преждевременно родили майки кво ли?
това да не есекта някаква или частен клуб?
я малко се осъзнайте...пишете в свободен форум и ще получавате различни мнения от различни хора независимо дали ви харесва или не
имай малко уважение към другите - не е нужно да изпиташ някаква болка буквално на гърба си за да си усетил някои неща!
или ти не пишеш в други теми никъде? напр попрочети в "татковци" има интересни неща и без да си татко и можеш да пишеш без да си мъж..... доста жени пишат дори когато въпроса е само към мъже...толерантност липсва май тук ама това е др въпрос

както и да писна ми този детински спор - не съм писала да обиждам, нито пък за да бъда обиждана - най-малкото търся пък съчувствие или си меря нещастието с това на някой друг - идвам от подфорум където има толкова болка и тъга и нещастие, че никой не си го мери....казах личното си мнение с някаква цел и нямам намерение да се оправдавам като ученичка - имам правото да си имам своето мнение независимо дали на някои индивиди им харесва или не

catnadeen иронията ти е абсолютно ненужна.
Тук сме ,за да си даваме подкрепа, както и да получим съвети. Съгласна съм с мнението ти, че е нужно да се уточнят причините (ако  е възможно) предизвикали по-ранното раждане. Думите ти ми подействаха успокойтелно(което беше и целта на темата, междувпрочем )-когато човек е наясно  какво му предстои, ако може да избегне грешките или намери някакво решение на проблема си, страхът постепенно изчезва. Несигурността е нещото , което ни кара да се притесняваме.

Никой не отнема правото ти на мнение (няма и как да стане).Казваш,че идваш от форум  с много болка и нещастие. Значи разбираш горе-долу за какво става въпрос. Ами и тук е така и не е редно си говорим с такъв тон; не е нужно да се обвиняваме, а да се изслушваме и подкрепяме. Ти може би целеше това, но не успя да го изразиш. Начинът, който избра и е доста остър, тонът агресивен и става все по-агресивен. Ако целта ти е да се движиш по подфорумите и да "разтърсваш" момичетата- О,К.
На мен това не ми е нужно.
Наистина да спрем до тук.

ок изивинявам се
не ми е агресивен тона в първите постова а в последния защото се почмувствах засегната - едва ли не защото не родих преждевременно не мога да напиша нещо което наистина исках да бъде като ПОДКРЕПА и може би малко като съвет на какво да се обърне внимание за да се тушира страха
извинете ме - не умея да се изразаявам и май наистина бързо ставам агресивна за което също се извинявам

Е, аз съм от страхливите.
Не бих се решила за момента на второ дете, макар че знам че не съм права.
Родих 33 г.с. момиче 3,200 кг, 48 см. Тогава ми казаха заради теглото, че детето е доносено, но си носи всички рискове на недоносените деца. Бях със тежка преекламсия това е и причината за ранното раждане. Лекарите са убедени, че ако отново забременея нещата ще се развият във същата посока, че и по зле. Затова ме е страх и не мога да се реша, а съм на 32 ... Не че винаги би следвало да вярваме на лекарите 

catnadeen е изживяла достатъчно много със детето си, нищо че не е родила преждевременно!
catnadeen 

Аз се престраших за второ, въпреки рисковете и другите проблеми който имах. И за трето съм навита, макар че, докторите казват, че едва ли ще мога да износя до края дете. Ако имам възможност, най-вече финансова, искам още едно дете, ще лежа ако трябва 8 месеца по болници, ще избегна много грешки от предишните 2 бременности, но ще се постарая, най-сетне да се зарадвам на едно голямо и  нормално бебе. Искам най-сетне да успея да кърмя бебе, все такива обикновени неща и за да станат ще направя и невъзможното.

Да-категорично ще се реша /само още мъничко да порасне принцесата ми  / .След целия кошмар /родена е в 27 г.с. в тежко състояние/ със сигурност ще ме е страх, няма как, но бих родила още едно детенце /, а може и двечки/.Също като Salai ми се иска да разбера какво е да кърмиш  .Това, което съм решила за себе си е, да направя всички необходими изследвания преди да започнем бебеправенето, за да знам, че съм здрава. По време на бременност също бих си направила доста повече изследвания, отколкото първия път.Моето мнение е, че уточнаването на причината за преждевременното раждане/ако е възможно да се разбере/ , също е фактор, който не е за пренебрегване, когато причината е ясна, естествено е да се обърне внимание и да се направят изследвания, или да се следи за симптоми, които при първа бременност са пропуснати.

Аз вече имам двечки и добре, че второто беше недоносено. Винаги съм казвала, че ако Лора ми беше първо дете сигурно никога нямаше да се навия на второ. Минаха 2 години и половина от раждането и, всичко е ОК и въпреки това още не мога да се отърся от ужаса, хем минавам за силен човек. А само да мярна по новините нещо за кувьози и т.н. сълзите ми рукват веднага....